Протокол № 339 от 25.11.2024, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 339 гр. Смолян, 22.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Любен Д. ХаджиИ. при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова

Сложи за разглеждане докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско дело № 20245400500360 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателят Ю. С. Т., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Б. И., редовно упълномощен.

Въззиваемите А. М. Х., Е. Р. А., М. М. Б., З. М. Х., С. А. Г., Ф. Р. И., С.

Р. Б., А. М. К., С. М. М., Т. С. Б., Ф. С. Б., А. С. Р., Д. М. К., редовно призовани, не се явяват. Вместо тях се явява адв. Ж. Ч., редовно упълномощен.

Въззиваемият А. И. Т., редовно призован, не се явява. За него се явяват адв. Ж. Ч. и адв. С. П., редовно упълномощени.

Въззиваемият И. А. Т., редовно призован, не се явява лично.

Въззиваемият В. М. Б., редовно призован, не се явява.

Въззиваемият А. М. Б., редовно призован, не се явява.

Въззиваемият М. А. Х., редовно призован, не се явява.

Адв. И. – Моля да дадете ход на делото. Няма пречки.

Адв. Ч. – Моля да се даде ход на делото.

Адв. П. – Моля да се даде ход на делото. Няма пречки.

Съдът намира, че няма пречки да се даде ход на делото. Поради изложеното

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ход на делото.

Адв. И. – Нямам възражения по проекта за доклад.

Адв. Ч. – Нямам възражения по проекта за доклад.

1

Адв. П. – Нямам възражения по проекта за доклад.

Съдът намира, че следва да се обяви за окончателен проектът за доклад, обективиран в Определение № 485/03.10.2024 г. Поради изложеното ОПРЕДЕЛИ:

О БЯ ВЯ ВА за окончателен проекта за доклад, обективиран в Определение № 485/03.10.2024 г.

Адв. И. – Нямам нови доказателствени искания.

Адв. Ч. – Нямам нови доказателствени искания.

Адв. П. – Нямам нови доказателствени искания.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна. Поради изложеното

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.

ДАВА ход на съдебните прения.

Адв. И. – Изцяло поддържам, изложените доводите във въззивната жалба. Подробно сме ги изложили, няма да се ползваме от правото да даден писмена защита, защото не искаме да затрудняваме и да въвеждаме друго съдържание. Стремели сме се да бъдем максимално изчерпателни тук.

Считаме, че атакуваното решение е неправилно, като цяло в частта, в която сме се позовали, че е частично недопустимо. Считаме, че лица без правен интерес, които са били страна по дело № 169/2018 г. по описа на Районен съд – Девин, покойният Д. А. Т. и сестра им С., са без правен интерес и са респективно без право на иск, и постановявайки настоящото решение, Районен съд – Девин е постановил в тази част недопустим акт.

На следващо място е неправилно, защото неправилно са интерпрентирани и ценени, събраните по делото доказателства, противоречивите показания на насрещната страна. Неминуемо в целия процес няма нито едно име, различно от това на покойния И. И. Т., което да се споменава от свидетелите на ищците, с който моя доверител е имал отлични отношения, видно от събраните по делото доказателства. Помагал му е за строежа на къщата. Моят доверител е ползвал заедно с брат си двора, парцела за поставяне на дърва, поддръжка на къщата, държал е шатра. Сградата е построена върху държавно място, урбанизирана територия, видно от СТЕ.

Целият район е бил предвиден за публично застрояване и през 1975 година, на 2

13.05. Ю. Т. е заплатил с приходна квитанция по неформалната сделка, придобил е правото на собственост върху поземления имот, след което надлежно се е снабдил със строително разрешение, линия за застрояване и на последно, но не по значение, място с протокол от 15.05.1975 г. наследодателят на ищеца А., чийто пълномощник е колегата П., е подписал доброволно съгласие, че парцелът остава притежание на братята Ю. и Б. Т., Ю. Т., а на него И. се дава правото за преминава само до селскостопанската постройка.

Това и се установява изцяло според гласните доказателствени средства в настоящия процес показанията и от двете групи свидетели. Поради което считам, че това решение е достойно да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да отхвърлите като недоказан иска. Моля да ми присъдите разноски. Заявявам, че представените разходни документи за транспорт от миналия път са в размер, който покрива и днешните, за което няма да представям нов списък за разноски.

Адв. Ч. – Уважаеми окръжни съдии, от името на доверителите ни, моля да постановите решение, с което да оставите в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, нестрадащо от пороци, като присъдите направените разноски по водене на делото.

Само ще маркирам накратко. Относно колегата, където твърди, че към момента въпросният имот е бил държавна собственост, не е вярно. Има назначена експертиза от ДРС, където казват, че няма такива документи за отчуждаване държавна и общинска собственост. В тази връзка, както се твърди 1975 г. от Ю. са изкарали т.е. с протокол за самия имот са купили от Кметство З. като държавен имот, се опровергава. Същите тези лица с нотариален акт № 31 от 1973 г. по давност са изкарали нотариален акт за съседните два имота: 225 и 226, а въпросният имот, който се претендира е 227 и видно, в самия нотариален акт, границата на въпросния имот, където се спори, е К. Т. т.е. И. Т., т.е. с този нотариален акт се доказва, че в действителност те граничат с И. Т., общият наследодател.

На следващо място, видно от този нотариален акт, именно лицето при деклариране декларация до данъчното, го е представил въпросния нотариален акт, като го е декларирал за съвсем други имоти, но го е представил за спорния имот. По разписната книга, навсякъде се води на общия наследодател И. Т. и в тази връзка поддържам писмения отговор и представям писмени 3 бележки.

Адв. П. – Уважаеми госпожи и господа съдии, считам въззивната жалба за изцяло неоснователна.

Накратко днес ще кажа, че повечето от основните доводи дори не са правно доказани. Най-напред твърдението, че примерно единият от ответниците е наследник, което на места може би в решението е сгрешено, става дума за самия И. А. Т.. Той всъщност не е наследник на И. Т., така, че това, че е участвал в друго дело, което е било между него и Ю. Т., това означава, че в онова производство той си е участвал самостоятелно. В настоящото производство наследниците или да го наречем трето лице претендира, че е собственик върху този имот и всъщност старото решение не обвързва по никакъв начин, знаем чл. 298, ал. 2 от ГПК, не обвързва, тъй като не става дума за страни, които са наследници т.е. искането е на самостоятелно основание. И. Т. не е наследник. Моят доверител А. И. Т. е наследник на И. Т., така, че той е изцяло в правото си да претендира.

Накратко бих казал, че изцяло не издържа тезата, че имотът, който е закупен от общината първо е бил държавен. Към онзи момент дори не е закупен от общината, защото е купено от Кметството в З.. Към онзи момент режимът за държавна собственост е бил друг и по никакъв начин не би могло да се твърди, че се закупува имот по този начин.

По отношение на протокола от 1975 г., той е във връзка с това кой какво е закупувал и какво ще владее. Също по никакъв начин тези длъжностни лица, ако са били такива в Кметството на село З., не биха могли да съставят документи. Още повече, че се вижда, че самите длъжностни лица вече са имали формирано мнение и всъщност явявайки се пред тях трима души, те са се подписали под някакъв протокол, което съвсем не означава, че това е тяхната воля. Този протокол категорично се оправдава, както и колегата Ч. каза, от приетия по делото нотариален акт от 1973 г. В него ясно пише, че става дума за имоти, когато тогавашните помощните снимачни номера 225 и 226, а имотът, който се претендира, със сегашен номер 376, тогава е бил с планоснимачен номер 227. Така, че това е неотразено и в данъчната декларация от 1998 г., която Ю. Т. е подал, което пише давност, но отдолу пише „документ за собственост – да“ и документа за собственост е този от 1973 г. В случая, освен експертизата и всички свидетели, които говорят за 4 това, че Ю. Т. няма собственост върху този имот, за това говори и подаването данъчната декларация и този нотариален акт от 1973 г.

Затова Ви моля да отхвърлите жалбата. Ще Ви моля на мен да ми дадете възможност да представя, в кратък срок, писмени бележки.

Реплика на адв. И. – В експертизата е записано категорично, че в З. има разписен лист, в който е записан като държавен имот процесния. Възразявам категорично с интерпретирането на този нотариален акт. В допълнение искам да кажа, че този нотариален акт е изцяло ирелевантен. Той не е предмет на делото, защото касае друг имот и не е идентичен с процесния. Ако искаха да докажат, да бяха задали задача, вещото лице да се произнесе, пък да могат да интерпретират и да правят правни изводи.

На следващо място, тогава е било община З. към процесния период и какво друго, по повод възражение на адв. П., ни задължава този свят освен свободното писмено волеизявление за съгласие. Отиваме до автентични, дълбоки теоретични материи, които какво друго, освен съгласието на Ю..

И на следващо място, за основанията и за давностното владение, и за фактическото господство. Считам, че владението е фактическо господство.

Това, че интерпретираме като правомощия, това е нещо друго. Фактическото господство и на А., и на покойния Д., и на С., не е било доказано в процеса на 169. По какъв начин беше доказано тука, като нито един от тях не спомена тяхно име. И самият той, А., е бил роден 1971 година, когато наследодателят, на когото този Районен съд присъжда собственост, умира. Другият е бил на 10 години, третия на пет години. Формални правила за поведение, за мислене и за оценка, които въобще не са спазени в процесното решение.

Дуплика на адв. Ч. – Относно твърдението на колегата за въпросния нотариален акт № 31 от1973 г., ако се обърне внимание, именно неговият повереник в Девинския районен съд, този нотариален акт не е представен. Ние сме го на по-късен етап изискали. В този нотариален акт ние не твърдиме, че нотариалният акт е за същия имот. Ние твърдим, че това лице, когато 1973 г. е изкарвал този нотариален акт по давност на съседни два имота. Нашият имот, който твърдиме е 227. Те са изкарали нотариален акт за 225 и 226, което доказва те 1973 г. по давност са изкарали за тези съседни два имота, а 1975 г. с протокол от Кметство с. З., където казват, че са оформили нещата, при положение, че Кметство З. няма такива правомощия да се разпорежда. Значи 5 те признават 1973 г., че имотът е частен, по давност са го придобили, съседните два имота, а 1975 г. казват, че имотът е държавен, което противоречи.

Искам да кажа, разпитани са в Девински районен съд, свидетели, дори водени от тяхна страна, където потвърждават по един безспорен и категоричен начин, че повече от 40 години въпросният имот е наследствен на общия наследодател И. Т..

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение на 23.12.2024 г., като дава възможност в едноседмичен срок страните да представят писмени бележки.

Протоколът написан в с.з.

Заседанието закрито в 10,55 ч.

Председател: _______________________