Решение № 61 от 22.08.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Кърджали, 22.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225100600131 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 1/26.05.2022 год., постановена по Н.ч.х.дело № 274/2020 год., М.ският районен съд е признал М. М. М.. от гр.М. за виновен в това, че на 08.09.2020 год. около 1 7.00 часа в гр.М., ул.„Н. П.“, причинил на Б. М. Ю. лека телесна повреда - разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и охлузване на кожата на главата, лицето и дясната ръка, след захвърляне и замерване с камъни, поради което и на основание чл.130 ал.1, във вр. с чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. С присъдата съдът е осъдил М. М. М.. от гр.М. да заплати на Б. М. Ю. от гр.М. сумата в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.09.2020 год., до окончателното й изплащане, както и да му заплати направените по делото разноски, в размер на 412 лв. Осъдил е с присъдата подсъдимия М. М. М.. да заплати по сметка на РС – М. сумата в размер на 80 1 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подс.М. М. М.. от гр.М. – адв.М.Ч. от АК – Кърджали, която я обжалва като неправилна – постановена в противоречие със събраните доказателства. Твърди се в жалбата, че никой от разпитаните по делото свидетели не сочел подсъдимия като пряк извършител на деянието, за което е предаден на съд, респ. от показанията на свидетелите не се установявало М. да е замервал с камъни тъжителя, като по този начин не били изяснени начина и механизма на възникване на увреждането, което било съществен елемент в преценката за наличието на виновно поведение. Защитникът на подсъдимия развива в жалбата си съображения относно наличие в тъжбата на обстоятелства, различни от приетата по делото фактическа обстановка, вкл. и твърдения в тъжбата за осъществени действия по хвърляне на камъни от подсъдимия и неговата съпруга, при което не било доказано кой от двамата – подсъдимия М. или съпругата му, е нанесъл на тъжителя телесната повреда, описана в съдебномедицинското удостоверение. Твърди се в жалбата също, че от показанията на свидетелите – полицейски служители, се установявало, че на инкриминираната дата по тъжителя е нямало никакви наранявания; както и че останали недоказани твърденията на тъжителя, че след случилото се бил посетил ЦСМП в гр.Кърджали и болницата в гр.М., като показанията на разпитания свидетел – фелдшер, били противоречиви и не е следвало да бъдат кредитирани. Не били установени конкретни действия на подсъдимия, като от твърденията на тъжителя, че бил замерян с камъни от две лица, не можел да се изгради категоричен извод за извършено от подсъдимия престъпление, а показанията на съпругата на тъжителя били пристрастни.

Защитникът на подсъдимия развива в жалбата си още и съображения, че тъжбата не отговаряла на изискванията на закона за нейното съдържание, тъй като искането в обвинителната й част и описаното в обстоятелствената част съществено се разминавали. Счита, че съдът е следвало да установи, че в случая липсва тъжба и на това основание е следвало да прекрати производството, а алтернативно – да оправдае подсъдимия, поради липса на конкретно обвинение, което да е ясно и точно посочено, за да може правилно да ангажира защитата си. Моли да бъде отменена обжалваната присъда, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подсъдимия да бъде 2 признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.130 ал.1 от НК. В съдебно заседание защитникът на подс.М. поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Подсъдимият М.М. в съдебно заседание твърди, че той и съпругата му били нападнати от тъжителя Б.Ю., който ги замерял с тухли и керемиди. В последната си дума моли за оправдателна присъда.

Ответникът по жалбата – частния тъжител и граждански ищец Б. М. Ю. от гр.М., лично и чрез повереника си в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Повереникът на частния тъжител счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна законосъобразна, съобразена изцяло със събраните по делото доказателства, поради което моли същата да бъде потвърдена. В представено по делото писмено възражение против въззивната жалба развива подробни съображения в подкрепа на становището си, като претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на първоинстанционната присъда, с оглед правилността й и доводите и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано за това лице и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение на подсъдимия М. М. М... Събрани са исканите и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, поради което не са извършвани процесуално-следствени действия в тази връзка във въззивното производство. От събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. М. М.. е роден на ** .**.**** год. в с.Н. Б., общ.М., обл.Кърджали, като постоянно живее в гр.М., женен е, не е осъждан.

3

Тъжителят Б. М. Ю. и подсъдимият М. М. М.. живеели на една улица и се познавали от около 8 - 9 години, като отношенията им не били добри.

На 08.09.2020 год. надвечер тъжителят Ю . отишъл в двор, който бил собственост на св.Константин К., за да вземе тор, като за това имал позволението и съгласието на собственика на дворното място - св.К.. По същото време в техния двор, съседен на дворното място на св.К., се намирали подсъдимият М.М. и съпругата му Х. М.. Между частния тъжител, от една страна, и подсъдимия и неговата съпруга, от друга, възникнал словесен скандал, като и двете страни викали на висок глас, псували и си отправяли взаимни обиди и закани, при което подсъдимият М . взел камъни и започнал да замерва с тях тъжителя. Един от камъните ударил тъжителя Ю. по главата, причинявайки му разкъсно - контузна рана, а от ударите от други камъни същият получил и други увреждания, подробно описани в съдебномедицинско удостоверение № 199/2020 год. от 09.09.2020 год. на съдебния лекар – д-р Н. М..

След случилото се тъжителят Ю . и съпругата му посетили сградата на РУ - М., където тъжителят се оплакал за случилото се, като съобщил, че е бил ударен с камък по главата. По разпореждане на дежурния в РУ - М., свидетелите А. Ю. и О. Я. – полицейски служители, посетили местопроизшествието, където тъжителят Ю. и подс.М. отново започнали да се карат, поради което и двете страни били отведени в полицейското управление. Тъжителят Ю. споделил с ъ с св.О. Я., че е ударен с камък в областта на главата, като помолил да ползва чешмата на тоалетната в сградата на РУ – М., при което св.Р. го насочил към тоалетната . С цел предотвратяване на по - нататъшен скандал между двете страни , полицейските служители съставили на подсъдимия и неговата съпруга, както и на частния тъжител и неговата съпруга предупредителни протоколи по чл.65 ал.2 от ЗМВР, за в бъдеще да не отправят обиди и закани едни към други. Както на частния тъжител Б.Ю. и неговата съпруга, така и на подсъдимия М.М. и неговата съпруга били съставени и актове за установяване на административно нарушение на всеки от тях, за извършено нарушение по чл.3 т.18 от НПООР на ОбС – М.. В АУАН № 88/08.09.2020 год., съставен на подс.М., актосъставителят вписал, че на 08.09.2020 год. около 18.50 часа в гр.М., на ул.

„Н. П.“ № *, посоченото лице проявява скандално и непристойно поведение, противоречащо на добрите нрави, изразяващо се в отправяне на обиди и 4 псувни, както и мятане на камъни спрямо лицата Б. М. Ю. и А. М. Ю., живущи в гр.М., ул.„Н. П.“ № *. Подс.М. подписал акта за установяване на административно нарушение, като вписал следното възражение: „Не съм мятал камъни, те първи почнаха да ме замерват с тор, камъни и лопата“.

След излизане от сградата на РУ - М., тъжителят Ю. и съпругата му посетили ЦСМП в гр.М., където св.А. А. – фелдшер, установил наличие на разкъсно - контузна рана и кръв в областта на главата на тъжителя. След като тъжителят обяснил, че е имало скандал и пререкания с някакви комшии, с които ще се съдят, св.А. ги насочил към ЦСМП – Кърджали, където да им издадат документ, който да важи в съда, без да извършва някакви манипулации на подсъдимия.

Видно от Съдебномедицинско удостоверение № 199/2020 г. от 09.09.2020 год., издадено от д-р Н. М. – съдебен лекар, на 09.09.2020 год. тъжителят Б.Ю. е бил прегледан от съдебен лекар, като при прегледа били установени следните телесни увреждания на тъжителя: в теменната област на главата, по срединната линия е установено овално охлузване на кожата с диаметър 1 см, покрито от тъмночервена корица, разположена леко над нивото на околната здрава кожа; три подобни охлузвания на кожата са установени в лявата половина на челото, с размери 1/0.5 см, 1/1 см и 2/0.5 см; на 1.5 см навън от външния ъгъл на лявата очна цепка е установено синкавомораво-червено кръвонасядане с размери 3/2 см, като в централната му част е установена цепковидна рана с неравни ръбове; по задната повърхност на дясната предмишница, в долната й трета е установено охлузване на кожата с размери 2/0.5 см, покрито от тъмночервена корица, разположена леко над нивото на околната здрава кожа; подобно охлузване на кожата с размери 2/2.5 см е установено по задната повърхност на дясната ръка, в областта на основата на палеца. Съдебният лекар е дал заключение, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил освидетелствания /който е посочил, че на 08.09.2020 год. около 19.00 часа бил бит с камъни от негов съсед/. Съдебният лекар е посочил още в съдебномедицинското удостоверение, че разкъсно – контузната рана е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.

5

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А. Ю., Ш. Х., А. Ю., О. Я., А. А., В. Д. и К. К., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, на които следва да бъде дадена вяра изцяло; от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Д. М., Х. М. и Б. М., които следва да бъдат кредитирани отчасти; както и от писмените доказателства, приети от първоинстанционния съд.

Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционният съд, че следва да бъдат кредитирани изцяло показанията на свидетелите А.

Ю., Ш. Х., А. Ю., О. Я., А. А., В. Д. и К. К., които са логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с други доказателства по делото. Така, от показанията на св.А. Ю., която е непосредствен очевидец на случилото се на инкриминираните място и време, се установява, че на 08.09.2020 год. около 19.00 часа, когато със съпруга си - тъжителя Б.Ю., били отишли в дворното място на св.К. да вземат тор, чула разправия на висок глас, отишла до курника и видяла подс.М. и съпругата му да хвърлят камъни срещу съпруга й. Посочената свидетелка установява още, че именно подс.М. е хвърлял камъни по съпруга й от 2.5 – 3 метра, като тъжителят Ю. имал наранявания в областта на ръката и главата, като от последното нараняване течала кръв. Показанията на св.А. Ю. се подкрепят косвено и от показанията на св.Ш. Х., който установява, че 2-3 дни след случая видял тъжителя Б.Ю., който имал рана на главата, синини в областта на гърдите и одраскано по ръката, като на въпроса на свидетеля какво е станало, тъжителят му отговорил, че подс.М.М. и жена му са хвърляли камъни по него и са го ударили. Показанията на св.А. Ю. се подкрепят и от показанията на свидетелите А. Ю., О. Я. и В. Д. – полицейски служители, както и от показанията на св.А. А. – медицински фелдшер в ЦСМП – Кърджали, филиал М., от които се установява по безспорен начин, че на 08.09.2020 год. около 19.00 часа тъжителят Б.Ю. и съпругата му отишли в РУ – М., където тъжителят се оплакал, вкл. и на св.Р., че бил ударен с камък по главата от подс.М.М., като поискал да посети тоалетната в управлението, за да се измие, както и че непосредствено след това заедно със съпругата си посетили филиала в гр.М. на ЦСМП – Кърджали, където св.А. констатирал рана и кръв в областта на главата на тъжителя, в лявата й част, но която рана не обработил, тъй като тъжителят му казал, че бил възникнал скандал със 6 съседи, с които ще се съдят, при което св.А. насочил тъжителя към ЦСМП – Кърджали, където считал, че са компетентни да му издадат документ, който да му послужи пред съда. Настоящата инстанция намира, че освен че са логични, последователни и кореспондиращи помежду си, показанията на посочените по-горе свидетели се подкрепят и от обективните констатации на съдебния лекар относно установените телесни увреждания на тъжителя Б.Ю. при прегледа му на следващия ден – 09.09.2020 год. , отразени в издаденото СМУ № 199/2020 год. - в теменната област на главата, по срединната линия е установено овално охлузване на кожата с диаметър 1 см, покрито от тъмночервена корица, разположена леко над нивото на околната здрава кожа; три подобни охлузвания на кожата са установени в лявата половина на челото, с размери 1/0.5 см, 1/1 см и 2/0.5 см; на 1.5 см навън от външния ъгъл на лявата очна цепка е установено синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 3/2 см, като в централната му част е установена цепковидна рана с неравни ръбове; по задната повърхност на дясната предмишница, в долната й трета е установено охлузване на кожата с размери 2/0.5 см, покрито от тъмночервена корица, разположена леко над нивото на околната здрава кожа; подобно охлузване на кожата с размери 2/2.5 см е установено по задната повърхност на дясната ръка, в областта на основата на палеца. В тази връзка, настоящият състав намира за неоснователни доводите на защитника на подсъдимия за недостоверност на показанията на св.А. Ю., поради заинтересоваността й от изхода на делото като съпруга на частния тъжител, както и на показанията на св.А. А., поради наличието на противоречия в тях.