Решение № 107 от 31.07.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Силистра, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско дело № 20263400500223 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 137 от 09.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1457 по описа на СсРС за 2025 г., поправено и изменено с определение №343/21.04.2026г., съдът е:

- признал за установено, че договор за потребителски кредит №830110 от 18.06.2025 г. сключен между Р. Д. Т., ЕГН:**********, с постоянен адрес с.Айдемир, общ.Силистра, ул.Преслав №28А и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление в гр. София 1407, район „Лозенец”, ул. „Сребърна” № 16, Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор Светослав Ангелов, е нищожен поради противоречие със закона.

- отхвърлил иска на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК 202255877, със седалище и 10 адрес на управление в гр. София 1407, район „Лозенец”, ул.„Сребърна” № 16, Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор Светослав Ангелов да бъде осъдена Р. Д. Т., ЕГН:**********, с постоянен адрес с.Айдемир, общ.Силистра, ул.Преслав №28А, да заплати на дружеството, главница в размер на 1685 лева, частично от 2356.64 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението, представляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала главница и предсрочно изискуема главница по кредита, като неоснователен.

1

- осъдил Р. Д. Т., ЕГН:**********, с постоянен адрес с.Айдемир, общ.Силистра, ул.Преслав №28А, да заплати по насрещният иск на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление в гр.

София 1407, район „Лозенец”, ул. „Сребърна” № 16, Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор Светослав Ангелов, сумата в размер на 605,88 евро (1185 лв.) - чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит № 830110 от 18.06.2025 г., като отхвърлил иска до пълният предявен размер от 861,53 евро (1685 лева), поради плащане на сумата в хода на процеса, както и искането да бъде осъдена Р. Д. Т., да заплати по насрещният иск законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението, като неоснователно.

- на основание чл.241 ГПК разсрочил изпълнението на решението, в частта, в която Р. Д. Т. е осъдена да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, сумата от 605,88 евро (1185 лв.) - чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит № 830110 от 18.06.2025 г. на пет равни месечни вноски по 100 евро и последна шеста вноска от 105,88 евро, с падеж на всяка една вноска – първо число от месеца, следващ влизането в сила на съдебното решение.

- осъдил „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление в гр. София 1407, район „Лозенец”, ул.„Сребърна” № 16, Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор Светослав Ангелов да заплати на адв. М. В. М., от Адвокатска колегия – Пловдив, Персонален номер:**********, с адрес на кантора гр.Пловдив, ул.Парк Отдих и Култура №3б, ет.3, ап.11, възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 300 евро с вкл. ДДС за настоящото исково производство.

- осъдил Р. Д. Т., ЕГН:**********, с постоянен адрес с.Айдемир, общ.Силистра, ул.Преслав №28А, да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” 11 АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление в гр. София 1407, район „Лозенец”, ул.„Сребърна” № 16, Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор Светослав Ангелов, сумата 221, 39 евро, представляваща разноски по насрещният иск.

- и осъдил „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление в гр. София 1407, район „Лозенец”, ул.„Сребърна” № 16, Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор Светослав Ангелов да заплати по сметка на Районен съд - Силистра сумата в размер на 25,56 евро - държавна такса на основание чл.78 ал.6 ГПК.

От решението на РС – Силистра недоволен е останал единствено въззивникът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП”АД, който го обжалва в срок в частта му, с която е признато за установено, че Договор за потребителски кредит № 830110, сключен между Р. Д. Т. и „Ай Ти Еф Груп“ АД, е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и в частта му, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя за присъждане на законна лихва върху главницата от 605.88 евро (1 185 лв.) от датата на предявяване на насрещната му искова молба до 2 окончателното погасяване на задължението. Релевира оплаквания за необоснованост на правния извод на първоинстанционния съд, че процесният договор нарушава изискванията, въведени с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, обосноваващи неговата надействителност на основание чл. 22 ЗПК. В тази връзка отбелязва, че задължението за неустойка по чл.4 от Приложение №5 към договора не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, съгласно чл.19, ал.1, вр. с пар.1 от ДР на ЗПК, а по своята същност е обезщетение за неизпълнение. Изтъква, че в договора не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР, доколкото такива няма. Счита, че по делото са останали недоказани всички твърдения за нищожност на процесния договор и на отделни клаузи по него. Сочи, че в чл. 2 от Приложение № 4 страните изрично са уговорили, че разходите за предварителното разглеждане и оценката на заявката на клиента се поемат от последния. Излага доводи, че начислената допълнителна такса е законосъобразно договорена, представлява възнаграждение за предоставена услуга и не води до неравноправие между страните. Излага аргументи, че разпоредбата на чл. 23 ЗПК не изключва законната лихва за забава. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените от Р. Д. Т. искове да бъдат изцяло отхвърлени, както и въззивният съд да осъди Р. Д. Т. да му заплати законна лихва за забава върху присъдената му сума от 605.88 евро (1 185 лева) от датата на предявяване на насрещната му искова молба до окончателното погасяване на задължението. Претендира разноски за производството.

В срока по чл.263 ГПК насрещната страна Р. Д. Т., чрез адв. М., депозира отговор със становище за неоснователност на жалбата. Намира за правилен извода на РС Силистра, че процесният Договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на закона.

В открито съдебно заседание въззивникът не се представлява, но депозира молба, с която поддържа изложените във въззивната жалба доводи.

В открито съдебно заседание въззиваемият не се представлява, но депозира становище по хода на делото и по същество.

За да се произнесе по спора съставът на ОС - Силистра съобрази следното:

Съдът, след служебна проверка по чл. 269 ГПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съда, като служебно следи за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/. Предявеният пред първоинстанционния съд главен иск е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във 3 връзка с чл. 22 ЗПК, както и чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, с искане да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 830110, сключен между страните по делото, поради противоречието му със закона.

При условията на евентуалност е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № 83, предвиждаща начисляване на неустойка при непредставяне на удостоверение от Централния регистър на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители, както и клаузата на чл. 2 от Приложение № 4, предвиждаща заплащане на такса за предварително разглеждане и оценка на заявката на клиента, са нищожни като противоречащи на добрите нрави и като уговорени в нарушение на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил срещу първоначалния ищец насрещни искове.Главният насрещен иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, за сумата от 861,53 евро ( 1 685 лв.), предявена като част от общо вземане в размер на 1 204,94 евро (2 356,64 лв.), представляваща непогасена и изискуема главница по процесния договор за потребителски кредит.При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД, чл. 9 и чл. 23 ЗПК, за същата сума, представляваща чистата остатъчна стойност на кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на задължението, който следва да бъде разгледан само при приемане на недействителност на договора за кредит.

Предмет на въззивната проверка, съобразно подадената въззивна жалба и пределите, очертани в чл. 269 ГПК, е правилността на първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от Р. Д. Т. главен иск за прогласяване недействителността на процесния договор за потребителски кредит, както и в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя за присъждане на законната лихва върху присъдената му сума, представляваща чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК, считано от датата на подаване на насрещната му искова молба. В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в законна сила. С оглед възраженията на въззивника дължимата проверка е по правилността на крайния съдебен акт.

Във въззивното производство не се спори относно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка в частта, относима към предмета на въззивното обжалване, а именно, че ищцата Р. Д. Т. е страна по Договор за потребителски кредит № 830110 от 10.06.2025 г., сключен с ответното дружество „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД. Договорът за потребителски кредит е сключен при следните параметри: размер на кредита (главница) – 2500,00 лв.; срок за погасяване – до 18.06.2027 г.; брой погасителни вноски – 24; размер на всяка погасителна вноска – 163,82 лв.; годишен лихвен процент – 38,77 %; годишен процент на разходите (ГПР) – 60,00 %; общ размер на дължимата сума при надлежно изпълнение на договора – 3931,68 лв. В т.9 от Приложение №1 към договора за кредит са посочени допусканията при изчисляване на ГПР. Съгласно чл. 2 от Приложение № 4 към договора 4 клиентът дължи на кредитодателя такса в размер на 300,00 лв. за разглеждане и оценка на заявката за кредит, обработване на представената преддоговорна информация, подготовка на договора и приложенията към него, извършване на оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на клиента, както и на вероятността за погасяване на кредита. По силата на чл. 3 от същото приложение таксата се заплаща на равни части заедно с всяка погасителна вноска, а съгласно чл. 4 тя остава дължима в пълен размер при всички случаи на погасяване на кредита, включително при предсрочното му погасяване. Съгласно чл. 2 от Приложение № 5 към договора кредитополучателят се е задължил на 12.07.2025 г., както и впоследствие на всяко 12-о число от месеца през целия срок на договора, да предоставя на кредитодателя удостоверение от Централния регистър на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители, удостоверяващо наличието или липсата на образувани срещу него изпълнителни дела. Ако се установи, че срещу кредитополучателят има образувани изпълнителни дела, кредитодателят има право да поиска от кредитополучателя да погаси задълженията си по тях в подходящ срок и да представи доказателства за прекратяване на съответното изпълнително дело. Съгласно чл. 4 от същото приложение, при непредставяне на удостоверението в уговорения срок кредитодателят има право да начисли неустойка в размер на 120,00 лв. за всяко отделно неизпълнение.