Протокол № 53 от 19.03.2026, Районен съд - Котел

ПРОТОКОЛ

№ 53 гр. Котел, 19.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова

Сложи за разглеждане докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело № 20262210100329 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Молителят П. К. С., ред. призован, явява се лично;

Ответникът Г. Н. Ж., ред. призован, явява се лично.

По даване ход на делото:

Молителят: Да се гледа делото.

Ответникът: Да се гледа делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1, във вр. с чл. 56 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът на основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата обстановка:

Молителят: Уважаема госпожо съдия, аз живея с Г. на семейни начала.

Той ми е съпруг, но нямаме брак. Живеем заедно от около 2 години някъде.

Живеем при неговата майка в **********. Имам едно дете, което е от Г., но той не го е припознал. Подадох молбата, защото Г. всеки ден ме малтретира.

Постоянно ме бие. Последно на ********** г. ме би в тях. Удряше ме предимно с юмруци, но и с шамари по главата, по лицето, по ръцете и с ритници по краката. Тогава, на 24-ти, ме удари и със стол по главата. Аз бях седнала да ям и той започна да ме снима и аз му казах, че не искам да ме 1 снима и той ме удари с телефона. После взе стола и ме удари и после започна с юмруци и шамари да ме удря. Той записваше с телефона, но нямаше картина а само звук. На живо е бил записа и майка ми е гледала на живо и се е обадила на телефон 112. После вуйчо ми, който живее също в с. Г., дойде да ме вземе и той също се обади на телефон 112. Вуйчо ми като ме взе и направо дойдох в съда да подам молбата и тогава подадох молбата още същия ден. Аз не искам да живея вече с Г.. Страхувам се от него и не искам да живея вече с него.

Случката се случи сутринта, някъде към 7-8 ч., но не си спомням точно, но беше докато закусвах. Когато се случи това, цялото му семейство беше там, но те не се намесиха, само отстрани гледаха.

Ответникът: Уважаема госпожо съдия, П. ми е жена, макар че нямаме граждански брак. Детенцето е мое, но не съм го припознал. Аз исках да го припозная, но тя не искаше. Аз наистина като се снимахме с нея заедно, не съм хвърлял телефон по нея и не съм я удрял със стол по главата. Ако бях я ударил със стола по глава дали ще е жива. Пише в молбата, че всеки ден я бия по главата със стола, но няма медицински документи, няма нищо. Имахме вярно скандал вкъщи, карахме се, обаче като нощуваме като мъж и жена, после пак сме заедно. По едно време дойде нейният чичо и я взе. Вкара я в колата и каза „Това момче трябва да го вкарам аз вече в затвора или в Р.“. С него бяха и двамата му зетьове и когато влязоха вкъщи започнаха с юмруци да ме бият. Ние се караме с нея, с П., защото се срамува от мен да се запишем с камерата. Когато аз искам да се снимаме, тя все се отказваше и аз един ден я попитах „Защо така правиш? Искам и ние да сме като хората. Да се покажем.

Да се хвалим.“, а тя ми каза „Аз с тебе ли ще се снимам. Какъв си ти да се снимам аз с теб.“. Тя първа ме удари и телефона падна на лице и аз взех да се карам и тя започна да вика, да крещи. Тогава бяха на място майка ми, баща ми, сестра ми, цялото ми семейство. Даже майка ми й казваше „Недей да викаш така“. Това мога да Ви кажа по случая. Това, което П. казва не е вярно.

Съдът ПРИСТЪПИ към докладване на молбата:

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от ЗЗДН.

Образувано е по молба от П. К. С. срещу Г. Н. Ж. за предоставяне на защита по реда на ЗЗДН.

Молителката твърди, че на ********** г. сутринта, докато е закусвала Г.

Ж., с когото живеела на семейни начала, започнал да я снима и тъй като тя не 2 искала той я ударил с телефона по главата и започнал да я бие. В днешното съдебно заседание молителката доуточнява, че е била бита с юмруци, но и с шамари по главата, по лицето, по ръцете и с ритници по краката. В молбата се посочва, че е малтретирана от Г. Ж. като ежедневно била бита от него. Твърди, че е имала синини по краката и лицето, като Г. я е удрял предимно с юмруци, но и с шамари. Към молбата е приложена декларация от молителя.

Производството е с правно основание чл. 8 от ЗЗДН, като в тежест на молителя е да докаже, че на посочената дата спрямо него е осъществен конкретния акт на домашно насилие от ответника, подробно описан в молбата, а в тежесет на ответника е да докаже възраженията си.

Молителят: Уважаема госпожо съдия, нямам възражение по доклада.

Ответникът: Уважаема госпожо съдия, разбирам цялото искане на П., но не съм съгласен с него. Нямам възражения по доклада.

С оглед това, че страните нямат възражения по доклада, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен доклада по делото, държан в днешно съдебно заседание

По доказателствата:

Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо с вх. № СД-02-08-1131/05.03.2026 г. от МБАЛ “Д-р Иван Селимински“ АД, Отделение по психиатрия, ведно с уведомление.

Съдът ДОКЛАДВА съдебно удостоверение изх. № 227/25.02.2026 г. издадено от РС Котел.

Съдът ДОКЛАДВА справки за съдимост на страните от Бюро за съдимост при РС Котел.

Съдът даде възможност на страните да се запознаят с докладваните документи.

Молителят: Запозната съм. Да се приемат.

Ответникът: Запознат съм. Да се приемат.

Съдът намира представените писмени доказателствени средства, както и докладваните в днешно съдебно заседание документи, за допустими и относими към предмета на доказване, с оглед което

О П Р Е Д Е Л И:

3

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените по гр. дело № 329/2026 г. с молбата писмени доказателства, а именно: декларация от молителя по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН; както и служебно изисканите от съда пълна справка от НБДН на молителя и ответника, писмо с вх. № СД-02-08-1131/05.03.2026 г. от МБАЛ “Д-р Иван Селимински“ АД, Отделение по психиатрия, ведно с уведомление; удостоверение изх. № 227/25.02.2026 г. г. издадено от РС Котел; справки за съдимост на страните от Бюро за съдимост при РС Котел.

Съдът предоставя възможност на страните да направят други доказателствени искания.

Молителката: Уважаема госпожо съдия, единствените свидетели на случката са неговото семейство, но то много ясно, че няма да кажат нищо по въпроса. Моля да разпитате моята майка, която е подала сигнала до телефон 112 и която водя днес с мен и е отвън, пред залата. Тя се каза К. С. М..

Ответникът: Уважаема госпожо съдия, майка ми беше свидетел на всичко това, което се случи и моля да я разпитате. Аз също я водя днес и е вън, пред залата. Тя се казва Н. Ж. Ч.. Съгласен съм да бъде разпитана майката на П..

Молителката: Уважаема госпожо съдия, съгласна съм бъде разпитана майката на Г..

С оглед направеното доказателствено искане от страните, съдът намира, че същото е относимо и допустимо към предмета на доказване, с оглед което О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит водените от страните свидетели, а именно К. С. М. и Н. Ж. Ч..

Съдът ВЪВЕДЕ в залата допуснатите свидетели и ПРИСТЪПИ към снемане на самоличността им:

К. С. М., българска гражданка, родена на ********** г., на 42 години, основно образование, неосъждана, неомъжена, постоянен адрес **********, ЕГН **********, майка на молителката, без дела със страните Н. Ж. Ч., българска гражданка, родена на ********** г., на 42 години, начално образование, неосъждана, неомъжена - живее на семейни начала, постоянен адрес **********, ЕГН **********, майка на ответника, без дела със страните.

4

На основание чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК съдът разясни правото на свидетелите, че имат право да откажат да свидетелстват.

Свидетелят К. С. М.: Разбирам правата си. Желая да свидетелствам.

Свидетеля Н. Ж. Ч.: Разбирам правата си. Желая да свидетелствам Съдът РАЗЯСНЯВА на свидетелите задължението им да говорят само истината и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че за лъжесвидетелстване се налага наказание до пет години лишаване от свобода по чл. 290 от НК, за което същите обещават да говорят само истината, след което ъдът освободи от съдебната зала свидетелката Н. Ж. Ч. и пристъпи към разпит на свидетелката К. С. М..

Разпитаният по делото свидетел К. С. М., КАЗА: Разбирам правата си. Обещавам да говоря само истината. Знам за какво съм днес тук. П. ми е дъщеря, а Г. ми и зет, макар че същите нямат граждански брак, но живееха на семейни начала. Някъде преди 2 години, дойдоха да поискат ръката на П..

Баща й не беше много съгласен да я прати да живее у тях, но тя го искаше много. Не съществуваха други мъже за нея. Той беше първият й приятел и любовник и си остана с него. Тогава се обърнах към Отдел „Закрила на детето“, т. к. не бяхме съгласни и тя нямаше 18 години тогава. Тогава от Отдел „Закрила на детето“, ме посъветваха, че след като същата иска да си посяга на живота, по-добре да й позволим. Тогава тя отиде да живее в с. Г., в къщата на свекърва си. Стояха там може би 4-5 месеца и тогава майка му ги изгони, но П. беше бременна и те отидоха да живеят в гр. П. при вуйчото на Г.. Тогава на вуйчото жената ми се обади да каже, че Г. взема наркотици и е станал зависим и е искал да я хвърли пред влака. Аз отидох с честна кола да я прибера, защото се притесних. Прибрах я и на следващия ден той - Г., сутринта дойде пиян при мен в с. С. и започна да прави дивотии и аз се обадих на телефон 112 и тогава за първи път той влезе в клиниката в Р. за зависими. Той стоя там може би месец и майка му отишла и се разписала и си го прибраха. После дойдоха при мен, помолиха ми се майка му и баща му и казаха, че вече всичко е минало и отново взеха П.. Това стана някъде миналата година и от тогава, когато се прибраха, повече при мен не са идвали. Това вече от П. аз разбирам, че той я е малтретирал всеки ден, защото аз това не го знаех. На 24 миналия месец, аз не съм добре здравословно и трябваше да постъпя в болница в гр. С.. По пътя в маршрутката, голямата ми щерка гледа в тик-ток Г. как бие П., излиза клип 5 на живо, но само се чува гласа й и се чуваха удари. В този момент аз изпаднах в шок и не знаех какво да направя. Когато слязох в С. се обадих на телефон 112, за да подам сигнал, че чувам на живо как малтретират дъщеря ми. Беше ме страх той да не я убие, докато аз дойда от С. до тях. Хванах частна кола и докато дойда, вече бяха и двамата в полицията и П., и Г.. Намерих я с малкото бебе, което беше голо и босо, а тя беше цялата в синини. Кръста й, краката й, лицето й, цялата беше в синини. Дойдоха съдебна медицина тука и я прегледаха. Документи нямам, защото всички останаха в полицията. В същия ден тя дойде и вече подаде пред съда молба, за да се издаде ограничителна заповед. Това мога да кажа по случая. От тогава Г. само на мен се е опитвал да звъни, но аз го блокирах и няма контакт с мен. Не знам да е притеснявал П. след това.

Молителят: Нямам въпроси.

Ответникът: Нямам въпроси.

Поради липса на въпроси и със съгласието на страните, съдът върна личната карта на свидетелката и освобождава същата от съдебна зала.