Присъда № 44 от 27.03.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 2114/2025
- Вид
- Присъда № 44
- Подписан
- 27.03.2026
- В сила
- 15.04.2026
- Състав
- МАРИЕТА ДИМИТРОВА БУШАНДРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
М О Т И В И към
Присъда № 44/27.03.2026г. по НЧХД № 2114 от 2025 по описа на БРС Съдебното производство е образувано по тъжба на Ж. А. Г., ЕГН: ********** против А. И. Г., ЕГН: **********, с обвинение в извършено престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
За съвместно разглеждане е приет предявения от тъжителя граждански иск срещу подсъдимите, за сумата от 3 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Тъжителят лично и чрез повереника си ангажира писмени и гласни доказателства в подкрепа на обвинението. Моли за справедлива осъдителна присъда. Повереникът му ангажира гласни доказателства, пледира за основателността и доказаността на обвинението, съответно пледира за уважаване и на предявения гр. иск.
Подсъдимият не се явява в последно съдебно заседание. Не дава обяснения.
Защитникът му ангажира гласни доказателства, оспорва описаното в тъжбата обвинение и желае оправдаването му.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните в производството доказателства, съдът приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият А. Г. бил племенник на тъжителката. Последната живеела на адрес гр.
***на съпружески начала със св. ***. Сградата бик масивна, двуетажна с двор и съсобствена между тъжителката и нейния брат, чийто син е подсъдимият. Двата етажа били обособени като отделни жилища с отделни входове. Тъжителката обитавала първия етаж, като от 5 г. допуснала брат и - *** да обитава една стая от него.
От пет-шест години на втория етаж заживял подсъдимият А. Г. заедно със св. ***и двете им деца. Още от самото начало между живущите възникнали конфликти. Подсъдимият заявявал, че ще изгони тъжителката от къщата.
На 3.11.2024 г., около 16.00ч-16.20 ч., последната била на двора и когато се прибрала усетила тежък мирис, а етажът и бил много задимен. Веднага отишла до входа на подсъдимия тъй като вратата била отворена се качила за да попита какво става. На въпросът и, подсъдимият отговорил, че може да пламне цялата къща ако иска. Той започнал да я блъска грубо и да я удря. Ритнал я по тялото и казал да се маха. Тъжителката започнала да слиза по стълбите, но Г. вървял след нея и продължавал да я удря и блъска. Заплашвал, че ще я вкара в гробищата. Накрая дошла и жена му и двамата успели да изблъскат Г. навън. Тя веднага се обадила на телефон 112. Дошли полицаи и задържали подсъдимия. Тъжителката пуснала жалба в полицията и било образувано досъдебно производство ДП № 434 ЗМ-748 / 2024 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР -Бургас , за причиняване на лека телесна повреда в условията на домашно насилие .
С Постановление за спиране на наказателното производство от 28.02.2025 г. била дадена възможност на Г. да сезира Бургаски районен съд по отношение на извършено спрямо нея престъпление по чл. 130 от НК- причиняване на леки телесни увреждания, 1 изразяващи се в оток и кръвонасядания на горния клепач на лявото око , оток в областта на левия долночелюстен ъгъл. В съдебно медицинското удостоверение № 480/24 г. било посочено, че травматичните увреждания са получени в резултат от ударно /притискащо действие, с или върху твърди тъпи предмети с ограничена контактуваща повърхност и биха могли да се получат по време и начин по който тъжителката е съобщила.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и принципно се оспорва от подсъдимия само в частта за нанесените удари на тъжителката.
Съдът положи максимални усилия, за да провери достоверността на свидетелските показания и да прецени на кои да даде вяра, съпоставяйки ги както помежду им, така и с другите събрани доказателства, а най-накрая и с правилата на житейската логика, като достигна до следните изводи.
По делото са разпитани св. ****, всички свидетели- очевидци на случая.
Като цяло, свидетелските показания потвърждават изложеното в тъжбата, а именно че на горепосочената дата и час, подсъдимият е осъществил физическо посегателство върху тъжителката.
Телесната неприкосновеност е право на всяко лице, което не следва да бъде нарушавано. С действията на подсъдимите, потвърдени от свидетелите, всеки от тях е нарушил това право и е осъществил състава на чл. 130, ал. 1 НК, като мотивите им за това, са без значение.
Подсъдимият не дават обяснения в съдебно заседание.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели, тъй като намира същите за последователни и обективни, непротиворечащи на събрания по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и всички приложени писмени доказателства, доколкото те са приобщени по надлежния ред, кореспондират с останалия кредитиран доказателствен материал и по никакъв начин не бяха оспорени от страните. От тях е видно, че подсъдимият е осъждан и има и други противообществени прояви, включително по отношение на тъжителката.
Воден от гореизложеното, съдът приема за безспорно доказано, че е имало сблъсък между тъжителя и подсъдимите, изразяващ се в нанесената лека телесна повреда, от страна на подсъдимите спрямо тъжителя, което се доказа, както от показанията на свидетелите, така и от изготвената по делото СМЕ.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
С оглед приетата фактическа обстановка съдът намира, че всеки от подсъдимите е реализирал от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като е нанесъл на тъжителя описаните в тъжбата травматични увреждания, а именно на 03.11.2024 г., около 16.00 ч.-16.20 ч. нанесъл леки телесни повреди в областта на лицето на Ж. А. Г., ЕГН: ********** - престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Престъплението е извършено умишлено, т.к. подсъдмият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, допускал е от тези му действия да бъде предизвикана 2 леката телесна повреда на тъжителя и е желаел настъпването на този резултат.
Съдът намира, че констатираните увреждания са причинили на тъжителя временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Не съществува съмнение относно характера на телесната повреда, тъй като извода на съда, че се касае именно за временно разстройство на здравето, неопасно за живота, кореспондира на приложеното по реда на чл. 283 от НПК като писмено доказателство съдебномедицинско удостоверение.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА:
За извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, е предвидено наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация или глоба. От деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Подсъдимият е пълнолетен към момента на осъществяване на инкриминираното деяние. Същият е осъждан, но вземайки предвид обстоятелството, че е трудово ангажиран и страда от сериозен здравословен проблем го осъди на наказание ГЛОБА, в размер на 100 евро.
Така определеното по вид и размер наказание, по мнението на съда е достатъчно за реализиране превъзпитателното и предупредително въздействие върху подсъдимия.
ПО ГРАЖДАНСКОПРАВНАТА ПРЕТЕНЦИЯ:
Предвид изложените по-горе фактически констатации и правни изводи, съдът прие исковата претенция на тъжителя за безспорно доказана по своето правно основание - чл.45 от ЗЗД, относно причинената по отношение на нея лека телесна повреда. В резултат на виновното и противоправно деяние на подсъдимия спрямо личността на пострадалата, последната е претърпяла неимуществени вреди. Размерът на претенциите обаче, е прекомерно завишен.
С оглед тежестта на упражнената сила и вида на физическото въздействие, интензитета на претърпяната болка и времетраенето на възстановителния период, както и практиката на съдилищата в РБ, съдът намира, че сумата от 400 Евро, е напълно достатъчна за репариране на неимуществените вреди, настъпили от деянието на подсъдимите, в което се е изразило извършеното от тях престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. За разликата над посочената сума до предявения й пълен размер, съдът отхвърли искът като недоказан и неоснователен.
Накрая съдът се занима с разноските, които предвид постановената осъдителна присъда, възложи в тежест на подсъдимия и се произнесе за дължимите държавни такси, съобразно уважената част от гражданския иск, които също възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от горните съображения Бургаският районен съд постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
………………
3
4
----- следващ документ -----
ПРИСЪДА
№ 44 гр. Бургас, 27.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Наказателно дело частен характер № 20252120202114 по описа за 2025 година ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. И. Г. - роден на 26.06.1987 г. в гр. Бургас, живущ в гр. Бургас, кв. Долно езерово, ул. Алабин № 1, български гражданин, средно образование, женен, осъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 03.11.2024 г., около 16.00 ч.-16.20 ч. нанесъл леки телесни повреди в областта на лицето на Ж. А. Г., ЕГН: ********** - престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК, ГО ОСЪЖДА на наказание ГЛОБА в размер на 100 евро.
ОСЪЖДА подсъдимия А. И. Г., ЕГН: **********, да заплати на тъжителя Ж. А. Г., ЕГН: **********, сума в размер на 400 евро, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск в останалата част в размер на 1133,88 евро.
ОСЪЖДА подсъдимия А. И. Г., ЕГН: **********, да заплати на
1 тъжителя Ж. А. Г., ЕГН: **********, направените от същата 511,29 евро за възнаграждение на адвокат.
ОСЪЖДА А. И. Г., ЕГН: **********, да заплати в полза на
Държавата по сметка на Районен съд Бургас, сумата от 25,56 евро, представляваща върху уважения граждански иск държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия А. И. Г., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Бургас 2,56 евро държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата може да се обжалва в петнадесетдневен срок, считано от днес пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2