Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 08.01.2026, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
Административно наказателно дело 657/2025
Вид
Решение № 1
Подписан
08.01.2026
В сила
06.04.2026
Състав
Васил Венелинов Ставрев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Габрово, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Минка Л. Г.а като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20254210200657 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от П. Д. Б., с ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул.

„*********” № 44, вх. „Б”, ет.2, ап.6 – чрез адв. Г. Н. от ГАК, против Наказателно постановление № 2410500259/21.11.2024 година на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал.1, т.2 от Закона за горите и е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и горите.

В жалбата се моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление поради недоказаност на вмененото нарушение и отсъствие на точно и пълно негово словесно описание.

Пред настоящия съдебен състав адв. Г. Н. поддържа искането за отмяна на атакувания санкционен акт, като акцентира върху липсата на доказателства за конкретно и съзнателно изграден път в процесното сечище. Констатира и редица противоречия в събраните по делото гласни доказателства. Моли и за присъждане на направените деловодни разноски.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. С. И., 1 която намира процесното деяние за несъмнено доказано и правилно адресирано в лицето на П. Б. с оглед вменените и задължения като лицензиран лесовъд. Противопоставя се на кредитиране показанията на разпитания по почин на защитата свидетел и моли съда да вземе предвид заявеното от всички останали присъствали при проверката лица. Въз основа на това моли за потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от Заповед № РД 49-171 от 23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, съгласно която Директорите на регионалните дирекции по горите са оправомощени да издават наказателни постановления за извършени нарушения на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

На жалбоподателката в качеството и на лицензиран лесовъд на частна практика е издадено позволително за сеч № 0752140/05.01.2024 г. за имот държавна горска територия, находящ се в отдел № 39, подотдел „л”, в землището на гр. Габрово, указващ като период на разрешената на „Евролес 2001“ ООД сеч 08.01.2024 г. – 20.12.2024 г. Като изрично изискване било упоменато спазването на технологичния план за добива на дървесина от имота, с който П. Б. била лично запознатаПри осъществена на 11.04.2024 г. проверка в цитирания имот служителите на АНО В. Ц., Т. Г. и Ц. С. заедно с горския стражар при ТП „ДГС“ – Габрово Г. Р. възприели и описали в изготвения на място Констативен протокол серия В № 011008 новосъздаден извозен път с обща дължина 25 м. и ширина 3,50 м., находящ се в северната част на сечището с посока север-юг и неотразен в цитирания технологичен план. На място пристигнала самата П. Б., както и нейния съпруг и управител на „Евролес 2001“ ООД М.Б., които 2 отрекли констатациите на проверяващите. Въпреки това обаче Т. Г. и В. Ц. изготвили против жалбоподателката АУАН № 2410500259/22.05.2024 година за нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, на което действие П. Б. не присъствала въпреки надлежно връчената и покана. Впоследствие АУАН № 2410500259/22.05.2024 година и бил връчен на 03.06.2024 г. Въз основа на него е издадено и атакуваното Наказателно постановление, получено от П. Б. на 25.08.2025 г., като на 01.09.2025 г. е подадена жалбата, станала причина за образуване на настоящото дело.

Съдът разглежда гореизложените обстоятелства за категорично доказани, като на преден план процесното позволително за сеч № 0752140/05.01.2024 г., приложено в заверено копие, несъмнено е издадено на името на жалбоподателката в качеството и на лицензиран лесовъд на частна практика. Неразривна част от цитираното позволително за сеч е и технологичен план за добива на дървесина от имота, в който документ въз основа императива на чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите следва да бъде посочена схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии. А разпитаните като свидетели В. Ц., Т. Г., Ц. С. и Г. Р. ясно посочиха пред съда, че при развилата се на 11.04.2024 г. проверка са констатирали новосъздаден извозен път с обща дължина 25 м. и ширина 3,50 м., находящ се в северната част на сечището с посока север-юг и неотразен в цитирания технологичен план. Същевременно разпоредбата на чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии изрично вменява на лицата по чл. 108, ал.2 от ЗГ, каквато в случая е жалбоподателката, задължението да следят за спазване на одобрения технологичен план, в т.ч. да не допускат създаването на неотразени в него извозни пътиша, респ. именно тя е проявила и виновно бездействие в случая.

Тук е мястото да се отбележи неоснователността на основното възражение на защитата – за отсъствие на действително оформен и съзнателно изграден извозен път, а за създадена при изтеглянето на дървесина и част от нормалния добивен процес просека. Именно такова фактическо положение описва в своите показания свидетелят М.Б. – управител на „Евролес 2001“ ООД, но съдът не ги кредитира поради явната му пристрастност по делото – 3 същият е съпруг на жалбоподателкта, както и с оглед отчетливото им противоречие с цялата останала доказателствена съвкупност и най - вече заявленията на всички други свидетели - очевидци на изследваното нарушение. В. Ц., Т. Г., Ц. С. и Г. Р. ясно и недвусмислено посочиха, че на място са възприели добре оформен от минаване на различна горска техника път, целенасочено създаден за по – лесен извоз на дървесина. Нито един от тях не говори за т. нар. от защитата „просека“, възникнала в процеса на изтегляне на дървесина, а за път, по който многократно е преминавала предназначена за извозване на дърва техника. Показанията и на четиримата са изключително еднопосочни и недвусмислени, незабавно са отразени в надлежен писмен носител - Констативен протокол серия В № 011008, и анализът им не оставя съмнение в категоричната установеност на нарушението. Този извод по никакъв начин не се влияе от някои минимални разминавания в някои техни части – като например направлението на установения извозен път, които са на първо място лесно обясними с изминалия съществен период от фиксиране на нарушението досега, а и освен това касаят изключително несъществени елементи от фактическата обстановка по случая. По горните съображения съдът разглежда процесното деяние за несъмнено установено, като доказателствата в противна насока са изолирани и пристрастни, поради което и съдът не ги отчита при вземане на своето финално решение.

Ирелевантно е също така кога, кой и как точно е формирал този път, които въпроси отстоят извън предмета на доказване по делото. Единственото относимо обстоятелство е липсата на каквито и да е данни процесният извозен път да е съществувал при започване на сечта, доколкото П. Балкова не е документирала подобен факт. И самото създаване на установения при проверката извозен път говори за недостатъчния контрол по изпълнение на коментирания технологичен план, респ. за виновно поведение от страна на П.

Б.. Освен това правилно е преценено също така и че коментираният път е бил създаден именно в периода от началото на сечта – 08.01.2024 г., до момента на проверката – 11.04.2024 г., и освен това явно е бил ползван нееднократно за извоз на дървесина. Липсват също така допуснати в хода на административната процедура нарушения, процесното деяние е описано с дължимата се по закон пълнота, а и на последно място наложеното наказание е в минимален размер, като всичко това обуславя цялостното потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление.

4

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН П. Б. дължи заплащане на направените от Регионална дирекция по горите - Велико Търново деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 евро.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 2410500259/21.11.2024 година на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите на П. Д. Б., с ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул.

„*********” № 44, вх. „Б”, ет.2, ап.6, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и горите.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН П. Д. Б., с ЕГН:

**********, от гр. Габрово, ул. „*********” № 44, вх. „Б”, ет.2, ап.6, да заплати на Регионална дирекция по горите - Велико Търново направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 /седемдесет/ евро.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 5