Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15835 от 21.08.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 8700/2025
Вид
Определение № 15835
Подписан
21.08.2025
Състав
Николай Димов, Евгени Стоилов Станоев, Велина Пейчинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15835 гр. София, 21.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно частно гражданско дело № 20251100508700 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 247332/16.07.2025 г. от Ч. С. А. и М. Ц. А. срещу Определение № 28138/30.06.2025 г. по гр.д. № 2693/2025 г. по описа на СРС, 43 състав, с което районният съд е допълнил Определение № 14213/26.03.2025 г. по гр.д. № 2693/2025 г. по описа на СРС, 43 състав, в частта за разноските, като не е уважил възражението за прекомерност на жалбоподателя.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд неправилно е оставил без уважение възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли определението да бъде отменено, а присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение – намалено.

В законоустановения срок за отговор на частната жалба „ДИРАК-Д“ ООД е депозирал такъв, с който я оспорва като неоснователна. Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно и моли определението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена пред Софийски районен съд искова молба, с която ищците Ч. и М. А.и са 1 предявили субективно кумулативно съединени положителни установителни искове срещу „ДИРАК-Д“ ООД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищците сумата от 9765,48 евро, част от вземане в общ размер от 18 765,48 лв., представляваща дължима неустойка за забавено изпълнение.

След размяна на книжа по чл. 131 ГПК и депозиран отговор на исковата молба съдът е прекратил производството с Определение № 14213/26.03.2025 г. по гр.д. № 2693/2025 г. по описа на СРС, 43 състав, на основание чл. 19 ГПК – наличие на арбитражно споразумение.

В законоустановения срок е подадена молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, с която „ДИРАК-Д“ ООД е направило искане да бъде допълнено определението в частта за разноските, като се присъди заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2119 лв.

Ответникът е депозирал становище в законоустановения срок, с което прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С обжалваното Определение № 28138/30.06.2025 г. по гр.д. № 2693/2025 г. по описа на СРС, 43 състав, първоинстанционният съд е уважил направеното искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е отхвърлил възражението за прекомерност.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

По делото са представени Договор за правна защита и съдействие от 25.02.2025 г. и Отчет по сметка, от които се установява, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2119 лв. е изплатено действително и изцяло.

С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. Съдът на ЕС прие, че наредба от национално ниво, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС. СЕС е категоричен, че националният съд следва да откаже да приложи такова национално право, дори то да отразява 2 реалните пазарни цени на услугите в страната.

Съгласно Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС „нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото“. В този смисъл са и Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д. № 954/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 2199/08.08.2024 г. по т.д. № 1884/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 3149/20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 2221/2024 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 4107/18.09.2024 г. по ч.гр.д. № 3089/2024 г. на II Г.О. на ВКС и много други.

Съобразявайки, че делото се отличава със средна правна и фактическа сложност, че по делото е депозиран аргументиран и подробен отговор на исковата молба, представени са писмени доказателства, делото е прекратено преди да е насрочено за открито съдебно заседание, вземайки предвид материалния интерес и броя искове, въззивният съд приема, че възражението за прекомерност е основателно. Справедливото овъзмездяване на положения адвокатски труд съдът определя на 1500 лв., поради което обжалваното определение следва да бъде изменено.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 28138/30.06.2025 г. по гр.д. № 2693/2025 г. по описа на СРС, 43 състав, с което районният съд е допълнил Определение № 14213/26.03.2025 г. по гр.д. № 2693/2025 г. по описа на СРС, 43 състав, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъдената в полза на „ДИРАК-Д“ 3

ООД на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сума от 2119 лв. на 1500 лв.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя чрез Софийски градски съд пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4