Решение № 880 от 03.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. София, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Ч.

Членове:

Емилия Ат. Колева

Слави Г. Славов при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора и Г. Ив. Г. като разгледа докладваното от Виктор Б. Ч. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605781 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

В Софийски градски съд са депозирани протест от прокурор при СРП и жалба от гражданския ищец И. Е. срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 121 състав ,от 21.02.2024г., по НОХД 7544/2022г., с която подсъдимият М. П. С. е признат за невиновен в това,че: За времето от 27.05.2020г. до 28.05.2020г., в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у И. Р. Е. заблуждение, че е в близки отношения с кмета на район „Изгрев“-СО-Д.Г., и срещу сумата от 35000 лева,която щял да предаде на кмета Г., Е. ще продължи да стопанисва имоти-паркинг и павилион за бързо хранене, които били общинска собственост и с това на неустановена дата в периода от 03.06.2020г. до 04.06.2020г. причинил на И. Р. Е. имотна вреда в размер на 15 000 лева, поради което и на основание чл.304 НПК бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 НК.

С въззивния си протест и допълнението към него прокурорът при СРП атакува първоинстанционния съдебен акт с искане за неговата отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия С. да бъде признат за 1 виновен и осъден по това му обвинение. Прокурорът обосновава това си искане с изнасяне на твърдения за необоснованост на атакуваната присъда и с посочване на съображения ,в които се изразява , според него, неправилната оценка на доказателствената съвкупност като коментира показанията на свидетелите Е., Б. и Ч.. Навеждат се доводи за тяхната непротиворечивост, последователност и достатъчност, за да обосноват обвинителната теза, което обстоятелство било пренебрегнато от районния съд. Същата процесуална позиция заема и конституирания по делото ГИ Е., който, чрез жалбата и допълнението към нея,депозирани от неговия повереник, изнася твърдения за превратност и избирателност при осъществената от районния съд доказателствена оценка и изразява становище,че в резултат на тези нарушения ,допуснати от първоинстанционния съд при анализа и оценката на доказателствената съвкупност, била приета за установена некоректна фактическа обстановка, което довело и до неправилни правни изводи за липса на доказателства за осъществено престъпление по чл.209,ал.1 НК и за участието на С. в него. От прокурора при СРП и от ГИ се поддържа искането за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия М. С. да бъде признат за виновен и осъден по обвинението по чл.209,ал.1 НК, каквото му е било повдигнато на досъдебното производство и поддържано пред първия съд,както и да бъде уважен предявения срещу С. от Е. граждански иск.

В съдебно заседание по настоящото въззивно производство, проведено на 25.11.2024г. ,по време на съдебните прения пред въззивния съд , прокурорът от СГП изнася твърдения , с които поддържа изложените във въззивния протест и допълнението към него доводи, като в заключение моли съда да отмени изцяло първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която М.

С. да бъде признат за виновен и осъден по обвинението по чл.209,ал.1 НК,като му бъде наложено наказание в рамките на предвиденото от закона.

Повереникът на ГИ и самия граждански ищец Е., редовно призовани не вземат лично участие във въззивното съдебно заседание,като от повереника на ГИ е депозирана молба,с която заявява,че не желае да участва лично във въззивното производство, както и че поддържа депозираната жалба по съображенията, изложени в нея и в допълнението към нея, като подновява искането си за отмяна на оспорената присъда и издаване на нова, с която подсъдимия С. да бъде осъден, на основание чл.45 ЗЗД да заплати на Е.

2 претендираната с гражданския иск парична сума.

Упълномощеният защитник на подсъдимия С. в производството пред Софийски градски съд изразява становище, че инкриминираното деяние и авторството на подсъдимия С. не са доказани по безспорен и категоричен начин от събраната доказателствена съвкупност,която била анализирана коректно от първия съд и с оглед на това обжалваната присъда на районния съд се явява правилна, законосъобразна и обоснована и като такава следва да бъде потвърдена.

Подсъдимият М. С. подкрепя изказаните от неговия защитник доводи и искане, като при упражняване на правото си на последна дума заявява,че желае първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намери, че протестът на СРП и жалбата на ГИ са допустими ,тъй като са депозирани своевременно и от легитимирани страни в наказателния процес.

Извършвайки самостоятелен анализ на събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство,както и във въззивното такова, доказателства, настоящият въззивен съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Свидетелят И. Е. осъществявал стопанска дейност, чрез ЕТ „Д.К.- И. Е.“, който търговец представлявал. От 2002г. ЕТ ползвал под наем общински имот, намиращ се в гр.София,кв.“Изгрев“, ул.“Тинтява“, върху който бил изграден паркинг, както и общински имот, намиращ се в гр.София, ул.“Фредерик Жолио Кюри“. Въз основа на споразумение между ЕТ „Д.К.- И. Е.“ и общинската администрация срокът за ползване на тези общински имоти бил продължен до провеждане на конкурсна процедура за отдаването им под наем или до предприемане на действия от страна на собственика/общината/ за освобождаване на имотите от ползвателя. През месец февруари 2020г. длъжностни лица при СО-район „Изгрев“ извършили проверка на тези ползвани от ЕТ „Д.К.- И. Е.“ общински имоти и на основанията за ползването им от страна на ЕТ, при която било установено,че търговецът не разполага с валидно правно основание за това ползване, поради отдавна изтеклия максимален срок за ползване под наем на имоти общинска собственост. За да защити интересите на представлявания от него търговец свидетеля Е.

3 положил усилия да осъществи лична среща с кмета на район „Изгрев“-СОсвидетеля Д.Г.. Такава среща между свидетелите Е. и Г. била осъществена през месец март 2020г. с посредничеството на свидетеля Г.С., който заемал длъжността на младши експерт в общинската администрация „Изгрев“, като ползвал и услугите на стопанисвания от ЕТ автосервиз. При тази среща между Е. и Г., която била проведена в кабинета на последния и на която присъствал и св.С., Е. заявил намерението си да продължи да ползва тези общински имоти, върху които ЕТ осъществява дейността си, като декларирал и желание ЕТ да извършва за своя сметка дейности на територията на район“Изгрев“, които са в обществена полза, като почистване на речно корито и др. Срещата между Е. и Г. приключила без поети ангажименти от страна на кмета на района. Въз основа на констатациите от извършената проверка на горните общински имоти от общинската администрация на район „Изгрев“-СО било изпратено нарочно съобщение до св.Е., получено от него на 06.04.2020г. в качеството му на представляващ ЕТ, с което го приканвали в 30-дневен срок доброволно да освободи тези общински имоти, върху които били изградени паркинг, автосервиз и спедиторски офис. Тази покана притеснила свидетеля Е., който желаел да запази ползването на имотите от страна на ЕТ „Д.К.- И. Е.“, като дори бил планирал да разшири предмета на дейността на ЕТ. За да разреши така създалата се ситуация , в началото на месец май 2020г. св.Е. осъществил нова среща с кмета на район „Изгрев“-СО-св.Г., в кабинета на последния в сградата на районната администрация. При тази среща св.Е. отново изложил същността на въпроса, пред които бил изправен, подновил предложението си ЕТ да извършва безвъзмездно дейности в обществен интерес и потърсил съдействие от кмета на района –св.Г., за удовлетворяване на претенцията си ЕТ „Д.К.- И. Е.“ да не бъде изваждан от имотите, а да получи възможност да продължи да ги ползва под наем и за напред. При това искане на Е., св.Г. го посъветвал да се обърне към лице с малко име „М.“, който можел да му помогне за разрешаване на този му проблем, като Г. продиктувал на Е. телефонен номер *******, на който Е. да осъществи връзка с „М.“,който щял да му помогне „да си оправи проблемите документално“. Няколко дни покъсно през месец май 2020г. св.Е. се свързал с лицето „М.“ , като позвънил на дадения му от св.Г. телефонен номер, и си уговорил лична среща с него.

Такава лична среща между св.Е. и „М.“ била проведена на неустановена дата/ на 25 или 26.05.2020г./ в гр.София до МОЛ „България“. При пристигане на 4

„М.“ на мястото на уговорената среща св.Е. установил,че това всъщност е подсъдимия М. С., с когото се познавали от детските си години, когато живеели в един и същи квартал „Изток“ в София, но с когото не бил поддържал връзка от дълго време. При проведения между св.Е. и подсъдимия С. разговор свидетелят обяснил на подсъдимия същността на своя проблем, както и желанието си той да бъде разрешен по благоприятен за него начин, като ЕТ си осигури ползването на общинските имоти и за напред. От своя страна подсъдимия С. уверил свидетеля Е.,че е в близки отношения със св.Г., изразил увереност, че проблемите на Е. ще бъдат разрешени, но трябвало да говори с кмета Г.,за да разбере по какъв начин ще бъде направено това, като обещал на Е.,че ще го уведоми за резултата. Ден-два след това, на неустановена дата/ на 27 или 28.05.2020г./ подсъдимият С. се обадил по телефона на св.Е., като му казал,че е разговарял с кмета Г. и поискал да се срещнат. Срещата между подсъдимия С. и св.Е. била осъществена на същия ден в автосервиза на ул.“Тинтява“ в София. При тази среща подсъдимия С. казал на св.Е.,че е разговарял със св.Г. и че проблемите на Е. ще бъдат разрешени и ЕТ „Д.К.- И. Е.“ ще продължи да ползва въпросните общински имоти и за напред, като между ЕТ и район“Изгрев“-СО ще бъде подписан договор за наем на имотите за срок от десет години, но за да се случи това свидетеля Е. трябвало да плати на кмета Г. сумата от 35000 лева. Подсъдимият С. разяснил на св.Е.,че това плащане трябвало да бъда направено на два пъти, като първоначално Е. трябва да даде сумата от 15000 лева, а остатъка от 20000 лева щял да даде едва след като този десетгодишен договор за наем бъде подписан. Свидетелят Е. казал,че ще си помисли над това предложение и срещата му с подсъдимия приключила. Свидетелят Е. обсъдил така възникналата ситуация със свидетелите Г. Б. и В. Ч., които работели на стопанисваните от ЕТ търговски обекти, като им казал за предложението на подсъдимия С. за начина за разрешаване на проблемите с ползването на общинските имоти и за исканата от него първоначална парична сума, както и за тяхното предназначение да бъдат предадени на кмета на район „Изгрев“СО. След като обсъдил със свидетелите Б. и Ч. предложението на подсъдимия С., свидетелят Е. решил да го приеме и в рамките на няколко дни събрал исканата парична сума от 15000 лева, като използвал собствени парични средства, както и такива взети от оборотите на автосервиза и намираща се на ползван от ЕТ имот „дюнерджийница“. След като събрал тази сума св.Е. се 5 обадил по телефона на подсъдимия С. и му казал,че е съгласен с предложението и му предложил да се срещнат. На неустановена дата/ на 03 или 04.06.2020г./ подсъдимият С. отишъл до паркинга и автосервиза на ЕТ на ул.“Тинтява“ в гр.София, където се срещнал със свидетеля Е.. При срещата им свидетелят Е. дал на подсъдимия С. събраната сума от 15000 лева, която била в банкноти с различен номинал /20лв. и 50лв./, които били прихванати по средата с ластик. Подсъдимият С. взел парите и си тръгнал,като казал на Е.,че нещата ще бъдат уредени. На тази среща станали свидетели Б. и Ч., които били помолени за това от Е., за да наблюдават макар и от известно /няколко метра/ разстояние уговореното предаване на парите на подсъдимия С..