Решение № 381 от 14.11.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. С., 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на В. ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20221800500574 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. К. И. с ЕГН ********** с адрес в гр.С. ,лично и като законен представител на Л. И. С. с ЕГН **********,против решение № 36 от 02.03.2022г. по гр.д.№ 675/2019г. на РС-Е.П., с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на Л. на неговия баща И. Ц. С. с ЕГН ********** с адрес с.Г.Е.П..,ул.“ Л.“ № 21, ет.3;определено е местоживеенето на детето при бащата на същия адрес;определен е режим на лични отношения с майката,както следва: за периода от шест месеца след влизане на решението в сила-да се среща с детето всяка първа и трета събота от 12ч. до 17 ч. по местоживеене на детето и в присъствие на бащата и веднъж месечно в присъствието на психолог и на бащата по местонахождение на психолога;след този период да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспИ.е, а също и на В.я ден от коледсните,новогодишните и великденските празници,както и три седмици през лятото по време,несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата; майката е осъдена да плаща месечна издръжка на детето в размер на 180 лв.,ведно със съответната законна лихва;допуснато е предварително изпълнение на осн.чл.242, ал.1 ГПК.Релевират се оплаквания за необоснованост, материална и процесуална незаконосъобразност и противоречие със съдебната практика.Съдът базирал убеждението си на необосновани доклади на ДСПЕ.П..Отчуждаването на детето от майката се дължало на умишлените действия на бащата и неговите родители.Поради неправилно обгрижване в 1 дома на бащата детето наддало 30 килограма за няколко месеца.Добрият му успех в училище се дължал на усилията на майката през периода,в който бащата бил в чужбина.Неправилно бил кредитирани показанията на св.Л.

С.а,тъй като били очевидно пристрастни и непоследователни.Доказателствата по делото налагали категоричния извод,че бащата няма родителски капацитет и е вреден за развитието на детето.Претендира се отмяна на решението,предоставяне упражняването на родителските права на майката, определяне местоживеенето при нея,определяне на подходящ режим на лични отношения с бащата и месечна издръжка.Иска постановяване на привременни мерки в същия смисъл.Алтернативно,моли да се определи преходен период ,в който детето и майката да посещават консултации за възстановяване на връзката между тях.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и поддържа,че атакуваното решение е правилно.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,въззивният съд намира жалбата процесуално допустима и основателна.

Производството е образувано по искова молба вх.№ 1055/15.08.2019г. на И. Ц. С. с ЕГН ********** с правно основание чл.127, ал.2 СК.Твърди се,че роденият на 29.07.2009г. Л. е живял с майка си след месец ноември 2009г., която родителите се разделили.От 2016г. до май 2019г. бащата живял в Англия.При срещите му с Л. той се оплаквал от физическо насилие и психически тормоз.Видимо бил разстроен след телефонни разговори с майка си.Бащата наблюдавал проблеми в комуникацията на детето,в хигиенните му навици и поведение в обществото.Майката отказала съдействие за предприемане на мерки за подобряване състоянието на детето,поради което сигнализирал отдел „Закрила на детето“ през м.юли 2019г.

Ответницата е оспорила иска и фактическите твърдения в исковата молба.Твърди,че от самото начало бащата бил незаинтересован като родител и нямал желание да вижда детето.Бащинска функция изпълнявал мъжът ,с когото майката живеела на семейни начала от 2010г.На 05.04.20-19г. им се родил син и живеели в апартамент на техни приятели в С. като междувременно строели къща.На 30 май 2019г. бащата взел Л. ,но не го върнал и на 16.08.2019г. по сигнал на бащата била посетена от служител на ДСП“С.“.Разбрала,че детето било насочено за консултации при психолог.Първоначално решила да остави детето при бащата,за да бъде възстановена връзката между тях след връщането му от Англия, но установила,че той систематично полага усилия да отчужди детето от нея.Твърди,че бащата няма достатъчно доходи и добри битови условия за отглеждане на детето.

С писмо изх.№ ПР/Д-С-Сл/31-001/03.02.20г. сезираната от първоинстанционния съд служба –Д“СП“-С. уведомява съда,че майката не живее на посочения в отговора на исковата молба адрес бул.“Ш.П.“ № 17 бл.230 вх.А , средно жилище на таванския етаж,се е преместила на адрес 2 гр.С., ул.“Ц. И. А.“ № 79. и социалният доклад следва да се изготви от ДСПЛ..Според социалния доклад,изготвен от службата по местоживеене на бащата Д“СП“-Е.П., на 05.02.2020г.,през м.юни 2019г. детето отказало да се върне при майката.Пред социалния работник споделило,че се страхува от майка си.Детето било видимо в добро здравословно състояние и обгрижено.Било спокойно и общително. Жилището на бащата,собственост на неговите родители, имало добри битови условия и отделна детска стая.Налице била безопасна и подходяща среда.Л. имал личен лекар,посещавал 42-ро ОУ-С.,където го водел неговия баща с личния си автомобил.Имал отличен успех 5.60.От доклад на същата служба ,изготвен на 28.07.2020 г. се установява,че детето и възстановило връзката си с майката,при която е прекарало 20 дни през лятото.Депозиран е договор за наем от 01.12.2019г. с наемател на апартамент в С., ул.“И. А. В.“ № 79,вх.1,ет.1, лицето Д. В.,когото майката посочва за свой съжител в отговора по чл.131 ГПК.Договорът е със срок една година,изтичащ на 05.12.2020г., с клауза за евентуално подновяване.Видно от амбулаторен лист с дата 09.07.2020г., Л. е напълнял драстично като в анамнезата се посочва“карантина“ ; ноторно известно е,че посоченият период обхваща локдаун във връзка с епидемичната обстановка. Изготвеният на 19.11.2020г. от Д“СП“-Л. социален доклад се базира изцяло на твърдения на интервюираната майка относно отчуждаването на детето поради въздействие на бащата.Отбелязва се ,че живее под наем в обширен апартамент в „престижен район“.Майката е по образование фризьорка и работи като продавач-консултант.Нейният баща бил болен от диабет,поради което се обезпокоила от напълняването на Л.,но изследванията/приложени към делото/ били отрицателни.Социалният доклад дава положително становище за родителския капацитет на майката.Съдът е разпитал св. С.а-баба по бащина линия и св.В.-живеещ на семейни начала с майката.С.а твърди,че детето се оплаквало от тормоз и нямало изградени хигиенни навици.При майка му липсвали добри условия,защото живеели в таванска стая.Св.В. установява,че живее с майката от 10 години като първоначално обитавали ателие заедно със сина му от предишна връзка,в момента на 16 години.Л. бил „винаги настроен срещу мен от майката на бащата“.Съдът е назначил съдебно-психологическа експертиза,която установява,че бащата притежава изключително добри комуникативни умения,усеща се емоционална връзка и добро разбирателство между бащата и детето.Майката видимо страда от отчуждението на детето.Твърди,че въздействието върху него от страна на бащата започнало след като разбрал,че очаква друго дете.Според психолога Л. е жизнерадостен,приветлив.Показва привързаност към бащата,но не избягва майка си.Заявява,че е безразличен към нея.Упорито твърди,че майка му го е удряла.Вещото лице установява синдром на родителско отчуждение въз основа на извършен тест.Констатира тревожност, депресивитет,страх,раздразнение, обвинително отношение към майката.Психологът обяснява това с потиснато чувство за вина,породено от усещането,че наранява майката.Преживява криза на лоялност по отношение на бащата,с когото се „идентифицира“, възприема тезата му и безпрекословно 3 се подчинява.Тревожното разстройство е „продукт на отчуждението“.Детето „се изживява като жертва на системни побои“.Развило е „панически кризи“застрашен е континуитета на връзката с родителя,който не отглежда детето.Що се отнася до физическия тормоз ,има данни за „внедрени спомени и преценки“,дори абсурдни рационализации.Вещото лице заключава ,че за да се възстанови връзката между детето и майката,следва да се включи съдействието на Центъра за обществена подкрепа „Бъдеще“,където вече „са работили с детето“.,с оглед „провеждане на психологически интервенции в събота и неделя“;да се използва услугата „Психологическо консултиране“ с оглед подобряване на родителския капацитет на двамата родители с цел родителско сътрудничество.Бащата да бъде „задължен да подпомага“ работата в центъра и при липса на кооперативност да се „ограничат родителските му права“/ вещото лице не визира понятието като юридически термин, а има предвид обема на реалното общуване/.В о.с.з. вещото лице уточнява,че във въпросните центрове отчужденият родител се среща с детето в присъствие на психолог.подчертава,че детето не следва директно да отиде при отчуждения родител,защото ще изпадне в криза. „Ако детето бъде предоставено на отчуждения родител,то няма да го приеме и вероятно ще избяга“. При съвкупната преценка на доказателствата първоинстанционният съд е отдал приоритет на съдебно-психологическата експертиза,което е правилният подход в случая.Доколко твърденията за физически тормоз са продукт на „рационализации“ и внушения и доколко свидетелските показания са пристрастни е по-малкият проблем.В най-добрия интерес на детето е да се положат оптимални усилия за подобряване на душевното му състояние и възстановяване на емоционалната връзка с отчуждения родител,което би следвало да се осъществи с квалифицирана помощ по преценката на вещото лице към момента на изслушване на експелртизата-22.06.2021г.Съдът е изслушал детето в присъствие на социален работник,при което то е демонстрирало отново страх и нежелание да се вижда с майка си.Съдът е назначил актуален социален доклад ,изготвен от Център за социална рехабилитация и интеграция“Таланти и иновации“-гр.Е.П..,който отбелязва нередовно посещение на майката поради заетост с малкото дете.Педагогическата характеристика, изготвена от класния ръководител на Л., изключва проблеми в общуването извън семейна среда.Приет е и актуален социален доклад от Д“СП“-Е.П.,от чието съдържание се извлича само едно новоустановено обстоятелство-детето е особено близко с баба си по майчина линия. Житейски логично това се свързва с факта,че от малко е отглеждано в семейството на майката.Родителският капацитет на бащата е оценен високо.Заключителният доклад за резултатите от социалната услуга“Психологическо консултиране и подкрепа“

,изготвен от

Фондация“Надежда“, ЦОП „Бъдеще“-С., изготвен сред проведени 11 срещи, констатира „доверителна връзка между Л. и психолога“. Детето директно споделяло страх от майка си,но тонът и поведението му не индицирали малтретирано дете.Цялостното впечатление за Л. било за емоционално спокойно и активно дете,но проявяващо „индикатори за разстроена привързаност към майката“.Отбелязва се ,че предвид „краткосрочността на 4 услугата“ трябва да се осъществят по продължителни изследвания на семейната динамика и взаимодействия.Последното налага извода,че първонистанционният съд обосновано е постановил „ преходен „режим на лични отношения ,с участие на психолог,при положение,че е предоставил упражняването на родителските права на бащата и местоживеене при последния и има изразени признаци за „конфликт на лоялност“.В хипотезата, при която съдът предоставя упражняването на родителските права на отчуждения родител,няма необходимост от „преходен режим“с участие на психолог с оглед преодоляване на отчуждението,защото то се случва по естествен път.Експертизите навеждат на извода,че оплакванията на детето от тормоз са преекспонирани и са следствие от „внедрявания“ и „рационализации“.През лятото на предходната година само за 20 дни детето е възстановило връзката с майката;пред психолога общува спокойно с нея и няма вид на малтретирано. Настоящият състав намира,че режимът на лични отношения и останалите въпроси:определяне местоживеенето,упражняването на родителски права от бащата и пр.,не са в най-добрия интерес на детето.Синдромът на родителско отчуждение следва да бъде преодолян чрез възстановяване на пълноценна връзка с майката,при която следва детето да живее,на която да се възложи упражняването на родителските права.Режимът на лични отношения с бащата следва да се установи в нормалните параметри,тоест така,както съдът го е определил като постоянен режим на лични отношения с майката в атакуваното решение.Следва да се присъди издръжка около минималния размер предвид данните за трудовото възнаграждение на бащата.Майката признава,че получава около 1000 лв. трудово възнаграждение,но се грижи за още едно дете.Ето защо съдът приема,че за издръжката на детето е необходима сумата 500 лв. месечно, половината от която майката ще осигурява в натура, а бащата следва да бъде осъден да заплаща 250лв.,ведно със законната лихва върху сумата до настъпване на законова причина за изменяне или прекратяване на издръжката.