Определение № 20687 от 23.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20687 гр. София, 23.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100511710 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл. 248 ал. 3 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 302859 от 16.09.2025 г., подадена от С. С. С. чрез адвокат А.З.Д. срещу определение № 36379 от 01.09.2025 г. по гр.дело № 30246/2024 г. на Софийски районен съд. С обжалваното определение районният съд 82 с-в в производство по чл. 248 ГПК е оставил без уважение искането на пълномощника на ищцата за изменение на решение № 8431 от 12.05.2025 г. по гр.дело № 30246/2024 г. на СРС в частта за разноските. Пълномощникът на ищцата излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се позовава на предявени по делото два кумулативно обективно съединени иска, съответно по чл. 26 и чл. 55 ЗЗД, които защитавали различни интереси. Позовава се на практика на ВКС и СЕС във връзка с разумността и пропорционалността на разноските според специфичните особености на делото.

Ответникът "Вива кредит" АД, уведомен чрез ССЕВ, не взема становище.

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Пред първата инстанция ищцата С. С. С. е предявила срещу ответника "Вива кредит" АД два обективно съединени иска при условията на кумулативност: установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит, за обявяване за нищожен на договор за паричен заем "Standart 14" № 5864194; и осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума от 1001,88 лева, недължимо платена по нищожен договор за заем. По делото ищцата е била представлявана от адвокат, при уговорена безплатна правна защита. В представения списък на разноски с молба с вх. № 130149 от 11.04.2025 г. пълномощникът на ищцата е "разделил" исковете на пет, с претендирано възнаграждение по всеки иск, както следва: по иск с правно основание чл. 22 1

ЗПК 637,77 лева; по иск с правно основание чл. 10а ал. 2 и чл. 19 ал. 5 ЗПК 480 лева; по първия иск с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД 480 лева; по втория иск с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД 480 лева; и по осъдителния иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД 480,21 лева. С първоинстаницонното решение районният съд е обявил за недействителен договор за паричен заем "Standart 14" № 5864194 от 24.10.2022 г. и оставил без разглеждане евентуално съединените искове с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 19 ал. 5 ЗПК; и двата иска по чл. 26 ал. 1 пр. 1 вр. ал. 4 ЗЗД. С решението създът е осъдил ответника "Вива кредит" АД да заплати на ищцата С. С. С. сумата от 1001,88 лева недължимо платена сума по нищожния договор за заем. С решението съдът е присъдил адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.2 ЗЗД в общ размер 480 лева с ДДС.

За да остави без уважение искането по чл. 248 ГПК, районният съд е приел, че делото не е с висока фактическа и правна сложност, протекло е в едно заседание, в което пълномощникът не се е явил, и неговият характер не изисква събиране и анализ на множество доказателства, нито тълкуване и прилагане на специфична правна материя.

Определението е правилно. Независимо, че правната квалификация на отделните искове е различна, съответно чл. 26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД, тяхното предназначение е за защита на един интерес. Предметът на иска по чл. 26 ЗЗД е валидността на договор, но неизбежна последица от неговото уважаване е връщане на вече даденото по нищожния договор като дадено при начална липса на основание. Затова предявяването на иск по чл. 26 ЗЗД обуславя едновременно или последващо предявяване и на иск по чл. 55 ЗЗД. Поради защитата на един интерес с отделно предявените искове, за адвокатско представителство по делото, образувано по тяхното предявяване, се дължи едно възнаграждение. Според правилото на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, размерът на възнаграждението при материален интерес от 1001,88 лева е 400,18 лева. С начисления ДДС възнаграждението е 480,22 лева. Районният съд е определил възнаграждението на общо 480 лева, който размер съответства на фактическата и правна сложност на делото. Тази теза също се споделя от въззивния съд. Делото е разгледано в едно съдебно заседание, по което представителят на ищцата не се е явил, а предметът на делото не изисква нито работа в по-голям обем, нито с по-голяма прецизност и задълбоченост на правните познания.

С оглед на изложеното, следва обжалваното определение да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 36379 от 01.09.2025 г. по гр.дело № 30246/2024 г. на Софийски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3