Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 406 от 01.12.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 959/2025
Вид
Решение № 406
Подписан
01.12.2025
В сила
01.12.2025
Състав
Камен Иванов, Величка Цанова, Атанас Стоилов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл.27 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.29,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.213а,ал.3,т.2 · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.107,ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.335,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348,ал.3,т.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Ю. Ст. Л. като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600959 по описа за 2025 година

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 53 от 25.04.2025 год. по НОХД № 5078/22 год. на СГС,НО,31 състав,подс.Д. Л.

Б. е признат за невиновен в това,че за времето от началото на м.септември 2019 год. до 18.11.2019 год.,с цел да набави за себе си имотна облага,принудил Б. А. М. чрез заплашване с насилие-заплашил го,че :“Ще изпратя хора да те пребият,да ти счупят краката на тебе,на жена ти и на децата“,“Ще изпратя хора да те причакат някъде и ще те бият,и децата ти ще пострадат,и жена ти ще пострада,и ти ще пострадаш,няма да живеете там“,“Ще пратя хора да те дебнат и пребият“-да извърши нещо противно на волята му-да прехвърли с нотариален акт правото на собственост върху свой собствен недвижим имот-апартамент №48,с площ от 87.86 кв.м.,находящ се в гр.София,ж.к.“Красна поляна“ ,ведно с мазе към апартамента,като на 18.11.2019 год. бил изготвен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №43,том І,рег. № 1091,дело № 42/2019 год. и с това му причинил имуществени вреди в размер на 138 542 лв.,представляващи разликата между пазарната стойност на имота и реалната му продажна цена,поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.214,ал.2,т.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.213а,ал.3,т.2 от НК.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от СГП с доводи,че е неправилна и незаконосъобразна поради превратно тълкуване на доказателствената съвкупност и се прави искане за нейната отмяна и осъждане на подсъдимия.

1

Изложени са съображения ,че от събрания в хода на наказателното производство доказателствен материал е установена по категоричен начин фактическата обстановка,описана в обвинителния акт,в която насока са показанията на св.Б. А. М.,А. А.

М.,С. М. Б.,А. Б. М.,Б. М. Б. и Г. М. М.,които са последователни,непротиворечиви,логични и изцяло изясняват поведението на подс.Б..

Постъпила е и въззивна жалба от частния обвинител Б. А. М.,чрез поверениците му,които също навеждат доводи,че обвинението срещу подсъдимия е доказано по безспорен начин.

В съдебно заседание прокурорът от САП на първо място релевира липса на мотиви в атакувания съдебен акт,тъй като същите се заключават основно в преразказ на показанията,които е дал всеки един от свидетелите,но липсва анА.з и оценка на същите и това съставлява нарушение на чл.13,чл.14 и чл.107,ал.5 от НПК.Изтъква,че чрез процесуалната техника на чл.281 от НПК са били приобщени показания,дадени от част от свидетелите на досъдебното производство,но те не са съпоставени с тези,дадени в хода на съдебното следствие и не е извършена оценка на тяхната логичност,устойчивост във времето и последователност.Продължава,че в мотивите към първоинстанционната присъда липсва изследване на противоречивите гласни доказателствени средства и ясни съображения защо едните се приемат,а другите се отхвърлят.Излага,че е право на съда по фактите при констатиране на противоречия в показанията на свидетел,дадени в различните фази на процеса, да възприеме и да кредитира тези от тях,които съответстват на вътрешното му убеждение стига да са изложени конкретни и убедителни съображения,обуславящи тяхната достоверност,но настоящият случай не е такъв.Счита,че решението на съда да кредитира едни показания,а други- не не е било в резултат на дължимия доказателствен анА.з и оценка,който да позволи по убедителен,логичен и понятен начин да се проследи правилността при формиране на вътрешното му убеждение по правнорелевантните факти по делото.

Изразява несъгласие и с кредитирането на показанията на св.С. М.,С. А. и Б. Б.,тъй като освен,че липсва осъществена анА.тична дейност,то същото е уязвимо при проверката му за вътрешна устойчивост.Като акцентира на противоречията в показанията на св.С. М. в двете фази на процеса относно отправените заплаха отново поддържа,че липсва какъвто и да е анА.з на тези противоречия.Заявява,че това е относимо и към показанията на другите двама свидетели и това съставлява съществен порок в анА.тичната дейност на първостепенния съд.

По същество пледира,че показанията на св.Б. Б. и С. М.,дадени в хода на досъдебното производство,А. М.,С. Б.,Й. А. са все в подкрепа на обвинителната теза,но избирателния подход на съда при оценката на доказателствата,подценяването и превратното им тълкуване е довело до постановяването на необоснована и незаконосъобразна оправдателна присъда.С оглед на това прави искане за отмяната й и постановяване на нова,с която подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Поверениците на частния обвинител изцяло споделят съображенията на прокурора ,като 2 считат,че постановената оправдателна присъда е неправилна и незаконосъобразна и следва да бъде отменена.Поддържат,че е нА.це липса на мотиви,превратно тълкуване на събраните по делото доказателства и неправилна оценка на същите,поради което пледират за отмяната й и осъждане на подсъдимия или за връщане на делото на СГС за разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание.

Защитникът на подсъдимия излага съображения,че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.На първо място изразява несъгласение с доводите на прокурора и поверениците на частния обвинител,че мотивите не отговарят на процесуалните изисквания на НПК,тъй като техният внимателен прочит сочи,че СГС внимателно е обсъдил събраните по делото доказателства,вкл. и приобщените показания от досъдебното производство.

По съществото на обвинението намира,че обвинителната теза не е доказана,тъй като ключовите свидетели по делото А. М.,С. М.,С. Б. твърдят,че не е имало заплахи към частния обвинител да продаде апартамента си,а парите от продажбата са му били необходими да си купува наркотици и да ходи по казина.Счита,че единствено неговите показания уличават подсъдимия,но следва да се има предвид,че същият е бил диагностициран с биполярно разстройство ,което е дебютирало именно през 2019 год. и е имал параноиден епизод,което поставя под съмнение изобщо показанията му.Акцентира на това,че Б. е заплатил дължимата сума за прехвърляне на имота по банков път в размер на 44 000 лв.,която цена е по-висока от данъчната оценка на имота.С оглед на това пледира присъдата да бъде потвърдена.

В правото си на лична защита подс.Б. подкрепя казаното от защитникът му и заявява,че не е извършил престъпление и ако може,да му се потвърди оправдателната присъда.

В последната си дума моли да бъде признат за невиновен,тъй като не е извършил престъпление.

Съдът, като взе предвид доводите в протеста и въззивната жалба на частния обвинител, както и изложените от страните, и след като служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда приема следното:

САС счита,че на първо място следва да бъде обсъден доводът за допуснато съществено процесуално нарушение в постановената присъда,изразяващо се в липса на мотиви,в която насока приема,че такова е нА.це.

Постановената присъда следва да отговаря на изискванията на чл.305 от НПК,в мотивната част на която е необходимо да бъдат посочени установените от съда обстоятелства,въз основа на кои доказателствени материА. и какви са правните съображения за взетото решение.При противоречия в доказателствените материА. е необходимо да бъдат изложени съображения защо едни от тях се приемат,а други се отхвърлят.Когато при разглеждане на делото са събрани доказателства по реда на чл.281 от НПК следва да бъде извършена оценка на противоречивите показания,като се посочи кои от тях приема и поради какви причини.

В разглеждания случай съдът е изложил схематична фактическа обстановка относно това,че частният обвинител притежавал апартамент в кв.Красна поляна,че през 2019 год. се 3 запознал с подсъдимия и започнал да взема пари на заем от него,които след това му връщал,но към август 2019 год. отношенията им трайно се влошили,тъй като частният обвинител не успявал да върне навреме заетите финансови средства,поради което и подсъдимият предявявал претенции към него за връщането им.Прието е за установено ,че в началото на септември 2019 год. двамата се срещнА.,като по време на срещата им подсъдимият заявил,че в момента му дължи сумата от 50 000 лв. и трябва да му прехвърли с нотариален акт собствеността върху апартамента ,който притежава.Съдът е посочил,че на 18.11.2019 год. сделката е осъществена с продажна цена в размер на 44 000 лв.

След това съдът е преминал към обстойно възпроизвеждане на показанията на разпитаните по делото свидетели,на съдебно-психиатричната експертиза,изготвена за частния обвинител и оценителна експертиза относно пазарната стойност на апартамента.

Посочил е,че пред СГС е нА.це висящ гражданско –правен спор между частния обвинител и подсъдимия ,първият от които е предявил искове с правно основание чл.27 във вр. с чл.29,ал.1 от ЗЗД и евентуален с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД за унищожаване поради измама,респ. разваляне на договор за продажба на процесния недвижим имот.

На следващо място,при доказателствения си анА.з съдът е изброил събраните по делото доказателства-показанията на свидетелите,дадени в хода на съдебното следствие и приобщените от предходната процесуална фаза,посредством процесуалната техника на чл.281,ал.4 във вр. с ал.1,т. и т.2 и чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.2 от НПК,писмените доказателства и приетите по делото експертизи.

Декларативно е посочил,че не е възприел и не е кредитирал показанията на част от свидетелите,като е преценил,че те се оборват от останА.те събрани по делото писмени и гласни доказателства,като е кредитирал показанията на друга част от свидетелите,които са били категорични,че не е имало отправени заплахи от подсъдимия и всичко е ставало доброволно и които показания е приел за кореспондиращи си и взаимно допълващи,дадени от непредубедени от изхода на делото свидетели.

Така установената фактическа обстановка и цитирания анА.з на доказателствата са в разрез с разпоредбата на чл.305,ал.3 от НПК,тъй като обстоятелствата,включени в предмета на доказване по смисъла на чл.102 от НПК,не са били установени с необходимата категоричност и безсъмненост.

Доказателствените материА. по делото не са оценени в съответствие с принципните положения на чл.13 и чл.14 от НПК.Възприетите от СГС фактически положения,очертаващи обективната и субективна несъставомерност на извършеното от подсъдимия деяние,са изведени на базата на доказателствен материал,който съдържа сериозни и съществени противоречия относно детайли,значими за неговата проверка за достоверност.При условие,че е използвана процесуалната техника на чл.281 от НПК,липсва отговор в мотивите в коя част на всеки един от посочените свидетели и кои точно техни показания кредитира и така е допуснато нарушение на процесуалните правила,довело на практика до липса на мотиви.

4

По този начин за въззивната инстанция е невъзможно да проследи процеса на формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд защо се отнася с кредит на доверие към едни доказателствени източници за сметка на други,което е довело до нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК,съгласно които всякога съдът е длъжен да вземе всички възможни мерки за разкриване на обективната истина по делото.Въпросът за отговорността на дееца може да бъде разрешен правилно само ако съдът не е допуснал пороци при изясняване на фактите относно неговото поведение,като задължение на съдът по фактите е да анА.зира и оценява доказателствата,след като е изследвал цялостната доказателствена съвкупност и не е игнорирал нито едно доказателство.

С оглед на горното САС счита,че е нА.це съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348,ал.3,т.2 от НПК,поради което атакуваната присъда следва да бъде отменена без да се разглежда делото по същество и се върне на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав от стадия на съдебното следствие.