Определение № 2865 от 17.11.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2865 гр. Бургас, 17.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Йорданка Г. Майска като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20222100501248 по описа за 2022 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба с вх. № 5901/08.07.2022г. по описа на Районен съд – Несебър против Определение № 679/02.06.2022г., постановено по гр. дело № 597/2022г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е прекратено производството по делото и делото е изпратено на Районен съд – Стара Загора. С жалбата се претендира да бъде отменено атакуваното определение и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Депозираната жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване, от лице, което има правен интерес да атакува постановеното определение, дължимата държавна такса е заплатена и жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на определението, поради което и същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от „Стани“ ЕООД със седалище гр. Стара Загора против „Електроразпределение Юг“ ЕАД със седалище гр. Пловдив, с който се претендира да бъде прието за установено, че ищцовото дружество не дължи на ответното дружество – „Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата от 997, 57 лева, представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия, 1 вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер с фабричен номер *** от измервателна точка ИТН *** в гр. Н., ул. О. П. *, ст. * на клиентски номер *** за период от 09.12.2021г. до 09.03.2022г. за 90 дни.

С Определение № 679 от 02.06.2022г., постановено по гр. дело № 597/2022г. по описа на Районен съд – Несебър (преди да бъде връчен препис на ответната страна от исковата молба) е прекратено производството по делото и делото е изпратено на Районен съд – Стара Загора. Съдът в своите мотиви е приел, че съгласно чл. 113 от ГПК исковете на и срещу потребителите се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Съдът е посочил, че съгласно § 1, т. 41б от Закона за енергетиката, потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Съдът приема, че уредената в чл. 113 от ГПК подсъдност е задължителна, а не по избор на страната и за тази подсъдност съдът следи служебно, поради което и счита, че производството следва да се разгледа от съда по седалището на ищеца – а именно – Районен съд – Стара Загора.

На основание чл. 113 от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящия адрес – по постоянния.

В конкретния случай спорът по делото се свежда до въпроса дали ищцовото дружество има качеството на потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК и съответно може ли да се ползва от местната подсъдност по чл. 113 от ГПК. Съгласно легалната дефиниция на законодателя на понятието „потребител“ в § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Това следва и от самата редакция и тълкуване на нормата на чл. 113 от ГПК (цитирана и от Районен съд – Несебър), която посочва, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в 2 чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, тоест нормата борави с понятията „постоянен“ и „настоящ адрес“, а те се свързват само с физическо лице, но не и с юридическо лице, каквото е именно лицето, депозирало исковата молба в конкретния случай. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че законодателят е ограничил качеството на потребител, ползващ се в защитата, която предоставя Закона за защита на потребителите като икономически послабата страна във възникналото правоотношение да се отнася и да се ограничава само по отношение на физически лица. Юридическите лица не могат да се ползват от защитата и привилегиите, които са предоставени от закона в полза на „потребителите“, както и от допълнителните процесуалноправни средства за ефикасна защита на правата на потребителите и от правилата за защита правата на потребителите в различните сфери на обществения и икономическия живот.

Дефинираното в Закона за защита на потребителите понятие се припокрива с даденото в чл. 2, буква „б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета на Европейските общности относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според което потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

В конкретния случай е безспорно, че ищецът е юридическо лице и дори и да има качеството на „потребител на енергийни услуги“ на основание § 1, т. 41б от Закона за енергетиката, то това юридическо лице няма качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите и не може да се ползва от специална местна подсъдност, която се отнася до „потребителите“ по смисъла на чл. 113 от ГПК – съответно – и съдът не следи служебно за тази подсъдност и не следва да изпраща делото в Районния съд по седалището на ищцовото дружество, а именно – Районен съд – Стара Загора. В този смисъл и Определение № 262 от 08.07.2022г., постановено по частно гр. дело № 47/2022г. по описа на ІV г.о. на ВКС на РБ.

Независимо от изложеното

3 следва да се отбележи и обстоятелството, че от изложените фактически обстоятелства в исковата молба става ясно, че ищцовото дружество е действало именно като търговец и именно в рамките на своята търговска и професионална дейност – изрично в исковата молба е посочено, че дружеството има открити 36 броя измервателни единици и всички на посочения адрес – гр. Н., ул. „О. П.“ № * и само въз основа на това обстоятелство следва да се направи извод, че не се касае за осъществяване на цели от частен характер.

Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че Районен съд – Несебър е направил погрешна преценка относно обстоятелството, че ищцовото дружество се ползва с качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и образуваното производство следва да се движи по правилата на предвидената в чл. 113 от ГПК местна подсъдност, намира, че депозираната частна жалба е основателна и атакуваното определение, с което е прекратено производството по делото и делото е изпратено на Районен съд – Стара Загора следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Следва изрично да се отбележи, че посоченият довод в частната жалба относно обстоятелството, че Районен съд – Несебър е компетентен да разгледа спора по същество, тъй като спорът е предявен по настоящия адрес на потребителя е несъстоятелен, тъй като юридическите лица нямат качеството на „потребители“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както и нямат „настоящ адрес“, а единствено „седалище - населеното място, където се намира управлението на дейността му“ по смисъла на чл. 12 от Търговския закон. Независимо от неоснователността на доводите, изложени в частната жалба, същата е основателна по изложените по-горе съображения и следва да бъде уважена, като бъде отменено атакуваното определение и делото да бъде върнато на Районен съд – Несебър за продължаване на съдопроизводствените действия, а именно – връчване на препис от исковата молба на ищцовото дружество на ответното дружество – „Електроразпределение Юг“ ЕАД и съобразяване на местната подсъдност само при наличие на предявено възражение от ответната страна в отговора на исковата молба, но не и служебно от съда.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 679 от 02.06.2022г., постановено по гр. дело № 597/2022г. по описа на Районен съд – Несебър, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено на Районен съд – Стара Загора.

В Р Ъ Щ А делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5