Решение № 393 от 25.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Пазарджик, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500462 по описа за 2025 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Панагюрище , постановено по гр.д.№ 664 по описа за 2023 година е осъден, на основание чл. 109 ЗС, Д. А. К., ЕГН ********** с адрес гр. **************** да преустанови неоснователните действия, с които пречи на М. И. К., ЕГН: **********, И. Б. К., ЕГН:

********** и А. Б. К., ЕГН: ********** и тримата с адрес ***********, да упражняват пълноценно правото си на собственост върху общи части от двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Панагюрище, одобрени със Заповед РД-18- 39/17.07.2012г. на ИД на АГКК, находяща се: ***********, като премахне изградената пристройка /преддверие/ и поставени врати на източната страна на сградата и възстанови в първоначален вид външното стълбище на източния вход и фасадата на сградата.

1

Отхвърлен е предявения насрещен иск с правно основание чл. 109 ЗС от Д. А. К., ********** с адрес гр. **************** против М. И. К., ЕГН:

**********, И. Б. К., ЕГН: ********** и А. Б. К., ЕГН: ********** и тримата с адрес ***********, за осъждане на ответниците по насрещния иск да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост върху общи части от двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Панагюрище, одобрени със Заповед РД-18-39/17.07.2012г. на ИД на АГКК, находяща се в гр. Панагюрище, ул.“**********-югозападната й фасада, както и върху поземлен имот с идентификатор ***. по КККР на гр.

Панагюрище, одобрени със Заповед РД-18-39/17.07.2012г. на ИД на АГКК, като премахнат изградената от тях пристройка на югозападната фасада и възстановят фасадата в първоначалния й вид.

Осъден е на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Д. А. К., ЕГН: ********** с адрес гр. ****************, да заплати на М. И. К., ЕГН: **********, И. Б.

К., ЕГН: ********** и А. Б. К., ЕГН: ********** и тримата с адрес ***********, разноски по гр. д. 664/2023г. на Районен съд - Панагюрище, в размер на общо 3040 лв.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Д. К. ,чрез процесуалния му представител адв.М..

Счита решението е изцяло неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а така също е необосновано, немотивирано и недопустимо. Изводите на съда не съответствали на събраните по делото доказателства и закона, както и на формираната по приложението на чл.109 от ЗС константна и задължителна практика на ВС и ВКС на Р.България.

В нарушение на разпоредбата на чл.235 от ГПК Панагюрския районен съд не обсъдил в решението си доводите на жалбоподателя, съображенията и възраженията, и не се е произнесъл по надлежния начин по направените искания ,като незаконосъобразно отказал да допусне допустими от закона доказателства от съществено значение по делото.

За да уважи предявения по делото срещу жалбоподателя иск съдът приел, че с ограждането на външната стълбищна площадка пред стълбищната 2 клетка на процесната жилищна сграда и с поставяне на още една врата, заключвана от него, се създавали пречки за ползване собствеността на ищците по главния иск, респ. на общи части на сградата, които пречки налагали премахване на ограждението и на „вратите на същото“ (едната от които всъщност била вратата, съставляваща официален вход на жилищната сграда).

В обстоятелствената част на исковата молба като пречене по смисъла на чл.109 от ЗС било посочено заграждане на площадката пред входа на жилищната сграда и монтиране на врати, и лишаване по този начин ищците от възможността за достъп до ел.табло с електромера за притежавания от тях първия етаж от жилищната сграда, както и от възможноспа да стигат до подпокривното пространство на сградата, а като петитум е формулирано искане за премахване на заграждението ,като не била определена и внесена държавна такса.

Показанията на посочените от ищците свидетели не следвало да се кредитират ,поради тяхната заинтересованост и близки отношения с ищците, като освен това тези показания били нелогични и противоречащи на събраните по делото други доказателства - писмени и заключение на вещото лице. Установено било , че от стълбищната клетка, в която се влиза през процесното заграждение и входна врата, не се стига до подпокривното пространство на сградата, а поставената за целта капандура се намира в жилищния етаж на жалбоподателя , т.е., ищците обективно нямат достъп през стълбищната клетка до подпокривното просгранство на сградата и покрива, поради която причина стълбищната клетка обективно и изначално няма характера на обща част. В хода на делото се установило също така, че описаното в исковата молба ел.табло е било извадено от електроразпределителното дружество на улично-регулационната граница на процесния недвижим имот, т.е., че за ищците обективно е отпаднала и нуждата от достъп до стълбищната клетка за проверка на същото ел.табло.

Поради това и липсвали пречки по смисъла на чл.109 от Закона за собствеността и иска бил изцяло неоснователен.

Заграждението ,чието премахване се претендира само по себе си нямало как да съставлява „пречене“ за ищците, тъй като като вид СМР /строеж/ не ограничава по никакъв начин достъпа на ищците до стълбищната клетка.

При липсата по делото на архитектурен план на жилищната сграда 3 нямало как изобщо да се направи извода дали въпросното заграждение е било изградено незаконно или е било предвидено по план. В обжалваното решение правилно било посочено, че предмет на преценката на съда при иск по чл.109 от ЗС е дали търсената от ищеца защита съответства на интензитета на нарушението и дали чрез нея ще се постигне преследваната цел, както и че търсената защита по иск с чл. 109 от ЗС трябва да съответства на нарушението и да се ограничава до преустановяване на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца.

Това обаче не било съобразено от съда. Дори и заграждането на площадката и монтираната на него врата да бъдат премахнати, то това няма да възстанови достъпа на ищците до стълбищната клетка, тъй като остава вратата на самата стълбищна клетка, т.е.. нищо от горепосочената постановка няма да бъде постигнато. Съдът не съобразил и факта, че втората врата, която се иска и е допуснато с решението да бъде премахната, е вратата към стълбищната клетка на жилищната сграда, т.е., официалния вход на цялата жилищна сграда, премахването на която врата ще остави къщата отворена. Задължението пък за възстановяване в първоначален вид на външното стълбище на източния вход и фасадата на сградата е и практически неизпълнимо - предвид посочената погоре липса на архитектурен план на сградата по делото, който единствен е в състояние да установи какъв е бил въпросния първоначален вид (ако изобщо е бил различен от настоящото състояние).

За да отхвърли насрещния иск, съдът приел, че по делото не се били събрали доказателства, от които да се установи, че ответниците по иска са извършили действия, с които пречат на ищеца по него да упражнява правото си на собственост по отношение на дворното място или на втория жилищен етаж. Този извод бил изцяло неправилен и незаконосъобразен.

От събраните по делото доказателства безспорно и категорично се установило, иска е основателен. Пристройката стеснявала под 1 м. пространството около жилищната сграда, с което се възпрепятства възможността за нормален достъп до вътрешността на двора, както и възможността за обслужване на втория стаж от сградата, съставляващ негова собственост.

Установило се, че същата пристройка е незаконно изградена - чрез извършено без документи преустройство и разширение на съществуваща 4 тераса. В резултат на извършеното преустройство 6 кв.м. са издадени извън контура на сградата-видно от заключението на назначеното по делото вещо лице. Същите 6 кв.м. не са били заснети и в КККР, одобрени през 2012 год., което означава, че пристрояването вероятно е извършено след тази дата. При това положение, след като въпросните 6 кв.м. са незаконно пристроени към притежавания от ответниците по насрещния иск първи етаж от жилищната сграда и това създава пречки .

Моли да бъде отменено обжалваното Решение № 181/23.12.2024 г., постановено по гр.д. № 20235230100664/2023 г. по описа на РС гр.

Панагюрище и постановено друго, с което да се отхвърли изцяло предявения главен иск и уважен изцяло предявения насрещен иск.

Претендира разноски.

Направени са доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл с мотивирано определение в съдебно заседание.

В дадения от съда срок е постъпила писмена защита , в която се развиват идентични доводи.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от М. И. К., И. Б.

К. и А. Б. К..

Правилно първоинстанционният съд приел в решението си, че с придобИ.е на жилищните етажи от страна на страните в настоящото производство е възникнала етажна собственост, при което дворното място, покривът, вътрешните стълби в сградата и външната входна врата по силата на закона /чл. 38 от ЗС/ са станали общи части по естеството си на всички етажни собственици.

Вътрешната площадка на първия жилищен етаж и вътрешното стълбище били функционално свързани и обслужвали и двата жилищни етажа, тъй като свързват отделните самостоятелни обекти в сградата и осигуряват достъп до тях и до покрива.

В производството по делото не се установявало, нито пък имало твърдение да е извършвано преустройство на тези общи части и те да са загубили първоначалното си предназначение да обслужват и двата самостоятелни обекта по общо съгласие на етажните собственици.

Стълбищната площадка на първия етаж била единственият достъп до 5 вътрешното стълбище, водещо до втория жилищен етаж, през който пък се стига до друга обща част - покрива и подпокривното пространство на сградата.

Макар понастоящем излаза за покрива да е през капандура, която се намира на терасата на жилището на Д. А., вътрешното стълбище не е загубило предназначението си на обща част, тъй като не съществува друг начин, по който собствениците на първия етаж могат да стигнат до подпокривното пространство и до покрива на сградата.

Правилно съдът кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели Б. и Т., като непосредствени, логични, последователни и взаимно допълващи се, подкрепени изцяло и от заключението на вещото лице по допуснатата и извършена по делото съдебно - техническа експертиза.

От показанията на свидетеля Б. се установило, че ответникът е изградил въпросната пристройка, с която е преградил външната площадка и е поставил врата, от която ключ има само той.

От показанията на свидетеля Т. отново се установил и факта, че ищците нямат достъп до сградата, респективно вътрешната площадка на първия жилищен етаж, вътрешното стълбище, подпокривното пространство и покрива през входа от североизточната страна, защото има изградена пристройка от ответника, която същия заключва и не допуска ищците да минават през нея.

От заключението на експерта било установено ,че на 2-я жилищен етаж на външната открита тераса, разположена над пристройката обслужваща 1-я етаж е направен отвор на таванската ж.б. плоча, на който е поставена плоскост за капандура за достъп до подпокривното пространство;

За обслужването на самостоятелните обекти в сградата е изградена обща стълбищна клетка с двураменно бетоново стълбище към външен вход стълбище с площадка от североизточната част от фасадата и от нея се преминава към 1 и 2 жилищни етажи.

На място дървената врата, разположена на първата стълбищна площадка във вътрешната обща стълбищна клетка, обслужваща първия етаж в сградата е затворена с дървена плоскост от ответника и е прекъснат достъпът до етажа.