Определение № 1305 от 05.05.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1305 гр. Бургас, 05.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20252100102004 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба, изпратена по подсъдност от РС Бургас, предявена от Р. Г. Д. против В. Д. Д., Е. А. К., Е. С. А., Т. Г. С. и К. Г.

С., за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, с адрес гр. Бургас, кв. Сарафово, ул.“Брацигово“ 33а, с площ от 306 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.

Ищцата поддържа, че с нотариален акт от 1978 година нейните праводатели, както и трети за спора лица, закупили чрез ОНС по 1/6 ид.ч. от парцел І-110 в кв.12 по плана на с.Сарафово, взаимно си учредили право на строеж и реализирали строителство на жилищна сграда на два етажа, която по-късно поделили доброволно. Ищцата е поддържала, че в резултат на сключен договор за издръжка и гледане за част от дворното място и сградата, както и в резултат на наследяване, е единствен собственик на терена и сградата, които отделно от това се владеят повече от 44 години от нейните наследодатели и от нея самата явно и необезпокоявано. Заявява се, че на поземления имот е присвоен идентификатор ***, а на сградата ***. Ищцата установила, че в КР е извършена поправка и за собственик е вписан Т. С., чиито наследници са ответниците, които никога не са осъществявали владение.

На ищцата са били дадени указания с разпореждане рег.№ 4308 / 09.12.2025 год. да формулира интерес от дирената защита с установителен иск, а именно заяви дали е налице спор за материално право с ответниците и ако да - какъв е предмета му - само терена или терена и сградата; дали ответниците отричат правото й на собственост и придобивните основания, материализирани в представените с исковата молба нотариални актове и 1 договори, съответно - каква е причината да се позове на полезна придобивна давност, а не на формалните сделки, сключени от нейните праводатели; да посочи момента, в който е била установена фактическа власт от нейните праводатели върху предмета на спора - терен/сграда, вкл. момента, в който сградата е възникнала като самостоятелен обект на правото на собственост.

Последвала е молба, в която ищцата е заявила, че е налице спор за материално право с ответниците за дворното място и сградата.

Заявила е, че нейните наследодатели – дядо й и баща й, са закупили заедно с други лица по 1/6 ид.ч. от парцел І-107,110 в кв.12 по плана на с.Сарафово, предложен за изкупуване чрез ОНС от Г.Б.Д.. Посочила е, че парцелът е бил образуван от два имота, като имот пл.№107 е бил собственост на Г.Б.Д. и частта, попадаща в парцела е била 866 кв.м. Имот пл.№110 е бил собственост на Т. С. – наследодател на ответниците, като частта, попадаща в парцела е била с площ от 316 кв.м. Заявила е, че съсобствеността в парцела, възникнала по силата на регулацията, не е била прекратена преди извършване на продажбата с нотариален акт от 1978 год., нито по-късно, и това е причината ищцата да се позовава на придобивна давност в периода от 1978 год. до сега.

Ответниците са депозирали отговори на исковата молба. Всички до един са заявили, че признават правото на собственост на ищцата върху дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, с адрес гр. Бургас, кв. Сарафово, ул.“Брацигово“ 33а, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, както и че не са дали повод за завеждане на делото.

От горното следва, че между страните липсва съдебен или извънсъдебен спор за правото на собственост върху поземления имот и сградата. При липса на спор за материално право установителният иск е лишен от правен интерес, което води до недопустимост на производството и е основание за неговото прекратяване по реда на чл.130 от ГПК – в този см.ТР №8/27.11.2013 год. по т.д.№8/12 год. ОСГТК ВКС, ТР №8/23.02.2016 год. по т.д.№8/14 год. ОСГК ВКС, ТР №4/14.03.2016 год. по т.д.№4/14 год. ОСГК ВКС, както и каузалната практика на ВКС.

Водим от горното, на основание чл.130 от ГПК Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№2004/2025 год. по описа на Бургаски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаски 2 апелативен съд в седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1305 гр. Бургас, 05.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20252100102004 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба, изпратена по подсъдност от РС Бургас, предявена от Р. Г. Д. против В. Д. Д., Е. А. К., Е. С. А., Т. Г. С. и К. Г.

С., за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, с адрес гр. Бургас, кв. Сарафово, ул.“Брацигово“ 33а, с площ от 306 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.

Ищцата поддържа, че с нотариален акт от 1978 година нейните праводатели, както и трети за спора лица, закупили чрез ОНС по 1/6 ид.ч. от парцел І-110 в кв.12 по плана на с.Сарафово, взаимно си учредили право на строеж и реализирали строителство на жилищна сграда на два етажа, която по-късно поделили доброволно. Ищцата е поддържала, че в резултат на сключен договор за издръжка и гледане за част от дворното място и сградата, както и в резултат на наследяване, е единствен собственик на терена и сградата, които отделно от това се владеят повече от 44 години от нейните наследодатели и от нея самата явно и необезпокоявано. Заявява се, че на поземления имот е присвоен идентификатор ***, а на сградата ***. Ищцата установила, че в КР е извършена поправка и за собственик е вписан Т. С., чиито наследници са ответниците, които никога не са осъществявали владение.

На ищцата са били дадени указания с разпореждане рег.№ 4308 / 09.12.2025 год. да формулира интерес от дирената защита с установителен иск, а именно заяви дали е налице спор за материално право с ответниците и ако да - какъв е предмета му - само терена или терена и сградата; дали ответниците отричат правото й на собственост и придобивните основания, материализирани в представените с исковата молба нотариални актове и 1 договори, съответно - каква е причината да се позове на полезна придобивна давност, а не на формалните сделки, сключени от нейните праводатели; да посочи момента, в който е била установена фактическа власт от нейните праводатели върху предмета на спора - терен/сграда, вкл. момента, в който сградата е възникнала като самостоятелен обект на правото на собственост.

Последвала е молба, в която ищцата е заявила, че е налице спор за материално право с ответниците за дворното място и сградата.

Заявила е, че нейните наследодатели – дядо й и баща й, са закупили заедно с други лица по 1/6 ид.ч. от парцел І-107,110 в кв.12 по плана на с.Сарафово, предложен за изкупуване чрез ОНС от Г.Б.Д.. Посочила е, че парцелът е бил образуван от два имота, като имот пл.№107 е бил собственост на Г.Б.Д. и частта, попадаща в парцела е била 866 кв.м. Имот пл.№110 е бил собственост на Т. С. – наследодател на ответниците, като частта, попадаща в парцела е била с площ от 316 кв.м. Заявила е, че съсобствеността в парцела, възникнала по силата на регулацията, не е била прекратена преди извършване на продажбата с нотариален акт от 1978 год., нито по-късно, и това е причината ищцата да се позовава на придобивна давност в периода от 1978 год. до сега.

Ответниците са депозирали отговори на исковата молба. Всички до един са заявили, че признават правото на собственост на ищцата върху дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, с адрес гр. Бургас, кв. Сарафово, ул.“Брацигово“ 33а, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, както и че не са дали повод за завеждане на делото.

От горното следва, че между страните липсва съдебен или извънсъдебен спор за правото на собственост върху поземления имот и сградата. При липса на спор за материално право установителният иск е лишен от правен интерес, което води до недопустимост на производството и е основание за неговото прекратяване по реда на чл.130 от ГПК – в този см.ТР №8/27.11.2013 год. по т.д.№8/12 год. ОСГТК ВКС, ТР №8/23.02.2016 год. по т.д.№8/14 год. ОСГК ВКС, ТР №4/14.03.2016 год. по т.д.№4/14 год. ОСГК ВКС, както и каузалната практика на ВКС.

Водим от горното, на основание чл.130 от ГПК Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№2004/2025 год. по описа на Бургаски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаски 2 апелативен съд в седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 3