Решение № 1190 от 13.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1190 гр. Варна, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20243100501866 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано е по въззивна жалба на Ф. Е.

Т. И С. М. Т., лично и чрез адв. Т. – особен представител, против Решение № 4021 от 11.12.2023 година, постановено по гр.дело № 8170/2023 година по описа на ВРС, с което са били осъдени въззивниците да преустановят използването на електрически устройства създаващи наднормени нива на шум, включени в монтирани електрически контакти в калканната стена на сградата си, гранична със сградата на ищеца Д. М. Д., ЕГН ********** с адрес в ***, в частта от същата, попадаща в подпокривното им пространство, в собствения им имот с адрес в ***, както и в частта за разноските, с която С. М.

Т., ЕГН **********6 и Ф. Е. Т., ЕГН **********, с адрес в *** са били осъдени да заплатят солидарно на Д. М. Д., ЕГН ********** с адрес в ***, разноски по делото в размер на 1 080 лева.

В жалбата се изразява несъгласие с атакуваното решение, като се твърди, че то се явява необосновано и произнесено в разрез с наличните доказателства. Излагат се аргументи, според които не е доказана връзката между поставените устройства и наднормените нива на шум; че не е ясно дали 1 тези източници на шум са идентични с тези, които са били предмет на експертизата. Искането отправено към настоящата инстанция е съдебното решение да бъде отменено и претенцията – отхвърлена.

По делото е постъпил отговор от страна на адв. К., като пълномощник на Д. М. Д., според които решението не страда от пороци и е съобразено с наличните доказателства. Искането е то да бъде потвърдено.

Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците Т., редовно призовани, не се явяват, но се представляват от адв. Т., като особен представител.

Последната поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи.

Въззиваемия Д. М. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К., която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, като съобрази предмета му и застъпените от страните становища, ВОС установи следното:

Пред ВРС, в исковата си молба ищцовата страна излага, че заедно с ответниците са съседи, като имотите им са ситуирани на ***. Твърди се, че едната стена на къщата на ищеца е разположена на границата на собственост между парцелите и частично се припокрива от притежаваната в режим на СИО от семейство Т. постройка. Ищеца сочи още, че преди около две години и половина ответниците са монтирали електрически устройства за прогонване на гризачи в калканната стена, в частта от същата, попадаща в под покривното им пространство. Всеки опит да бъдат нормализирани контактите помежду им е оставал без резултат, като ищеца сочи още, че многократно е отправял молби устройствата да бъдат изместени, тъй като създават денонощен шум в дома на семейството на ищеца, който не позволявал нормалното използване на най-засегнатите от шума помещения.

Ищеца се е обърнал към органите на реда, но след надлежните проверки и предупреждения, тези устройства са били включвани отново. Пред съда ищеца е настоял да бъдат осъдени ответниците да премахнат тези устройства.

Не е спорно и ВРС е приел от фактическа страна, че ищеца и ответниците са съседи- Д. М. Д. е собственик и живее със семейството си на адрес в ***, а ответниците С. М. Т. и Ф. Е. Т. обитават имот, намиращ се на адрес ***, както и че двата имота са съседни. Прието е още от ВРС, че в таванско помещение на жилищния си имот, съседно с помещение на ищеца, ответниците са в включили в електрическата система – в контакт, монтиран върху стената, електрическо устройство за прогонване на гризачи.

От приобщеното заключение по изготвената Съдебно техническа експертиза става ясно, че шумът е денонощен, непрекъснат и е от порядъка на 42 децибела.

При тези данни е осъдил ответниците да преустановят ползването на тези устройства, като ги демонтират.

Виждането на въззивния съд е следното:

2

Отговора на въпроса, свързан с приложението на чл.109 от ЗС се извежда от мотивите към ТР № 4/2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС , както и от тълкувателната част от мотивите към цитираното решение на ВКС решение № 351 от 14.10.2011 г. по гр. д. № 1179/2010 г., 1 г. о. В тълкувателното решение е разяснено, че за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Що касае основателността на претенцията тя винаги е свързана с доказване, че поведението на ответника противоправно накърнява правата на ищеца. За да получи търсената защита с иска по чл. 109 ЗС ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост и неоснователните действия, респективно бездействие, по отношение на собствеността.

На база на установената съдебна практика – конкретно Решение № 819/29.06.2007 г. по гр. дело № 723/2006 г. на ВКС IV Б отделение по предявен иск с пр. осн. чл. 109 ЗС е било прието, че приложното поле на осъдителния негаторен иск за преустановяване на въздействия върху собствен имот е изключително широко и не може да бъде ограничавано в никакъв случай от наличието или не на изключителната и специална компетентност на администрацията, на влезли в сила административни актове или на административно разрешаване и контрол на търговска дейност. Също от практиката на ВКС става ясно /Решение № 133/29.12.21988 г. на ОСГК на ВКС/, че дейност, пораждаща шум над допустимия размер по санитарно хигиенните норми може да представлява действие, което пречи на собственика на жилище да упражнява своето право на собственост. Със същото решение е прието, че неоснователно действие по смисъла на чл. 109, ал. 1 ЗС е невземането на мерки за обезшумяване на съответните съоръжения, както и определянето на специален режим на работа. Създаването на наднормен шум се извършва в нарушение на изискванията на ЗЗ, както и нарушение на изискванията на ЗЗ за осигуряване на благоприятна жизнена среда на населението, че наднорменият шум пречи на собственика да упражнява правото си на ползване на жилището съобразно неговото предназначение.

3

В настоящият случай и на база на приетата Съдебно техническа експертиза става ясно, че монтираните от страна на въззивниците Т. шумови устройства против гризачи в под покривното пространство на техния имот създават непрекъснат шум от порядъка на 42 децибела – т.е. предизвикват шум над допустимите за жилищен район норми, съответно да нарушават правилата за безопасност и правилата за устройство на територията, която да създава пречки ищците да упражняват правото си на собственост върху своя имот в пълен обем.

Липсва спор между страните по отношение факта, че ищците и ответниците са собственици съседни имоти, както и че наднормения шум произтича от поставените шумови устройства против гризачи.

Превишението на шума е значително с оглед нормативните изисквания съгласно Приложение № 2 на Наредба № 6/26.06.2006 година – измерени 42 децибела, при допустими 30 децибела. Достатъчно е от неоснователните действия да е засегната дори и само една стая, за да бъде налице основание да преустановяването им по чл. 109 от ЗС. В случая се касае за необходимост от цялостно премахване на устройствата, тъй като именно те са източникът на шума, който създава пречки за ползването на имота от страна на ищците.

Настоящата инстанция приема, че решаващия съд правилно е установил основателността на тези твърдения и нарушаването на конкретните нормативни изисквания, установени с Наредба № 6/2006 г., които целят да ограничат въздействието на шума и да осигурят здравословни условия на живот на населението и опазване на околната среда /чл. 2 от Закона за защита на шума в околната среда /. В тази хипотеза, въздействието не се заключава само в създаване на дискомфорт, а за нарушаване на правила и нормативи, създадени за да се гарантира здравословна среда за хората, което е достатъчно, за да се приеме, че се ограничава възможността на собственика на съседния имот да упражнява правото си на собственост пълноценно, безопасно и по предназначение. По този повод е редно да се посочи, че са неоснователни изразените във въззивната жалба доводи досежно недоказаността на нарушението. Съдът приема представената Съдебно техническа експертиза за компетентно дадена, а освен нея намира за необходимо да посочи и обясненията на въззивника Т., дадени в 4 съдебно заседание, според които устройствата са поставени от него, като отговор на действия на ищеца.

Ето защо и като намира, че решението на ВРС е правилно и съобразено, както със закона, така и с наличните доказателства, ВОС счита, че то следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемия Д. М. Д. следва да се присъди сумата от 1 000 /хиляда/ лева – адв.хонорар.

Предвид изложеното, ВОС,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4021 от 11.12.2023 година, по гр.дело № 8710/2023 година на ВРС, четиридесет и девети състав.

ОСЪЖДА С. М. Т., ЕГН **********6 и Ф. Е. Т., ЕГН ********** да заплатят на Д. М. Д., ЕГН ********** съдебно деловодни разноски по делото пред ВОС, в размер на 1 000 /хиляда/ лева- адвокатски хонорар.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5