Решение № 287 от 05.04.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Сливен, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20242230100023 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане са предявени в условията на обективно кумулативно съединение искове, както следва:

- иск с правна квалификация, чл.26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр.чл. 10, ал.1, вр. чл. 22 ЗПК;

- иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.11, ал.1, т.9 и т.10, вр.чл.19 ЗПК;

- иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.10а, ал.1, ал.2, ал.4 ЗПК;

- иск по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД - за обявяване на нищожен на Договор за кредит № 9760555014/30.07.2022г. и анекс към него, сключен между ищеца и ответното дружество;

- евентуален иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за нищожност на клаузите в договора за допълнителна услуга „такса разглеждане“ и „такса удължаване“;

- иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 260 лв., платена без правно основание по горепосочения договор за кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 02.01.2024г. до окончателното плащане;

- евентуален иск по чл.55, ал.1,т.1 ЗЗД за осъждане на ответника да 1 заплати на ищеца сума в размер на 231,36 лв., платена без правно основание такса разглеждане и удължаване по договора за кредит и анекс към него, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 02.01.2024г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на 30.07.2022г. сключила с ответното дружество договор за кредит № 9760555014, по силата на който получила главница в размер на 850 лв. Сочи, че по силата на договора била задължена да заплати на кредитора ответник такса за разглеждане в размер на 175,36 лв. На 30.08.2022г. бил сключен анекс към договора за удължаване на срока му със 7 дни, за което следвало да се плати предварително такса за удължаване в размер на 56 лв. На 19.08.2022г. ищцата заплатила сума в размер на 276 лв., на 22.08.2022г. – 100 лв., на 24.08.2022г.- 178 лв., на 30.08.2022г.-56 лв такса удължаване и на 02.09.2022г.- 500 лв., като с тези суми погасило изцяло кредита.Така заплатила по кредита общо сумата от 1 100 лв. при получени 850 лв.

Твърди, че договорът бил нищожен, сключен в противоречие с чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като липсвали волеизявленията на страните. Ищцата не получила преддоговорна информация, както и договор за кредит, който да подпише било на хартия, или с електронен подпис.

Следващото основание за нищожност било противоречие с чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК,вр. чл. 19 ЗПК. В договора, били посочени като абсолютни стойности лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвало посочване на останалите компоненти от лихвения процент, съобразно чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно били включени в него и как се формирали кои са допусканията, които били използвани при изчисляването. Дължимите „такса за разглеждане" и за „удължаване“ не били включени при изчисляването на ГПР, а този разход бил известен на кредитора към датата на сключване на договора и анекса следвало да бъде включен при изчисляване на размера на ГПР. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилаганият в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д. ал. 1, и ал.2 т. 1 ЗЗП.

Клаузите, изискващи заплащане на допълнителни такси за разглеждане 2 и удължаване противоречали на разпоредбите на чл. 10а, ал, 1, ал. 2, ал. 4 ЗПК, тъй като били свързани с усвояването и управлението на кредита. Те заобикаляли ограничението на чл. 10а ЗПК и не били включени в ГПР, а и противоречали на добрите нрави, като илюстрирали директно уговорка във вреда на потребителя.

Счита, че договора бил нищожен на основание чл. 10, ал.1, чл.11. ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.20, вр. чл.22 ЗПК, както и чл. 146, ал.1 ЗЗП.

Иска се от съда прогласяване нищожност на сключения между страните договор, на изложените основания, евентуално за прогласяване на нищожност на уговорената клауза за заплащане на допълнителна такса за разглеждане и на такса за удължаване. Иска се осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 260 лв., представляваща недължимо платена по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.01.2024г. датата на депозиране на исковата молба до окончателно заплащане, а в условията на евентуалност сумата от 231,36 лв., недължимо платена такса разглеждане и такса удължаване, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.01.2024г. датата на депозиране на исковата молба до окончателно заплащане .

Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва исковете.

Не оспорва, че бил сключен проценият договор за кредит с ищцата, предоставен от разстояние. Не оспорва и плащанията, направени от ищцата, с които погасила изцяло задължението по договора за кредит.

Твърди, че била спазена формата, като излага подробни аргументи по сключване на договора от разстояние и предоставената преддоговорна информация, вкл. стандартен европейски формуляр. Сочи, че ищцата се възползвала от правото си и заявила получаването на допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която била начислена такса. Таксата била част от преддоговорна информация и било изначално ясна и за двете страни насрещната престация за тази незадължителна услуга.Таксата за удължаване срока на връщане на кредита също била самостоятелна услуга и също нямала отношение към размера на дълга.

3

За сключването да договор от разстояние не бил въведен императив за използване на електронен подпис, нито такъв се изисквал за което и да е от електронните изявления между страните по повод на договора. Достатъчно било да е налице необходимата идентификация на лицето потребител. В договора бил посочен фиксиран лихвен процент в размер на 40,97 %. В т. 9.1. от Общите условия бил пояснен и начинът за изчисляване на годишната лихва за предоставяне на кредита - на база 365 дни в годината, състояща се от действителния брой дни във всеки месец, като лихвата за предоставяне на кредита била дължима на датата на погасяване, посочена в Специалните условия по Договора. От така предоставената информация било ясно, че годишната лихва от 40.97 % била фиксирана и определена на база 365 дни в годината. Обстоятелството дали такса за Бързо разглеждане следвало да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР било въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло. В ГПР не били включени разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане и доколкото единственият друг разход по кредита била договорната лихва, неоснователно се явявало твърдението, че не е ясна методиката на формиране на ГПР.

Договорът за кредит бил действителен и не страдал от пороците, сочени в исковата молба, поради което се иска отхвърляне на претенциите, като неоснователни.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата с искане за неговото редуциране под минималния размер.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото договор за кредит № 9760555014, че на 30.07.2022г. ищцата в качеството си на кредитополучател и ответното дружество, като кредитодател са в облигационни отношения, по силата на които ищцата получила заемна сума в размер на 850 лв. със срок на погасяване 30 дни, стандартен лихвен процент 40,97%, лихвен процент за срока на кредита 40,99%, сума на лихвата за срока на кредита 28,64 лв., ГПР 49,7%, такса за бързо разглеждане 175,36 лв., общо дължима сума по кредита 1054 лв. На 30.08.2022г. между страните бил 4 сключен анекс за удължаване на срока на договора със 7 дни, за което била начислена такса „удължаване“ в размер на 56 лв.

В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че ищецът заплатил на ответното дружество по договора за кредит сума в общ размер на 1 110 лв., от която: 850 лв. главница, 28,64 лв., договорна лихва, 175,36 лв., такса за бързо разглеждане и 56 лв., такса за удължаване срока на договора.

Вещото лице посочило, че таксите за бързо разглеждане и удължаване срока на договора не били включени в ГПР, а ако се включат той би се увеличил до 6 673% и така би надвишил петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, съобразно чл.19, ал.4 ЗПК. Ако се дължи чистата стойност по договора за кредит, то ищецът дължал сума в размер на 850 лв., а направените плащания надвишавали тази сума с 260 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.

Съдът кредитира изцяло и заключението на изготвената съдебноикономическа експертиза, като неоспорена от страните и тъй като няма съмнение в знанията и уменията на вещото лице.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По иска за прогласяване нищожност на сключения договор за потребителски кредит.

Предявеният главен иск за прогласяване на нищожност на договор за кредит № *** от 30.07.2022г., респ. на анекс към него от 30.08.2022г., като противоречащи на закона /ЗПК/ с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е допустим, а разгледан по същество и основателен.

В конкретният случай приложение намират нормите на ЗПК.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК.

Сключеният договор и анексите към него по своята правна характеристика и 5 съдържание представлява такъв за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Касае се за изначална недействителност при сключването на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи. Основателно е твърдението в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Нарушената правна норма е чл.19 ал.4 ЗПК.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на законната лихва. Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК. В случая в ГПР по договора за кредит не са включени задължениятя за такса „бързо разглеждане“ и „удължаване срока на договора“.