Решение № 163 от 12.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100500351 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца К. Й. П., чрез адв. Д. М., срещу решение № 16660/09.09.2024г., постановено по гр.д. № 21786/2023г. по описа на СРС, 28-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за връщане на недължимо платено възнаграждение за поръчителство в размер на сумата 77.12 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Въззивникът намира, че в обжалваната част първоинстанционното решение било неправилно и необосновано. Основателността на предявения иск произтичала от нищожността на процесния договор за предоставяне на гаранция. От изслушаната по делото ССчЕ, отговора на ответника и изготвената от него справка за получени плащания било установено, че ответникът получил сумата 77.12 лева като възнаграждение за поръчителство. Неправилно СРС приел, че не било ясно по кой договор било извършено плащането – договорът за кредит не бил „активен“, както неправилно приел първоинстанционният съд, а бил обявен за предсрочно погасен.

Разпределението на постъпилите суми било изяснено от заключението на ССчЕ. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявения иск. Претендира разноски, а адв. Д. М. претендира присъждане на 1 възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с начислен ДДС.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Споделя изложените от СРС изводи. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Третото лице-помагач на страната на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е депозирало становище.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, чрез адв. М., срещу определение № 50368/10.12.2024г., постановено по гр.д. № 21786/2023г. по описа на СРС, 28-и състав, с което молбата му по чл. 248 ГПК е оставена без уважение. Намира, че претендираното адвокатско възнаграждение от 5 760 лева било минималното такова с оглед цената и броя на исковете. Предоставил безплатна правна помощ по делото, в договора за правна защита и съдействие било вписано основанието на исковете – платени суми без основание. Моли за отмяна на обжалваното определение и присъждане на претендираното възнаграждение.

В писмения си отговор на частната жалба ответникът „Файненшъл България“ ЕООД оспорва същата. На първо място излага, че ищецът К. Й. П. не бил материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, което било възприето от СРС по друго гражданско дело след извършени справки. Претендираното възнаграждение за адвокат в размер на 5 760 лева било прекомерно и спрямо материалния интерес – 499.61 лева, така и поради липсата на фактическа и правна сложност на делото. позовава се на съдебна практика на ВКС. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът К. Й. П. излага, че сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 4114912/12.04.2021г. за заемната сума от 750 лева. В същия ден между кредитора, ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД бил подписан и договор за предоставяне на гаранция, с който ответното дружество се задължило да обезпечи като гарант задълженията на ищеца П., произтичащи от чл. 4 от договора за заем, срещу възнаграждение, платимо разсрочено 2 от ищеца на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно с вноската по кредита.

Търговците били свързани лица. Ищецът П. изцяло погасил отпуснатия му кредит.

Действието на акцесорния договор за поръчителство било предпоставено от валидността на договора за кредит или на негови отделни клаузи – в частност на чл. 4.

Позовава се на качеството си на потребител и твърди недействителност на договора за паричен заем № 4114912/12.04.2021г. - чл. 22 ЗПК, за което излага подробни съображения. Договорът за предоставяне на поръчителство № 4114912/12.04.2021г. изцяло бил лишен от основание – в полза на потребителя с него услуга не била предоставена, обезпечението ползвало единствено кредитора, търговецът-кредитор обвързал икономически по-слабата страна – потребителя с изначална дължимост на възнаграждение на свързания с него търговец-гарант без оглед дали заемателят бил изправна страна по договор. Заобиколена била забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, не се целяло реално обезпечение на договора за заем, доколкото получавайки възнаграждението кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД плащал възнаграждение сам на себе си, тъй като бил собственик на капитала на ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави – възнаграждението на гаранта възлизало на повече от половината от отпуснатия заем. Претендира съдът да прогласи нищожността на сключения договор за поръчителство № 4114912/12.04.2021г. и връщане на сумата 77.32 лева (изменение на размера на претенцията по чл. 214, ал. 1 ГПК с молба вх. № 181759/04.06.2024г., допуснато в о.с.з. на 05.06.2024г.), платена по договора за гаранция в периода от 12.04.2021г. до 12.05.2021г. (уточнение в молба от 14.11.2023г.), ведно със законната лихва.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД оспорва предявените искове. Договорът за поръчителство бил извън предметния обхват на ЗПК, а свързаността на търговците не правела ответника страна по кредитното правоотношение. Договорът за поръчителство бил действителен и породил правни последици. Същият имал основание - дори и договорът за кредит да бил недействителен, потребителят оставал задължен за чистата стойност на кредита, предвид на което възнаграждението на поръчителя било дължимо. Добрите нрави не били накърнени със сключването на договора. Излага подробни съображения. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице-помагач на страната на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД оспорва исковете.

Самият договор за паричен заем № 4114912/12.04.2021г. и свързаният с него, сключен между страните по делото договор за поръчителство не са представени като писмени доказателства по делото, но с доклада на делото СРС е обявил за безспорни и като такива – ненуждаещи се от доказване, фактите на сключването им, 3 обстоятелството, че ищецът поел задължение да плати по последния договор на ответника възнаграждение в размер на сумата 100 лева, както и че му било служебно известно, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е единствен съдружник в ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД.

По делото е изслушано заключение на ССчЕ, неоспорено от страните. видно от началната част на заключението, вещото лице се запознало с доказателствата по делото и извършило справки при търговците „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД. Вещото лице посочва погасителните планове – 12 седмични вноски, всяка в общ размер 85 лева, от които 65.67 лева – вноска по договора за кредит и 19.33 лева – вноска по договора за поръчителство. На база проверената информация експертът излага, че ищецът извършил общо 5 плащания, както следва: на 07.07.2021г. – сума в размер на 176 лева, на 21.07.2021г. – 80 лева, на 15.10.2021г. – 3.44 лева, на 14.01.2022г. – 30.44 лева и на 28.02.2022г. – 38.25 лева. Със същите по договора паричен заем № 4114912/12.04.2021г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, били погасени първите 3 погасителни вноски и част от 4-а вноска по погасителния план. Общата стойност на заплатените по договора за заем суми възлиза на 230.50 лева. По договора за предоставяне на поръчителство № 4114912/12.04.2021г., ищецът П. погасил 4 броя погасителни вноски, от общо 12 такива по погасителния план. Общата стойност на заплатените по договора за поръчителство суми възлиза на 77.32 лева.

Разглежданият от настоящата съдебна инстанция иск е такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна практика, изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иск по чл. 55, чл. 1 ЗЗД и в трите й хипотези е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника да установи наличието на основание за получаване, респ. за задържане на това плащане.

В този смисъл - Р 13/12г. т.д. 15/10г. II т.о. на ВКС.

За разлика от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав приема, че от заключението на ССчЕ несъмнено се установява получаването от страна на ответника „Файненшъл България“ ЕООД на сума в общ размер 77.32 лева по договор за предоставяне на поръчителство № 4114912/12.04.2021г. Настоящият съдебен състав съобрази, че вещото лице извършило проверките си и при кредитора, и при ответникапоръчител. Таблицата по т. 2, л. 25 от заключението (л. 165 от преписката на делото на СРС) отразява именно постъпилите при ответника „Файненшъл България“ ЕООД, предвид на което несъмнен е изводът, че същите реално били преведени от кредитора в полза на поръчителя.

По делото не се установи, че ответникът има основание да получи и задържи полученото възнаграждение по договора за поръчителство от 77.32 лева. Напротив – 4 първоинстанционното съдебно решение като необжалвано е влязло в законна сила в частта, в която СРС е признал за установено, че договор за предоставяне на поръчителство № 4114912/12.04.2021г. е нищожен поради липса на основание – нищожност на обезпечавания договор за кредит. При зачитане на силата на пресъдено нещо на същата влязла в сила част на първоинстанционното съдебно решение по чл.

298, ал. 1 ГПК, платеното по нищожния договор за поръчителство възнаграждение на ответника е получено от него недължимо и подлежи на връщане.

Предвид несъвпадането на изводите на двете инстанции първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено в обжалваната от ищеца част, като вместо това предявеният от ищеца иск за връщане на недължимо платената на ответника „Файненшъл България“ ЕООД п о договор за предоставяне на поръчителство № 4114912/12.04.2021г. сума от 77.32 лева, му бъде присъдена на основание чл. 55, ал. , пр. 1 ЗЗД.

В цялата останала част, като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

По частната жалба срещу определение № 50368/10.12.2024г. по чл. 248 ГПК:

Пред СРС ищецът К. Й. П. е представляван от адв. М., съгласно пълномощно за учредена в полза на представляваното от адвоката Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ представителна власт пред съдилищата в страната по дела, по сключени от П. договори за кредит.

В производството по гр.д. № 21786/2023г. по описа на СРС, 28-и състав са разгледани съединени по чл. 213 ГПК за съвместно разглеждане общо 6 такива, образувани по искови молби, които не са изготвени и подписани от адв. М..

Последният е депозирал молба-уточнение на исковата молба от 14.11.2023г., по дадени от съда указания по чл. 129 ГПК. Депозирал е молба от 18.04.2024г., в която е заявил, че не може да се яви в насроченото о.с.з., поради служебна ангажираност. Заявил е, че няма възражения относно изготвения доклад на делото и да се даде възможност на експерта да изготви заключението на допуснатата експертиза. С молба от 04.06.2024г. отново е заявил, че не може да се яви в насроченото о.с.з., направил е искания по чл.

Разпечатката съдържа 40 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a2b54c41-3129-412b-8f4b-b8931273574a