Решение № 4094 от 12.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4094 гр. София, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110207110 по описа за 2025 година Съдът е сезиран с жалба от Ф. Г. М., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление №***** на Началник сектор към СДВР отдел Пътна полиция- СДВР, с което на основание чл.179 ал. 2 пр.1 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП.

В жалбата се излагат подробни доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с действащите материални и процесуални правни норми. Твърдят се допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл. 52 ал. 4 ЗАНН и чл. 53 ал. 1 ЗАНН, съгласно които наказващият орган е длъжен преди да се произнесе по преписката да установи всички спорни обстоятелства и да издаде санкциониращ акт само при наличието на безспорни доказателства за виновно поведение на конкретния субект на административнонаказателна отговорност; налице е разминаване между словесното описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и словесното описание на самото нарушение; о т страна на наказващия орган н е с а мотивирани останалите изрично цитирани в НП фактори, които водачът не е съобразил, като не е посочено какви са били конкретните атмосферни условия, за да се прецени съобразена 1 ли е скоростта с тях, не е конкретизиран релефът на местността нито условията на видимост /мъгла, осветеност и т.н./, още по-малко пък интензивността на движение. Твърди се и недоказаност на нарушението, както и липса на настъпило ПТП, а дори да е налице такова, то същото не е пряка и непосредствена последица от поведението на жалбоподателката. Твърди се неяснота относно вмененото на същата нарушение по чл. 20 ал. 2 ЗДвП и с кои точно обстоятелства, посочени в тази норма не се е съобразила М..

От описаното в А. и НП може да се предположи, че М. не е съобразила скоростта си с релефа на пътя, но подобно обстоятелство липсва в чл. 20 ал. 2 ЗДвП, доколкото там са посочени релеф на местността и състояние на пътя. Процесуалният представител на жалбоподателката адв. К. предлага на съда да отмени НП, претендира адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. В писмени бележки юрисконсулт К. предлага на съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Свидетелите П. Д. Ч. и Д. И. З., и двамата служители в ОПП-СДВР били на работа на 21.03.2025 г., когато били извикани по сигнал, получен от жалбоподателката на спешен тел.112, в който тя съобщила, че на същата дата около 18.27 часа спукала гуми на нает от нея *** автомобил. Пристигайки на място: на кръстовището на *** и ***, свидетелите установили жалбоподателката до лек автомобил *** с peг.№*********, като действително 2 установили, че двете десни гуми на автомобила /нает от М. и собственост на ****** - са спукани.

Свидетелите Ч. и З. изслушали жалбоподателката, която попълнила и декларация, заснели с таблет снимков материал. Приели, че на 21.03.2025 г. около 18:27 часа в ***, по ***, с посока на движение от *** към *** М. е управлявала л.а. „***“ с рег.№ *********, собственост на *****, като на пътната връзка с ***, поради движение със скорост, несъобразена с релефа на пътя, (наличие на разделителен остров в средата на пътя), е реализирала ПТП самокатастрофирайки в него. Свидетелите Ч. и З. приели, че поради съществуващите подбитости по джантите на гумите и следите по намиращия се в близост разделителен остров, ПТП-ие е осъществено именно по този механизъм.

Съставена била скица на ПТП и Протокол за ПТП №20225-1022-41561/21.03.2025 г.

Свидетелят П. Д. Ч. заемащ длъжността мл. автоконтрольор в ОППСДВР съставил на жалбоподателката А. А. № GA3239362/21.03.2025 г.

Няма данни по преписката жалбоподателката да се е възползвала от правото си по чл.44 ал.1 ЗАНН.

На база на така съставения А. б и л о издадено процесното наказателно постановление.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства – Протокол за ПТП, скица на ПТП, справка картон на водача, данни от *****, схема от наличния проект за организация на движението на ***, заповеди за компетентност, като кредитира събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите П. Д.

Ч. /изцяло/, Д. И. З. /изцяло/, на свидетелите С. Г. М. /частично/, С. А. Ц.

/изцяло/.

Показанията на свидетелите М. и Ц. не допринасят за изясняване механизма на станалото ПТП.

Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателката в частта, в която тя заявява, че не е удряла автомобила в „разделителния остров или в нещо друго” /арг. обяснения, л.74 от делото/.

Съдът служебно е назначил СТЕ на записа от 112 при който жалбопоподателката е осъществила две обаждания до спешния телефон.

Изискана е информация от ***** за наетия от нея автомобил в процесната вечер.

В с.з. от 30.06.2025 г. свидетелят Д. И. З. – мл. автоконтрольор в ОППСДВР е категоричен, че „Извършихме оглед на мястото, което тя наричаше 3 дупка и установихме, че няма дупка а кръпки от асфалтиране и канал.

Видяхме, че има побитости по джантите вследствие гумите бяха спукани.

По бордюра на разделителния остров имаше пресни следи, които отговаряха на нейните щети по автомобила. Всичко това снимахме с таблет. Колегата състави акт, по който тя имаше възражение, а аз протокол за ПТП.

Приехме, че те съответстват тъй като нямаше дупка, там където тя твърдеше. Следите на разделителния остров бяха пресни, а по джантите на автомобила имаше следи от бетон…Не си спомням дали само по гумите или и по автомобила имаше други видими следи. Островът беше нисък, той не е висок може да се закачи предната броня, зависи от височината на автомобила. Спукването и побитостите по джантите става, когато се премине с автомобила през бордюра или странично преминаване на разделителния остров от водача.“.

Показанията на неговия колега - свидетелят П. Д. Ч. /актосъставител/, са в същата насока: „На *** установихме жалбоподателката с лек автомобил марка *** ***. Видяхме автомобила с две десни предна и задна спукани гуми и имаше побитости по джантите. С таблет заснехме автомобила, като видимо на снимките се виждаше подбитости по самите джанти като приехме, че това е от удар. Госпожата каза, че се е ударила минала през нещо, не знае точно и са спаднали гумите. Посочи ни дупка, но тя е кръпка на пътя на нея също сме изготвили снимков материал. В последствие се вижда разделителен бордюр по който има следи. За всички тези обстоятелства с колегата сме заснели с таблет и сме приложили към преписката.“.

Видно от снимковия материал, изпратен по искане на съда от началника на ОПП-СДВР /л.114-л.122/, действително са заснети, както разделителен остров на мястото на ПТП, така и твърдените от полицейските служители подбитости по заснетите джанти на автомобила. Тези снимки изцяло съвпадат с изпратените от самата жалбоподателка до *****, а впоследствие изискани от съда по делото /л.134 и л.135 от делото/.

Категорично се установява от представената от Столична община Схема за организация на движението на ***, че в близост до станалото ПТП, действително се намира разделителен остров и тоя е ясно разграничен /арг. схема л.113 от делото/.

Съдът кредитира изцяло показанията на П. Д. Ч. /изцяло/, Д. И. З. като логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Същите са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират по между си и взаимно се допълват. Няма никакви противоречия в разпитите на същите, а освен това техните показания съотвестват и на приложения по делото писмен доказателствен материал – Протокол за ПТП, скица към него, снимков материал и схема от наличния проект за организация на движението на *** .

Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице К. по назначената СТЕ.

4

Въз основа на всичко изложено дотук, съдът прие за категорично доказана описаната по-горе фактическа обстановка.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При съставяне на А. и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. А. и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са извършени, посочени са дата и място на извършване на деянията, както и нарушените законови разпоредби и нормите, въз основа на които са определени санкциите.

Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП, в редакцията от 10.05.2024 г., законодателят задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Абсолютно коректно и контролните, и наказващият орган са посочили, че жалбоподателката на процесната дата, поради движение със скорост несъобразена с релефа на пътя - наличие на разделителен остров в средата на пътя - реализира ПТП. В случая е налице особеност в релефа, а не в състоянието на пътя, тъй като разделителният остров, не е непредвидимо препятствие, докато състоянието на пътя е възможно да бъде прието за такова.

Съдебната практика не изисква посочване на скоростта на движение на автомобила, за да се приеме или отхвърли дали тя е съобразена. Достатъчно е в резултат на същата да се е стигнало до ПТП и скоростта винаги е 5 несъобразена - с оглед квалификацията на нарушената разпоредба на чл. 20 ал.

2 ЗДП. От своя страна, разпоредбата на § 6 т. 30 ЗДвП дава легална дефиниция какво е пътнотранспортно произшествие – това е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

В конкретния случай са реализирани само и единствено материални щети при осъществено ПТП, които са описани в Протокол за ПТП №202251022-4156-1/21.03.2025 г. – 2 бр. десни гуми с джанти.

Воден от гореизложеното съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Правилно и законосъобразно е посочена санкционната норма, като глобата е във фиксиран размер от 200 лв. и намаляване на същата е безпредметно да бъде обсъждано.

Не е налице е маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. В хода на производството не се събраха доказателства, които да сочат по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателката нарушение в сравнение с обикновените случаи от този вид, поради което НП като правилно и законосъобразно - следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото, основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде определено в минималния размер в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 ЗПП - 130 лв., като отчете писмените бележки без личното явяване на процесуалния представител на въззиваемата страна.