Определение № 2224 от 28.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2224 гр. София, 28.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502098 по описа за 2025 година

Производство по чл.278 ал.1 вр.чл.62 ал.4 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба, депозирана от „АСМ СЕРВИЗ” ЕООД, ЕИК: 204978859 срещу определение № 12204/24.06.2025г. по в.гр.д.№ 4918/25г. по описа на СГС, ГО, възз. ІІ-Е състав, с което въззивна жалба вх.№ 54009/14.02.22025г. и вх. № 56361/17.02.2025г. подадени в на 14.02.2025г. от «АСМ СЕРВИЗ»ЕООД срещу първоинстанционното решение № 703/15.01.2025г. постановено по гр.д. № 38797/2023г. по описа на СРС, ГО, 73 състав е върната обратно като просрочена, а производството по в.гр.д. № 4918/2025г. по описа на СГС е прекратено.

Съобщението за това определение е било връчено на жалбоподателя на 27.06.2025г.

Частната жалба е депозирана на 02.07.2025г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят „АСМ СЕРВИЗ” ЕООД, ЕИК: 204978859 посочва, че така постановеното определение е незаконосъобразно, доколкото не са налице основания за нередовност на жалбата, тъй като въззивния съд неправилно и незаконосъобразно е приел, че възз. жалба е просрочена, тъй като същата е подадена от адв.И. на 13.02.2025 г. по два начина: 1. Чрез ЕПЕП; 2. Чрез и-мейл от office@***.bg до електронен адрес на Софийски районен съд - [email protected] (публикуван на официалната му интернет страница). Тъй като електронното изявление е подписано с квалифициран електронен подпис, то относно времето на изпращане и получаване на това изявление, приложение следва да намерят чл. 9 и чл. 10 ЗЕДЕУУ (според които електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора, а е получено, с постъпването му в посочената от адресата информационна система), като от значение за спазване на срока е датата на изпращането, а не датата на получаването, в който 1 смисъл е и изричната разпоредба на чл. 62, ал. 2 и ал.4 ГПК. В този смисъл се установява, че на 13.02.2025 г. вечерта възз. жалба е постъпила в информационна система, която не е под контрола на автора, респективно е била изпратена на посочената дата и час, преди изтичане на предвидения в закона срок, поради и което не се явява просрочена. Видно от изпратените чрез Единния портал за електронно правосъдие /ЕПЕП/ документи, на 13.02.2025 г. в 22: 47:

20 часа, видно от приложените към ч..ж. извлечения-стр. 1/11, стр.2/11, стр.3/11, в Портала са постъпили дванадесет файла, подписани с КЕП, въззивната жалба ведно с приложения срещу обжалваното Решение, като в полето „Описание” е посочено - „Въззивна жалба ведно с приложения срещу Решение № 703/15.01.2025 г. по гр. дело № 38797/23 г., по описа на CPC, II ГО, 73-ти с-в”. Към това е наличен и документ, озаглавен "Електронен пакет", видно от приложените към настоящата частна жалба извлечения-стр.3/11, генериран от ЕПЕП, в който са изброени наименования на депозираните файлове с идентифициран вносител лицето „Г. С. И., адв. номер 11******10” и адресат Софийски районен съд, гражданско дело 38797/2023. Датата е все още 13.02.2025 г. На следващия ден, 14.02.2025 г., на описаната жалба ведно с приложения, изпратена чрез ЕПЕП, е положен вх. № 54009/14.02.2025 г„ в 14:

24 часа. Аргументи за обстоятелството, че е спазен законоустановения 14-дневен срок за депозиране на въззивната жалба черпи от чл.62, ал.2 и ал.4 ГПК - „Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма.’", както и „Електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие.” Моли за отмяна на определението за връщане на въззивна жалба и за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на същата.

Ответникът по ч.ж. Х. Р. Г. оспорва същата и моли съда да потвърди определението като правилно. Посочва, че въззивната жалба е подадена на електронния адрес на СРС на 14.02.2025г. в 00:28м., което е след изтичането на преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК.

Твърди, че именно съдебната информация относно точния час на подаване на документа е меродавна в този случай. Както жалбоподателят сам посочва, електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора.

Факта, че електронния подпис на процесуалния представител на жалбоподателя е поставен на 13.02.2025г. не е меродавен в случая - с него се удостоверява датата и часа на подписване на електронния документ, а не на неговото изпращане.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

Производството е образувано по въззивна жалба подадена от «АСМ СЕРВИЗ» ЕООД срещу първоинстанционното решение № 703/15.01.2025г. постановено по гр.д. № 38797/2023г. по описа на СРС, ГО, 73 състав.

Решението на СРС е връчено на жалбоподателя по реда на чл.51 ГПК на процесуалният му представител – адв. И. на 30.01.2025г. от който момент е започнал да тече срокът по чл.259 ал.1 ГПК за поддаване на въззивна жалба /2 -седмичен/. Следователно срокът, който се брои 2 по седмици /чл.60 ал.1 вр ал.4 от ГПК/ изтича в съответния ден на последната седмица – в случая на 13.02.2025г. /четвъртък, работен ден/.

Въззивната жалба е подадена по електронната поща на СРС в 00:28ч. на 14.02.2025г. и е заведена във входящия регистър на СРС под № 54009/14.02.2025г., което е след изтичане на двуседмичния преклузивен срок по чл.259 ал.1 ГПК. Спорен е въпросът дали има значение за спазване на срока датата и часа на подаването й по електронен път и подписването с КЕП или датата на получаването на документа в ЕИСС на СРС.

Съгласно чл. 62, ал. 4 ГПК, /в редакция ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие. В същият смисъл е приетото в Определение № 151 от 15.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1021/2023 г., I г. о. Според разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр.1 ГПК, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата (респ. жалбата или друго писмено изявление на страната) е станало по пощата или по електронен път. В този случай не е решаваща нанесената дата в регистратурата на съда при техническата обработка на молбата/жалбата на следващия ден, в работно за съда време (определение № 5344/21.11.2024 г. по гр. д. № 4006/2024 г. на ВКС, ІІІ г.о. и посочената в него съдебна практика).

Електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие (чл.62, ал.4 ГПК). В този смисъл са и разпоредбите на Закона за електронния документ, според които електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора (чл. 9) и е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система (чл. 10). Преценката дали е спазен срокът за подаване на електронното изявление се прави по отношение на относимите към съответното производство процесуални действия. Съгласно чл.102ж ГПК електронните изявления до съда се подписват с квалифициран електронен подпис, когато законът предвижда писмена форма за извършването им и наличие на подпис, какъвто е и настоящия случай. Съдилищата не могат да откажат приемане на електронни изявления, с които се извършват процесуални действия, когато са спазени изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014г. и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, и изявленията са подписани с електронен подпис, когато законът изисква саморъчен подпис за валидността на определени изявления (чл. 102б от ГПК). Използваната електронна поща на съда и адрес [електронна поща] не гарантира своевременно получаване на изпратените заявления. Сигурното изпращане на електронни изявление се осъществява чрез системата ЕПЕП и системата за електронно връчване на ССЕВ, поддържана от правителството на Република България, с която органите на съдебната власт поддържат електронна комуникация.

Настоящата съдебна инстанция констатира, че приложения снимков материал към ч.ж. не е годно доказателствено средство по смисъла на ГПК, а от доказателствата по делото не се установява изявлението на адв.И. за подаване на въззивна жалба да е извършено в 3 предвидената от закона електронна форма, подписана с КЕП и валидно удостоверяваща както подателя, така и автентичността на съдържанието на документа на дата 13.02.2025г. преди 23.59ч. Твърденията на жалбоподателя за надлежно сезиране на съда с подадена в срок жалба не съответстват на данните по делото, поради което администриращият съд не е дължал даване на указания по реда на чл.262 ГПК.

Обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с разпоредбите на ГПК и следва да бъде потвърдено. Позоваването на нарушение на правото на защита на частния жалбоподател, като неосигуряване на достъп до обжалване, като нарушение на чл. 6 от ЕЗПЧОС, не може да се приеме за основателно. Още повече предмет на делото пред СРС са неизплатени трудови възнаграждения, а жалбоподателят е работодател, а не работник, който би могъл да се позове на нарушение по чл.6 ЕКЗПЧ.

С изтичането на установените в закона преклузивни срокове се погасява правото за извършване на дължимото процесуално действие, независимо от причината, поради която срокът е пропуснат и именно поради това в чл. 63 и чл. 65 ГПК е предвидена възможност страната да поиска неговото продължаване и възстановяване. В случая такова искане не е било направено, поради което би трябвало жалбоподателят да понесе неблагоприятните последици от връщане обратно на жалбата.

Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12204/24.06.2025г. по в.гр.д.№ 4918/25г. по описа на СГС, ГО, възз. ІІ-Е състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението с частна касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4