Решение № 55 от 15.01.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5934/2023
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 15.01.2024
- В сила
- 07.02.2024
- Състав
- Елена Димитрова Герцова
Цитирани разпоредби
- чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 124 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.179, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 55 гр. Пловдив, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330205934 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 725076-F721477/11.09.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на „В-Т-В.Т.“ ЕТ, ЕИК 825092046 за нарушение на чл.125, ал.5 вр. ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
Жалбоподателят „В-Т-В.Т.“ ЕТ, по съображения изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание се представлява от адв. Марков, който поддържа жалбата и претендира разноски.
Въззиваемата страна – Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, редовно призована, изпраща представител – старши юрисконсулт А., който моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, излагайки доводи в тази насока. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „В-Т-В.Т.“ ЕТ за това, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 15.06.2023 г. се установило, че дружеството, регистрирано по ЗДДС лице, не 1 е спазило установения от Закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.05.2023 г. - 31.05.2023 г. до 14.06.2023 г. включително. Отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС са били подадени на 10.08.2023г. в ТД на НАП - Пловдив по електронен път с Вх.№ 16005554834.
Въз основа на горните констатации от св. Д. П. Ц. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F721477 от 15.08.2023г. за нарушен състав на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.125, ал.3 от ЗДДС., който бил съставен в присъствие на нарушителя. Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното НП.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел бе разпитана актосъставителят Д. П. Ц., която потвърждава отразените в акта констатации.
Съдът кредитира показанията на св. Ц. като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства.
Прочее, обстоятелствата, при които е осъществен съставът на изследваното нарушение не се оспорват от никоя от страните по делото, а съдът ги намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя, така приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, правдиви, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. В тази връзка съдът намира, че несъмнено от „В-Т-В.Т.“ ЕТ е било осъществено нарушението по чл.125, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.125, ал.3 от ЗДДС. Това е така, тъй като съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС „За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, а според разпоредбата на ал.5 на същия текст справката-декларация се подава до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Според ал.3 пък заедно със справка-декларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. Тоест за данъчния период месец май 2023г. търговецът е следвало да подаде отчетните регистри найкъсно до 14.06.2023г. включително, което обаче не е било сторено.
Въпреки това настоящата съдебна инстанция намира, че при санкциониранетона жалбоподателя за деянието по чл.125 ал.5, вр. чл.125 ал.3 от ЗДДС е допуснато нарушение на материалния закон.
Нарушението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е на просто извършване, като съставомерната форма на изпълнителното му деяние представлява бездействие да се изпълни задължението за подаване в срок на посочените в правната норма данъчни документи.
В процесния случай задълженията за подаване на справка-декларация и 2 отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел - надлежно отчитане пред приходната администрация на данните от значение за законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/. Задълженията за подаване на справки-декларации и на отчетни регистри съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125 ал. 3 от ЗДДС/ се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията и реда на ДОПК, като частично изпълнение е технически невъзможно, доколкото е ноторно известно, че електронната платформа на НАП, чрез която се изпълнява задължението по чл. 125, ал. 7 от ЗДДС, не допуска отделно подаване и приемане на справка-декларация без отчетни регистри и на отчетни регистри без справка-декларация.
По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълк. д. № 6/2016 г. на Върховен административен съд и Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на Върховен административен съд преценката дали деецът е извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по смисъла на чл. 18 от ЗАНН се прави въз основа на следните обстоятелства:
-дали деецът е извършил едно или няколко самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на изпълнителното деяние;
-дали установените противоправни действия/бездействия са относими към неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и обособен характер и предмет.
Задълженията за подаване на справка-декларация и на отчетени регистри за един и същи данъчен период, както се посочи по-горе нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел – надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, необходими за формирането на данъчния резултат за съответния данъчен период.
Съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125, ал. 3 от ЗДДС/ задължението за подаване на справка-декларация и на отчетните регистри към нея се изпълнява наведнъж, едновременно и по един и същи начин – по електронен път при условията и по реда на ДОПК.
При така изяснените принципни положения относно правния характер на задължението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС настоящият състав приема, че изпълнението на това задължение (за подаване на справка-декларация и на отчетни регистри) се осъществява чрез едно действие, респективно неизпълнението му представлява единно деяние под формата на едно противоправно бездействие. Следователно неподаването както на справкатадекларация, така и на отчетните регистри или неподаването им в срок се осъществява чрез единно поведение и представлява едно бездействие, в 3 нарушение на една материалноправна норма – чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, като води и до един и същи противоправен резултат по недеклариране на данък по реда и в срока, установени от закона.
Нарушението може да бъде осъществено в две алтернативни форми на изпълнителното деяние – недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения срок, но и в двата случая се върши едно единно нарушение, за което следва на основание чл. 18 от ЗАНН да се наложи една санкция. В процесната хипотеза е налице деклариране на данъка извън установения срок, което следва да се приеме и за по-малко укоримата форма на изпълнителното деяние. Наказващият орган обаче незаконосъобразно е мултиплицирал отговорността на жалбоподателя, като за едно бездействие е наложил две отделни имуществени санкции – една за неподаването в срок на отчетните регистри за данъчен период 01.05.2023 г. - 31.05.2023 г. и още една за неподаването в срок на справка-декларация. Броят на нарушенията не зависи от броя на неподадените в срок документи, а от това колко съставомерни деяния са извършени. В този смисъл са: Решение № 1283 от 23.06.2021 г. по к. а. н. д. № 465/2021 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2123 от 11.11.2021 г. по к. а. н. д. № 2112/2021 г. на Административен съд – Пловдив.
От гореизложеното следва, че изпълнението на законовото задължение за подаване на справка-декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез едно действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява единно деяние под формата на едно противоправно бездействие, за което следва на основание чл. 18 от ЗАНН да се наложи една единна санкция.
Именно горното правило се явява нарушено в процесния случай, доколкото на настоящия състав е служебно известно, че АНД № 5933/2023 по описа на ПРС има за предмет издадени АУАН № F721475 от 15.08.2023г. и НП № 725073-F721475/11.09.2023 г., с които същият субект е наказан за неподаване в срок на справка-декларация за същия данъчен период 01.05.2023г.-31.05.2023г.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на материалния закон, административнонаказателната отговорност на наказания субект е незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и също нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса. Това води до извод за незаконосъобразност на процесното НП, поради което същото следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 725076-F721477/11.09.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на „ВТ-В.Т.“ ЕТ, ЕИК 825092046 за нарушение на чл.125, ал.5 вр. ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв., следва да бъде 4
ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.
По делото са налице доказателства за направени разноски от жалбоподателя за процесуално представителство по настоящото дело в размер на 320лв., които са изплатени в брой и които се претендират за присъждане спрямо жалбоподателя. Същевременно по делото е приложен и договор за правна защита и съдействие от 10.10.2023г. за обжалване пред ПРС на шест броя наказателни постановления и процесуално представителство във връзка с тях, едно от които е процесното наказателно постановление, като договореното и заплатено възнаграждение за шестте НП е било в общ размер от 500 лв. В тази връзка и с оглед предявената от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на допълнителни разноски над 320 лв. в размер на 83 лв., явяващи се 1/6 част от общия първоначално претендиран размер от 500лв., то следва и тази сума от 83лв. да бъде присъдена, или общо на жалбоподателя следва да му се присъдят разноски в размер на 403лв., която сума, предвид липсата на възражение за прекомерност от въззиваемата страна, следва да се присъди в тежест на ТД на НАП-Пловдив.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 725076-F721477/11.09.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на „В-Т-В.Т.“ ЕТ, ЕИК 825092046 за нарушение на чл.125, ал.5 вр.ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на „В-Т-В.Т.“ ЕТ, ЕИК 825092046 сумата от 403 лева представляваща разноски за адвокатско представителство в производството пред РС-Пловдив.