Решение № 695 от 21.07.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. Горна Оряховица, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Н.а като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120101813 по описа за 2025 годИ.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификацията на чл. 45, ал. 1, във вр. с чл. 51 от ЗЗД.

Ищцата П. С. С. от с. Д., общ. Л. твърди, че ответницата И. А. Л. в периода от 23.05.2024 г. до 03.07.2024 г., непознато за нея лице, отправяло срещу нея обиди и заплахи в приложение „месиндър“, чрез профила си „И. Й.“ на личния й профил с псевдоним ***. Посочва, че приложението е свързано с профил в приложението „Фейсбук“. В исковата молба изписва обидите, които били отправени от ответницата на 23.05.2024 г. в 23:13 ч., на 24.05.2024 г. в 00:17 часа, на 24.05.2024 г.в 16: 31 часа, на 27.05.2024 г., на 28.05.2024 г. в 16:

17 ч., на 04.06.2024 г. в 11: 08 ч., на 08.06.2024 г. в 16: 55 ч., на 18.06.2024 г. в 21: 14 ч., както и на 03.07.2024 г. Счита, че отправените от ответницата съобщения са крайно обидни квалификации за личността й, като по този начин е уязвена частта, личното й достойнство и добро име. Предявява пред съда осъдителен иск за неимуществени вреди претърпени от множеството обиди, тормоз и заплахи отправени от ответницата в периода 23.05.2024 г. до 03.07.2024 г. за сумата от 1500 лв., частично предявена от сумата 10000 лв., ведно със законната лихва от дата на входиране на исковата молба до 1 окончателното плащане.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от особения представител назначен на ответника, който оспорва иска. Намира, че от исковата молба не се разбира между кои лица е водена кореспонденцията, извадени ли са съответните изрази от контекста на разговора, преиначава ли се смисълът им, кой е започнал пръв и какъв е генезисът на спора. Счита, че е възможно съобщенията да са били манипулирани. Намира, че така представените твърдения, не могат и не следва да бъдат кредитирани от съда, така че да бъде постановен съдебен акт в полза на ищцата.

Съдът, след като изслуша страните и прецени по реда на чл. 235 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

В тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че ответникът му е причинил деянието описано в исковата молба – в периода 23.05.2024 г. до 03.07.2024 г. отправил обидни квалификации и заплахи чрез приложението месинджър; неимуществени вреди - моралните страдания – страх, унижение, възмущение и напрегнатост; наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на ответника и настъпилите неимуществени вреди. Указва на ищеца, че не сочи доказателства за авторството на деянието.

В тежест на ответника при доказване на посочените предпоставки е да докаже, възраженията изложени в исковата молба.

Въпреки указаната доказателствена тежест ищцата не проведе доказване на нито едно от горе-изброените обстоятелства, поради което съдът намира искът за недоказан и неоснователен.

От показанията на свидетеля Н. И.ов, съжител на ищцата, се установява, че ищцата му споделила, че по телефона и чрез смс-и е била заплашвана от жена на име И. в периода 2022 до 2024 г. Уточнява, че никога не е виждал тази жена. През м. спетември бил прочел съобщения изпратени от лице на име И..

Предполага, че това е организирано от бившия приятел на ищцата, който се казвал Й.. Съобщенията съдържали обидни квалификации както към ищцата, така и към него.

От приетото по делото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че действително ищцата е получила съобщения, но 2 не може да се установи със сигурност авторството, т.к. те били изпратени чрез приложението месинджър. Профилът в приложението не можело да се асоциира с конкретен мобилен номер или СИМ-карта, поради което с категоричност не може да се определи авторството им. Вещото лице установило, че във фейсбук действително съществува профил с име И. Й., но не може да се установи със сигурност, че това лице е собственик на този профил.

По делото са приети материалите по пр. пр. № 8338/2024 г. по описа на ВТРП, образувана по сигнал на П. С. С., приключила с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство. В преписката на стр. 56 от делото е снето сведението от ответницата И. А. Л., в което тя прави извънсъдебно признание, че е произнесла обидни думи спрямо ищцата, на които тя й е отвърнала. Заявила е пред полицейския инспектор, който я разпитвал, че е блокирала ищцата навсякъде и не желае да е я вижда и да комуникира с нея.

С оглед така установеното, съдът намира, че ищцата не проведе успешно доказване на деянията, които е посочила да са извършени от ответницата в периода 2022 до 2024 г. Показания в посока доказване на твърденията на исковата молба дава единствено свидетеля Н. И., но от една страна същият живее на семейни начала с ищцата и е пряко заинтересовани от изхода на делото по смисъла на чл. 172 ГПК, а от друга страна същите са несвързани, нелогични и не установяват с точност дали са извършени процесните деяния.

По отношение на извънсъдебното признание на ответницата И. А. Л., действително е налице такова, но същото не конкретизира дали обидните реплики са изречени/написани чрез мобилното приложение „месиндър“, което е било обект на експертизата. От друга страна е налице и разминаване между имената на ответницата И. А. Л. и имената на профила И. Й.. Следва да се вземе под внимание и показанията на свидетеля Н. И.ов, който намира, че съобщенията са изпратени по инициатива или от бившия приятел на ищцата, а именно Й.. С оглед изложеното съдът намира, че ищцата не проведе пълно и главно доказване на обстоятелството, кое е лицето написало процесните съобщения и дали това лице е ответницата. Дори и да се приеме, че съобщенията са написани от ответницата, то съдът намира за напълно недоказана предпоставката ищцата да е претърпяла някакви неимуществени вреди. Представените съобщения са откъслечни, без яснота какъв е генезиса за написването им, а така също има изтрити съобщения от ищцата, което 3 препятства съда да проследи мотивите за написване на обидните съобщения.

Други доказателства от значение за спора не бяха посочени и събрани, поради което искът като недоказан следва да се отхвърли изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на спора разноските следва да останат в тежест на ищцата.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от П. С. С., ЕГН **********, адрес: с. Д., общ. Л., ул. *** срещу И. А. Л., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. *** за осъждане на ответницата да й заплати сумата от 1500 лв., предявена частично от сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие на нанесени обиди, тормоз и заплахи осъществени в периода 23.05.2024 г. до 03.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, като недоказан.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.

Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 4