Решение № 5921 от 01.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5921 гр. София, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100506290 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №3248/01.03.2023 по гр. д. №27000/2022г. по описа на СРС, 79-и състав, Столична община е осъдена да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ****, на основание чл.411, ал.1 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД, сумата от 153,32 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Бонус каско“ за причинени вреди на л. а.

„Мерцедес Ц 180“, с рег. № СО **** АХ, вследствие на ПТП от 21.01.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2022г. до окончателното плащане.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Н.С.” ЕООД, ЕИК ****, конституирано в процеса в качеството му на третото лице- помагач на страната на ответника Столична община, в която се излагат аргументи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Твърди се, че приетите от съда за установени факти не са доказани по делото. В тази връзка се поддържа, че несигнализирането на органите на МВР относно реализираното ПТП възпрепятства възможността да се изясни времето, часа, мястото, на което е настъпил инцидентът, причините за него, скоростта, с която се е 1 движело превозното средство, както и състоянието на водача. Излагат се аргументи, че в случая уведомяването на органите на реда е било задължително, доколкото преди смяната на гумата, лекият автомобил не е бил в състояние да се придвижва на собствен ход. Твърди се също, че с подмяната на гумата застрахованото лице е нарушило задължението си да запази моторното превозно средство във вида, в който е било след настъпване на застрахователното събитие, поради което за застрахователя е било налице основание да откаже плащане на обезщетението. Предвид изложеното се отправя молба към съда за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявената претенция.

По делото е постъпило становище от подпомаганата страна - ответника Столична община, в което са изложени доводи за основателност на подадената въззивна жалба и е отправено искане за нейното уважаване. Обърнато е внимание на обстоятелството, че представените по делото документи са изготвени от застрахователя и представляват по своето естество частни документи, които не обвързват съда с посоченото в тях. С оглед на това се поддържа недоказаност на твърдения от ищеца механизъм за настъпване на ПТП, като се поддържа, че същият не се установява и от събраните по делото свидетелски показания. В подкрепа на този извод се сочат и приетите по делото писмени документи, видно от които описаният в исковата молба пътен участък е бил ремонтиран непосредствено преди настъпване на застрахователното събитие. Поддържа се и направеното пред първоинстанционния съд възражение за съпричиняване на инцидента от водача на увредения автомобил.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна /ищец в производството/ -„Б.В.И.Г.“ АД, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба, респективно за правилност на първоинстанционното съдебно решение, с искане за неговото потвърждаване.

Третото лице- помагач „К.” ЕООД не взима становище по жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена Застрахователна полица по застраховка „Каско Стандарт“ №4704210260002032, по силата на която ЗАД „Б.В.И.Г.“ е сключило с „Транспоинт“ ЕООД договор за застраховка за период от 2

04.08.2021г. до 03.08.2022г. за територия на Република България за автомобил, марка „Мерцедес Ц 180“, с рег. № СО****АХ, при основно покритие „Пълно каско“ и допълнителни покрития – „Помощ на пътя“ и „Доверен сервиз“.

Приложени са и Общи условия по застраховка Каско Стандарт, приети от УС на ЗАД Б.В.И.Г.“ на 05.12.2011г., с последна промяна от 17.09.2018г.

По повод настъпилото застрахователно събитие при ищцовото дружество е образувана преписка по щета №470421222203685, съдържаща декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, подадена от О.И.М., както и изходящо от него заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди, в които е отразено, че на 21.01.2022г. управляваният от него автомобил, марка „Мерцедес Ц 180“, с рег. № СО****АХ, преминал през дупка на пътното платно на бул. „Александър Стамболийски“ срещу № 209, при което била увредена предна дясна гума и джанта.

Към преписката са приложени Опис на претенция за щета №470421222203685, състоящ се от гума предна дясна Nexen Winguard- за подмяна и джанта лята - предна дясна- степен първа, Фактура №0300006282/24.01.2022г. с получател „Транспоинт“ ЕООД за сумата от 226 лева с ДДС, дължима за автомобилна гума, подмяна и баланс, изправяне на джанти, както и Доклад по щета №470421222203685, с който общата сума за изплащане е определена на 153,32 лева. Видно от представената справка за движение по сметка, същата е изплатена на застрахованото лице на 03.02.2022г.

Приета по делото е и покана с изх. №02038/29.03.2022г., с която ищецът е предявил регресна претенция до Столична община за платеното обезщетение във връзка с процесната щета №470421222203685 в размер на 153,32 лева, получена на 01.04.2022г.

С писмо от 06.04.2022г. насрещната страна Столична община е отказала да удовлетвори отправената към нея претенция, излагайки съображения за нейната недоказаност и необоснованост.

Приложени по делото са и Договор № СОА19-ДГ55-517/23.07.2017г. за възлагане от Столична община на „София Зона 3“ ДЗЗД, състоящо се от „Н.С.“ ЕООД и „К.“ ООД дейности по поддържане и текущ ремонт на 3 уличната мрежа и пътните съоръжения в III Зона, включваща райони „Люлин“, „Връбница“, „Възраждане“ и „Илинден“, както и Възлагателно писмо № СОА21-ТД26-6996 и Възлагателно писмо № СОА21-ТД26-13947, заедно със съответните двустранни сметки, протоколи, актове за фактическо приключване на СМР и фактури към тях.

Разпитани пред първоинстанционния съд във връзка с инцидента са и двама свидетели- водачът на увредения автомобил О.И.М. и пътуващия с него в колата П.П.П..

По делото е прието заключение по назначена Съдебна автотехническа експертиза /„САТЕ“/, неоспорено от страните, съгласно което на 21.01.2022г. лек автомобил, марка „Мерцедес Ц 180“, с рег. № СО****АХ, се движел по бул. „Александър Стамболийски“, като в района срещу № 209 попаднал в дупка на платното за движение. Посочва се, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е наличието на неравност /дупка/ на платното за движение. Извежда се извод, че описаните щети се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент, като пазарната стойност за тяхното възстановяването към датата на застрахователното събитие /21.01.2022г./ е 204,74 лева с ДДС.

Прието е и заключение по назначена Съдебно-счетоводно експертиза /„ССчЕ“/, неоспорено от страните, съгласно което премията по Застрахователна полица по застраховка

„Каско

Стандарт“

№4704210260002032 в размер на 384,48 лева е заплатена изцяло от застрахованото лице чрез застрахователен брокер ЗБК „Б.“ АД.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя 4 от страните - т.1 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като посочването на грешна правна квалификация на претендираните права /чл. 411 от КЗ, вместо чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ/ , не е обусловило недопустимост на съдебния акт, доколкото съдът е разгледал предявения иск въз основа на фактическите обстоятелства, заявените в исковата молба. По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението, съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД, за основателността на който се изисква установяването на следните предпоставки: 1. сключен валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/;

2. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружествотоищец; 3. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД – вреди, причинени от лице, на което отговарящият по чл. 49 от ЗЗД ответник е възложил работа; вредите да са причинени от противоправно деяние, осъществено при или по повод на възложената работа, както и причинителят да е действал виновно. Следва да бъде посочено, че отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционнообезпечителна и обективна – ответникът отговаря за действието или бездействието на лицата, на които е възложил работа, без да се изисква наличието на вина у него.

Във връзка с установяването на първата предпоставка по делото е представена Застрахователна полица по застраховка „Каско Стандарт“ №4704210260002032, от която е видно, че към датата на осъществяване на пътнотранспортния инцидент /“ПТП“/ за увредения автомобил марка „Мерцедес Ц 180“, с рег. № СО **** АХ, е действал сключен с ищеца „Б.В.И.Г.“ договор за застраховка „Каско Стандарт“ с основно покритие „Пълно Каско“. Не се спори между страните, а и от представеното платежно нареждане се установява, че застрахователното дружество е изплатило обезщетение в размер на 153,32 лева.

Спорни между страните и въведени като предмет на въззивното производство, са въпросите относно механизма на настъпване на вредите и причинно - следствената връзка между попадането в дупка и процесните вреди.

5

След анализ на събраните по делото доказателства настоящият въззивен съдебен състав намира за установено, че на 21.01.2022г. управляваният от О.И.М. автомобил, марка „Мерцедес Ц 180“, с рег. № СО****АХ, преминал през дупка на пътното платно на бул. „Александър Стамболийски“, срещу № 209, вследствие на което били нанесени поражения върху прeдна дясна гума и джанта. Съдът намира, че ангажираните в подкрепа на твърденията на ищеца писмени доказателства - уведомление-декларация по щета, опис на претенция, опис-заключение по щета, декларация от водач и фактура, заедно с приетото по делото заключение на САТЕ и проведения разпит на водача на автомобила и пътуващия с него в колата пътник са достатъчни да обосноват описания погоре механизъм на реализиране на ПТП. Действително представените по делото документи са частни такива, но те, макар да не се ползват с материална доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи, не са лишени от доказателствена стойност и се преценяват от съда във връзка с всички останали обстоятелства и събрани в производството доказателства. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че наличието на необезопасена дупка на пътя се подкрепя и от заключението на вещото лице по изслушаната САТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено, съгласно което причинените от процесния инцидент щети на автомобила, така както се описани от застрахователя, съответстват на твърдения механизъм на ПТП. Предвид всичко изложено и доколкото в рамките на производството не са събрани доказателства, които да опровергават този механизъм, съдът приема същия за установен, както и настъпилите вследствие на него вреди по автомобила.