Решение № 43 от 12.03.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Варна, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253000500678 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 678/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни срещу решение № 695/25.06.2025 г. по гр.д. № 319/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта по иска по чл. 59 ЗЗД, както следва:

- по въззивна жалба на ЕТ “Марица М-Б. М.“, подадена чрез адв. Д. Б., против решение № 695/25.06.2025 г. по гр.д. № 319/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е осъден да заплати на ищеца „Гитекс“ ЕООД, сумата от 165 814,25 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда - 09.02.2023г. до окончателно изплащане на задължението, представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на сторените разходи по подобрение на собствения на ответника недвижим имот представляващ м а г а з и н със застроена площ от 231,10 кв.м. с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, район „Приморски“, ул. „****“ №**, както и в частта на осъждането за сумата от 11837,58 лева, съставляващи съдебно - деловодни разноски съразмерно уважената част на предявения иск, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Въззивникът е настоявал, че решението в обжалваната част е неправилно – незаконосъобразно, постановено в противоречие на събраните в производството доказателства, като е молил е за отмяната му в същата част с отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е 1 несъгласие с изводите на съда за основателност на иска по чл. 59 ЗЗД. Сочил е, че в противоречие със събраните по делото доказателства за степен за завършеност на тяло „А“, в което е и собствения му обект – магазин, до етап груб строеж още преди придобиване на поземления имот и започване на работата по строежа от ищеца „Гитекс“ ЕООД (а именно: показанията на свидетеля Ж.; 22 броя удостоверения и констативни протоколи, издадени за периода от 26.05.2011 до 09.07.2020 г. за степен на завършеност на тяло „А“ до етап „груб строеж“; данни в доклада за оценка на съответствието на инвестиционен проект с изискванията за енергийна ефективност от 2019г., относими за секция /вход/ „А“ и сочещи вида на покрива; изменение в КК през 2013 г. с нанасяне на секция „А“ и на конкретния обект с отделен идентификатор; признанието на ищеца през 2018 г. за съществуването на обекта на етап „груб строеж“ в пояснението към заявление peг. № 01-105874/23.08.2018г.) и при липса на доказателства за извършени строителни дейности във вход „А“ и конкретно в имота на ответника, съдът приел, че строителни дейности по довършване на тяло „А“ (и „Б“) до степен на завършеност груб строеж са били извършени от ищеца. Отделно, били неотносими към собствения му магазин и сочените от ищеца СМР за периода 2018г.-2022г. в таблично изброените от него дейности, измежду които засаждане на дървета, лиани, капково напояване, беседки и други. Настоявал е, че ищецът не е реализирал строителни и довършителни работи по изграждане на вход „А“, представляващ част от сградата намираща се в гр. Варна, ул. „****“ №**, ж.к.

Виница, тъй като тяло „А“ е било изградено на груб строеж още през 2011 г., а акт 15 за същото още не бил издаден. Изразил е несъгласие с извода на съда, че ищецът имал качество на подобрител, който е довършил строителството на сградата с имота на ответника, както и с приетата от него сума за сторени общи разходи от ищеца за сума относима към имота на ответника в процентно отношение като използвана за подобрение на същия, тъй като не съответствала на реално извършваните строителни дейности в сграда „А“.

Ищецът „Гитекс“ ЕООД, чрез адв. П.С., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователност на оплакванията и такива за правилността на решението на окръжния съд в обжалваната му част, е молил за потвърждаването му в същата част.

- по въззивна жалба на „Гитекс“ ЕООД, подадена чрез адв. П.С., против решение № 695/25.06.2025 г., постановено по гр.д. № 319/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с която е отхвърлен искът му по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на сторените разходи по подобрение на собствения на ответника недвижим имот, представляващ магазин със застроена площ от 231,10 кв.м.с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, район „Приморски“, ул. „****“ №** за горницата над уважения размер от 165814,25 лева до предявените 350 210 лева.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно – 2 постановено в нарушение на материалния закон при допуснати процесуални нарушения и е необосновано, като е молил за отмяната му в обжалваната отхвърлителна част по иска по чл. 59 ЗЗД с уважаване на иска до пълния предявен размер и за присъждане на сторените по делото разноски. Навел е оплаквания за неправилна правна квалификация на евентуалния му иск по чл.

59 ЗЗД, вместо по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, доколкото това следвало от изявлението в уточняващата му молба, като така бил поставен в неблагоприятно положение да претендира най-ниската сума - по-малката измежду тази, с която ищецът сам се е обеднил – сторените от него разходи по строителството и тази, с която собственикът на имота се обогатил - увеличена стойност на имота, вследствие тези подобрения. Настоявал е, че съдът не е съобразил в достатъчна степен съдържащи се по делото доказателства, а при оценката на други достигнал до неточни изводи за действителния размер на извършените от „Гитекс“ ЕООД разходи за завършване на собствения на ответника обект и сградата, в която последният се намира. Навел е оплаквания по размера, до който съдът приел исковата претенция по евентуалния иск за основателна, като несъгласието му е свързано с начина, по който окръжният съд направил изчисленията и достигнал до получения резултат. Сочил е, че окръжният съд се фокусирал върху проценти от представени по делото заключения, но не отдал нужното значение на установените от вещите лица, от свидетелите и от писмените доказателства данни за лошото състояние на вече „изграденото“, налагащо първо неговото премахване и едва след това реализиране на строителството във вида, който вещите лица през 2024 г. са установили.

Вещото лице А. нямало задача да изчислява проценти завършеност на процесния обект, а взетите от заключението по съдебно-оценителната експертиза 41,79%, на които съставът на Окръжен съд - Варна основал изчисленията си, не били меродавни, защото сградата следвало да бъде завършена изцяло и към обекта на ответника се припадали общи части от цялата сграда, а не от конкретен вход или секция. Настоявал е, че окръжният съд използвал погрешна методика, вместо да изчисли обезщетението на база разходите за довършване на цялата сграда по начина, посочен в исковата молба при съотнасяне на площта на самостоятелния обект с идентификатор *** и припадащите му се идеални части от общите части на цялата сграда към разгънатата застроена площ на цялата сграда.

Ответникът ЕТ “Марица М- Б. М.“, чрез адв. Д. Б., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата по подробно изложени съображения по всяко от оплакванията. Молил е за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските.

Въззвивните жалби са в срок, подадени са от лица с правен интерес от обжалване на неизгодната за всяко от тях част от решението на окръжния съд, редовни са и допустими. Отговорите също са в срок и са редовни.

Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в останалата му част, с която е отхвърлен, предявеният от „Гитекс“ ЕООД иск по чл.74, ал.2 вр. чл. 72, ал.1 ЗС.

3

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните чрез своите процесуални представители са поддържали въззивните си жалби и отговорите, и са претендирали разноски.

Съдът, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му с оглед наведените оплаквания, доводите на двете страни и доказателствата по делото, намира следното:

Предявеният от „Гитекс“ ЕООД против ЕТ „Марица-М-Б. М.“ иск (предмет на въззивното производство) е по чл. 59 ЗЗД и е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 350 210 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника, вследствие извършените от ищеца в периода от 2018 г. – 2022 г. строително- монтажни работи (посочени в табличен вид в уточнителната молба от 13.11.2023 г.) за доизграждане и за довършителни работи на собствения на ответника магазин със застроена площ от 231,10 кв.м., с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, район „Приморски“, ул. „****“ №** с 3,6559 % идеални части от общите части на цялата сграда, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда - 09.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът е подал писмен отговор, с който е оспорил иска и е претендирал за присъждане на разноски, като е навел следните възражения в евентуалност: ищецът не е извършил строително - монтажни работи за обекта на ответника, тъй като частта от сградата (секция А), в която той е разположен, е била изградена и завършена до груб строеж още през 2011г.; част от претендираните разходи нямат отношение към имота на ответника (тези за облагородяване на дворното място); осъщественото от ищеца е в отклонение от строителната документация, негодно и подлежащо на премахване; строителните дейности са осъществени без възлагане, без знание и/или с противопоставяне от ответника и при липса на предоставена информация във връзка с дейността по строителството.

Оплакванията на въззивника „Гитекс“ ЕООД за дадена от съда неправилна правна квалификация на иска са неоснователни. Искът по чл. 59 ЗЗД е предявен като евентуален спрямо този по чл. 74, ал.2 вр. чл. 72, ал.1 ЗС.

Твърдения за водене на чужда работа без пълномощие в исковата молба и уточнителните такива няма изложени, като ищецът е поддържал, че е осъществявал работата в качеството си на добросъвестен владелец (по иска за подобрения), а в случай на отхвърляне на този иск (отричане на качеството му на владелец) е претендирал обезщетение за неоснователно обогатяване със сторените разходи и обедняването.

Установено е от доказателствата по делото и понастоящем страните не спорят по следната фактическа обстановка:

С нот.акт № 54/11.12.2007г. за учредяване право на строеж в съсобствен имот Н. Сл. е учредил на съсобственика си „Астрея Трейд“ ЕООД правото на 4 строеж върху конкретно индивидуализирани самостоятелни обекти от предвидена за построяване в имота съгласно одобрени архитектурни проекти жилищна сграда, сред които обекти под № 90 е описан процесният магазин, находящ се в секция „А“. С нот.акт за покупко-продажба № 5/16.01.2008г.

„Астрея Трейд“ ЕООД е продало на „Манаус комерс“ ООД 1/2 ид.ч. от учредените му права на строеж за описаните в нот.акт № 54/2007г. обекти, включително и от магазина. На 20.06.2008 г. е било издадено разрешение за строеж № 331/20.06.2008г. в полза на Н. Сл., „Астрея Трейд“ ЕООД, в качеството им на съсобственици на имота и суперфициаря „Манаус комерс“ ООД за извършване на строителство на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи, което строителство е започнало в същата година. Не е спорно, че „Манаус комерс“ ООД е придобил правото на строеж за целия процесен магазин, след което с нот.акт № 122/15.11.2010г. го е прехвърлил на ответника по делото -ЕТ „Марица - М - Б. М.“. Ищецът „Гитекс“ ЕООД е придобил собствеността на поземления имот - ПИ ***, с административен адрес гр.Варна, ул.“****“ № **, въз основа на реализирани публични продани като с Постановление за възлагане от 17.09.2010г. на ЧСИ Ст. Я., издадено по изп.д. № 20097190400326, е придобил притежаваните от длъжника по изпълнението Н. Сл. Сл. 2 632,50 кв.м. ид.ч. от имота, ведно с правото на стоеж върху конкретно индивидуализирани обекти от предвидената за построяване в него жилищна сграда, а с Постановление от 19.05.2015г. на ЧСИ Ил. Ст. по изп.д. № 20127120401144 е придобил и останалите 2726,36 кв.м. ид.ч., собственост към датата на възбраната на длъжника „Астрея Трейд“ ЕООД, както и ½ ид.част от конкретни обекти в сградата, собственост на този длъжник. С нотариален акт № 102 от 22.02.2018 г., „Гитекс“ ЕООД е закупил от синдика на „Манаус комерс“ ООД (в несъстоятелност) собствената на това дружество ½ ид.част от самостоятелните обекти в сградата (т.е. и останалата ид.част от тези обекти).