Определение № 134 от 19.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 134 гр. Кюстендил, 19.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно частно наказателно дело № 20231500600185 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал.4-8 НПК.

Сл.Димитрова- прокурор при Кюстендилската районна прокуратура, ТО- Дупница протестира определение №6 на Дупнишкия районен съд от 04.01.2023 г. по НЧД № 1303/2022 г. по описа на същия съд. С посоченото определение е отменено постановление от 18.11.2022 г., издадено на осн. 243, ал.1, т.2 НПК за прекратяване на наказателното производство по ДП №1362/2021 г. по описа на КнРП и сл. д. № 77/21 г.по описана ОСлОКюстендил и делото е върнато на КнРП за продължаване на разследването. С цитираното постановление КнРП, ТО- Дупница е прекратила наказателното производство, образувано за престъпление по чл.151, ал.1, вр .чл.63, ал.1, т.3 НК. В протеста се релевират оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт и за законосъобразност и обоснованост на постановлението на прокурора. Прави се искане определението на ДнРС да бъде отменено и се потвърди постановлението на прокурора.

Пострадалата С. Г. Б. не е изразила становище по протеста.

Становище по протеста не е изразено и от обвиняемия Л. А. Б. и защитника му адв. И.А..

КнО С, след проверка на материалите по посоченото дознание, намира частния протест за допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 243, ал.6 НПК. Разгледан по същество, той е неоснователен по следните съображения:

В КнРП, ТО- Дупница е било образувано ДП за престъпление по чл.152, ал.4, т.1 вр. ал.1, т.2 НК вр. чл.63, ал.2, т.2 НК, впоследствие преквалифицирано по чл.151, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 НК- затова, че на 20.07.2021 г. в с. Сапарево, Кюстендилска област обв. Л. Б. е извършил съвкупление с лице от женски пол- малолетната С. Б., като същата не е 1 навършила 14 години и извършеното не представлява престъпление по чл.152 НК, като Б. по време на деянието е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значениетона деянието си и да ръководи постъпките си.

Прокурорът е приел с атакуваното постановление, че не са налице доказателства, обусляващи субективната страна на извършеното от Б. престъпление, а именно- че същият не е знаел или предполагал, че пострадалата не е навършила 14 годишна възраст.

По жалба на повереника на пострадалата Б. е образувано ЧНД № 1303/22 г. на ДнРС. С атакуваното определение ДнРС е приел, че изводите на прокурора не почиват на обективен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал, респ. че този материал не е анализиран в съвкупност с наличните обективни данни за описаните в тях събития и участвалите в тях лица. Не е споделено и изразеното становище на прокурора за проявено лекомислие от страна на обв. Б., респ. за приложение на чл.61, ал.1 НК. Дадени са указания за допълнителен разпит на част от разпитаните свидетели.

Производството пред КнОС е образувано по жалба на прокурор от КнРП, ТО- Дупница. В жалбата бланкетно се сочи, че разследването е пълно и че анализа на събраните доказателства води до изводи за липса на осъществен състав на престъпление.

КнОС, в рамките на визираните си от разпоредбата на чл. 243, ал.

6, т. 3 във вр. с ал. 5 НПК правомощия, счита, че частния протест е допустим, доколкото е предявен от кръга от посочените в чл.243, ал.7 НПК субекти и в указания в същата разпоредба срок.

КнОС, като разгледа по същество определението на ДнРС, го намери за правилно, а отмененото с него постановление на КнРП за прекратяване на наказателното производство – за необосновано и незаконосъобразно по следните съображения:

Хипотезите за прекратяване на наказателното производство от прокурора в ДП са визирани в чл. 243 НПК. В правомощията на прокурора е да прецени дали да прекрати наказателното производство или да внесе делото с ОА в съда. При прекратяване на същото и в случай на обжалване по реда на чл.243, ал.1 НПК съдът е длъжен да провери на първо място обосноваността на постановлението на прекратяване и едва след това неговата законосъобразност.

Проверката на обосноваността на прокурорския акт означава, че съдът е длъжен да провери дали установените по делото фактически обстоятелства съответстват на събраните по делото доказателствени материали, оценени поотделно и в тяхната съвкупност. Т.е. за да се приеме, че постановлението е обосновано са необходими две кумулативно дадени предпоставки: 1. да са събрани всички необходими и възможни доказателства, респ. да е налице пълнота на доказателствата; 2. фактическите 2 изводи, които прокурорът е направил, да са логически издържани и да следват от доказателствата по делото.

В случая КнОС се солидаризира с извода на ДнРС, че постановлението на прокурора е необосновано. Настоящата инстанция се съгласява с извода на ДнРС за необходимост от извършване на допълнителни действия по разследването с цел установяване на всички релевантни фактипреразпит на свидетели, подробно посочени от ДнРС с цел установяване субективната страна на деянието. В тази насока следва изрично да се подчертае, че разследването страда от непълнота в тази насока (св. Б. в разпитите си изрично е посочила, че е съобщила преди деянието за възрастта си на обвиняемия Б.). Игнорирането на показанията й от страна на прокуратурата буди недоумение; от друга страна КнРП е приела, че показанията й са изолирани от другите доказателства, без да предприеме необходимата активност за изясняване на този важен въпрос. Същевременно е акцентирано на формиранато у нея женско самосъзнание, което не означава, че обв. Б. не е знаел за възрастта й. Отделно от това при обсъждане на поведението й КнРП не е съобразила показанията на св. Н., потвърждаващи показанията на пострадалата; както и тези на св. О. По отношение на липсата на анализ на доказателствения материал в неговата съвкупност, ДнРС е изтъкнал мното подробни и задълбочени мотиви, към които настоящата инстанция се присъединява и не намира за необходимо да преповтаря.

Същевременно КОС не може да не отбележи следното: При проведеното разследване не е съобразено, че в настоящия случай се провежда разследване, свързано със сексуално посегателство спрямо малолетно лице.

След проведените следствени действия непосредствено след образуване на производството, е налице пасивност от страна разследващите органи, свързани с изясняване именно на субективната страна на деянието. По отношение на деянията против половата неприкосновеност спрямо малолетни лица, международните стандарти, свързани с наказателноправната закрилата на жертвите от престъления, са завишени. Въведените от ЕС стандарти са обективирани в Хартата на основните права (2007/С 303/01), Рамково решение на Съвета относно борбата със сексуалната експлоатация на децата и детската порнография (2004/68/JHA), Рамково решение на Съвета относно борбата с трафика на хора (2002/202/629/ JHA), Рамково решение на Съвета от 15.03.2001г. относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления (2001/220/ JHA). Тези стандарти, както и подписаната от РБългария Конвенция 201 на СЕ за защита на децата от сексуална експлоатация и сексуална злоупотреба ясно демонстрират нетърпимостта на съвременните демократични общества към всички форми на сексуална насилие срещу децата. Пострадало е лице, което е уязвимо с оглед на възрастта си; обект на посегателство е половата неприкосновеност; накърнени са основни права по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ, свързани със забрана за унизително отношение; спрямо пострадалите лица е необходимо да се провежда както бързо, така и ефективно разследване.

3

Тази забележка се налага с оглед задължението на държавата да осигури на жертвата по чл.3 от ЕКПЧ ефикасно разследване, което да доведе до установяване и наказване на извършителите на този вид деяния. В същия смисъл е и Решение от 04.12.2003 г. по делото „М.Ч.“ срещу България“ на ЕСПЧ, в която е отбелязано изрично, че наказването на сексуалните действия, извършени без взаимно съгласие, независимо дали жертвата се е съпротивлявала или не, е необходимо за ефикасна защита на жените срещу насилието. В този аспект е необходимо разследващите органи да проучат всички факти и да вземат решениеце въз основа на преценката на всички съпътстващи обстоятелства в съответствие с позитивните задължения на страната по чл.3 от ЕКПЧ да установи и ефективно да прилага наказателно правна система, наказващи всички форми на сексуален тормоз. В този аспект посочената по- горе пасивност на разследващите органи относно изясняване на съществени за доказването обстоятелства и превратния анализ на доказателствената съвкупност, несъмнено сочат на игнориране на правата на жертвата в наказателното производство; респ. въвеждане на изисквания към поведението й, без да се съобрази малолетието на лицето и специфичните му нужди на защита.

КнОС изцяло споделя и изводите на ДнРС относно неприложимост на разп. на чл.61, ал.1 НК спрямо обвиняемия Б.. Тези изводи са задълбочени, съотвестват на доказателствената съвкупност и са съобразени изцяло с практиката и теорията, поради които не следва да бъдат преповтаряни. Само следва да се допълни, че конкретната степен на обществена опасност на деянието е висока, доколкото несъмнено чрез него е повлияно върху формирането на детския организъм, върху преждевременното сексуално съзряване, върху нормалното психологично израстване на личността и нейната социализация.

Същевременно, при формиране на изводите на КнРП, не може да не направи впечателние различния й подход по отношение на обвиняемияакцентира се установените черти на психически неустойчив юноша и се дава приоритет на обясненията му, без да се прави взаимовръзка с установените обективни факти и доказателства по делото; от друга страна се преувеличава поведението на малолетната пострадала. То е без значение, доколкото същата е била малолетна и съгласно българското законодателство не е в състояние да формира правновалидна воля. Затова и КнОС категорично отхвърля доводите на КнРП в тази връзка, които в светлината на нейното малолетие са изцяло несъстоятелни.

В заключение- като е отменил постановлението на КнРП, ДнРС е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на осн.чл. 243, ал.6- 7 вр. ал.5 НПК, окръжният съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6, постановено на 04.01.2023 г. от Дупнишкия районен съд по НЧД №1303/ 22 г., с което е отменено постановление изх. № 3870/21 от 18.11.2022 г., издадено на осн. 243, ал.1, т.2 НПК за прекратяване на наказателното производство по ДП №3870/2021 г. по описа на КнРП, ТО- Дупница; сл.д. № 77/2021 г. на ОСлО- гр. Кюстендил.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5