Решение № 19 от 22.02.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. В., 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря В. В. У. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20231300500400 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Ф. Б. ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С. против Решение № 676/25.10.2023 г., постановено по гр.д. №594/2023г. по описа на РС-В.

С обжалваното решение е прогласен за недействителен Договор №1096412 за предоставяне на потребителски кредит, сключен между ищцата С. Р. Г., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател и ответника „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ., в качеството му на кредитодател ,на основание чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Ответникът "Ф. Б." ЕООД, ЕИК: . е осъден да заплати, на основание чл.

55, ал. 1 предл.1 от ЗЗД на ищцата С. Р. Г. сумата в размер на 1811.48 лв. , 1 представляваща дадена без основание сума по Договор № 1096412 за предоставяне на потребителски кредит от 08.12.2021 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда 29.03.2022 г. до окончателното изплащане.

С обжалваното решение ответникът е осъден да заплати на адв. А. З. Д.

- процесуален представител на ищцата, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 2308.34 лв. с ДДС, адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна защита на ищцата.

Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, както и необосновано.

Излага се, че ВРС правилно приел, че между ищеца и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит, но формирал погрешни изводите за нищожност на договора, като излага съображения в тази насока, като твърди, че:

1.Не са нарушени изискванията за яснота, установени в ЗПК.

Посоченото в договора за потребителски кредит ГПР съответства на императивната норма на чл. 11, ал, 1, т. 10 от ЗПК във вр. с пар. 1 от ДР на ЗПК, общите разходи по кредита включвали известните на кредитодателя суми по допълнителни услуги, чието сключване е задължително условие за отпускане на кредита. Информацията за всички компоненти, на база които законът изисква да се изчисли ГПР, се съдържали в чл. 1-3 на договора за кредит.

2. Съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК, дружеството-кредитодател не е било длъжно и не е имал право да включи сумата, уговорена между потребителя/ищцата/ и трето лице в договора за предоставяне на поръчителство, в ГПР по кредита. Сумата по този договор не е била известна на кредитодателя, преди кредитоискателят да избере начин на обезпечаване на отпуснатия кредит. Излага, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство с „Ф. Б.“ (М.) не е било задължително условие при отпускане на кредита. Потребителят е можел да обезпечи отпуснатия кредит по различни начини, включително с поръчителство от избрани от него физически лица.

Жалбоподателят посочва, че включването на клаузата за обезпечение 2 чрез Ф. Б. (М.) в чл. 5 от Договора за кредит е следствие от направения от ищеца избор в рамките на преддоговорните отношения между страните.

Дружеството-кредитодател не е знаело възнаграждението, дължимо от ищеца към поръчителя (освен при избран поръчител Фератум Банк), поради което било обективно невъзможно да включи тази сума в ГПР. Не отрича, че Ф. Б.

(М. е негов търговски партньор.

Твърди, че от съдебно-счетоводна експертиза се установявало, че няма доказателства за неправилно изчисление на ГПР в договора за кредит.

Поддържа, че клаузата за обезпечение на отпуснатите кредитни средства, по смисъла на ЗЗП, не била неравноправна, не била договорена в нарушение на добрите нрави или заобикаляне на закона. В тази насока излага, че ищцата доброволно поела задължението за обезпечаване на кредита.

Ищцата е получила информация за условията на договора и задължението да обезпечи отпуснатия кредит на етап кандидатстване чрез електронната заявка и се включва в договора за кредит, с чието съдържание изрично се е съгласила.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции. Не представя нови доказателства и не прави доказателствени искания.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответната по жалбата страна -С. Р. Г., чрез адв. А. Д., е подала писмен отговор, с който моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и бъде потвърдено първоинстанционното решение. По същество навежда доводи за неоснователност на наведените в жалбата твърдения, неподкрепени от събраните по делото писмени доказателства. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждението от жалбоподателя. Отправя искане за присъждане адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА на адв. А.Д. в минимален размер. Не представя доказателства и не прави доказателствни искания.

Пред настоящата инстанция от страните не доказателства и не са правени доказателствни искания.

3 са представени

Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от С. Р. Г., ЕГН ********** срещу „Ф. Б. ЕООД, ЕИК ., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр.чл.22 ЗПК и чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД с искане да бъде прогласен за недействителен Договор №1096412 за предоставяне на потребителски кредит, сключен между ищцата С. Р. Г., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател и ответника „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК . в качеството му на кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, във вр. с чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, както и да бъде осъден ответникът „Ф. Б. ЕООД, ЕИК ..да ѝ заплати, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, сумата от 1811.75 лв., дадена без основание по Договор № 1096412 за предоставяне на потребителски кредит от 08.12.2021 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда 29.03.2022 г. до окончателното изплащане.

По отношение на иска с правно основание чл.26 ал.1, предл.1 от ЗЗД вр.чл.22 ЗПК ищцата твърди, че на 08.12.2021 г. е сключила с "Ф. Б." ЕООД договор № 1096412 за предоставяне на потребителски кредит в размер на 4950 лв. Договора бил сключен в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно чл. 3 от договора е трябвало да върне общо сумата от 6682, 50 лв., която представлява сбор от главница в размер на 4950 лв. и лихва в размер на 1732, 50 лв. В чл. 2 от договора, било уговорено, че плащанията по договора трябва да бъдат извършвани на 18 вноски съгласно погасителния план – първа вноска на 07.01.2022 г. и последна на 01.06.2023 г. Твърди, че по силата на договора за кредит ГЛП възлизал на 35%, а ГПР – 0 %.

Твърди, че съгласно чл.5 от договора кредитът се обезпечавал с поръчителство предоставено от „Ф. Б.“ в полза на ответното дружеството.

Поддържа, че изложеното в чл.5 от договора било обективно невярно. След направена справка в сайта на ответното дружество установила, че няма как да бъде попълнен и подаден формуляр за отпускане на потребителски кредит 4 без да бъде дадено съгласие кредита да бъде обезпечен с поръчителство от дружество Гарант. Не може да бъде сключен договор за кредит с ответното дружество, без кредитополучателят да се съгласи по договора да има Гарант, независимо от вписаното в общите условия или договорите. От профила си в сайта на ответника узнала, че таксата за банкова гаранция към фирмата партньор – „Ф. Б. била в размер на 4 950.50 лева, а общият размер на нейното задължение възлизал на 11 583 лв., като до сега била превела на ответника сумата от около 5400 лева.

След запитване към ответното дружество се установява, че все още дължала 4821, 52 лв., което означавало, че е изплатила 6 761,48 лв. при главница 4950 лв. Разликата между общата дължима сума (11 583 лева) и отпуснатия кредит (4950 лева) формира разлика от 6633 лева, т.е. разликата над два пъти, което било над 200 %.

Твърди, че действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен от вписания в договора такъв от 0 %, с което ищцата в качеството на потребител е била въведена в заблуждение, което обуславяло неравноправност на уговорката за ГПР и следователно – нищожност на последната, което от своя страна води до нищожност на цялата кредитна сделка поради липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за кредит по силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че уговореното възнаграждение за дружеството поръчител в размер на 4 950.50 лева е разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР по арг. от § 1, т. 1 ДР на ЗПК и съставлява нарушение на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Поддържа, че прилагането на различен размер на ГПР от посочения в договора за кредит представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на ЗЗП, тъй като не е било разяснено по ясен и разбираем начин какъв е размерът на всички разходи, тази информация не произтича по прозрачен за нея начин от условията на договора, съответно - тя не е могла да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора, с което правата на потребител били нарушени. С оглед изложеното счита договора за кредит за нищожен -недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК - не е посочен ГПР ; не е посочено кои точно разходи формират ГПР ; възнаграждението за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото 5 последното е задължително условие за получаване на кредита.

По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД посочва, че е акцесорен по отношение на главния иск с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД.

Сочи, че съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Твърди, че чистата стойност на кредита възлиза на 4950 лв. (главницата), а до предявяване на иска тя заплатила сумата от 6761,48 лв. Сочи, че при условие, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, то тя е надплатила 1 811,75 лв. (6 761,48- 4950= 1811, 75 лв.). В случая ответното дружество е получило недължимо сумата от 1811, 75лв., доколкото тази сума се явява дадена без правно основание по недействителен договор за кредит и съгласно чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД дължи връщането , като получена без основание.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество „Ф. Б. ЕООД е депозирало отговор на исковата молба, с който е оспорило предявените искове като неоснователни. Признава сключения между страните договор.

Твърди, че в чл.4 от договора е посочен ГПР в размер на 49,66%. Излага, че Ф. Б. е трето лице спрямо възникналото облигационно правоотношение и договореното между него и ищцата възнаграждение не представлявало общ разход по кредита, поради което не следвало да се включи в ГПР. В тази връзка се позовава на чл.19, ал., от ЗПК във вр. с пар.1 от ДР на ЗПК. Посочва още, че договора за поръчителство не било задължително условие за сключването на договора за кредит. Ищцата е могла да избере начина на обезпечение на кредита - чрез посочване на избрано от нея физическо лице или да сключи договор за предоставяне на поръчителство, включително с предложено от нея юридическо лице, съгласно ОУ. Избраната възможност за обезпечаване задължението по кредита била уговорена в чл.5 от договора и се генерирала автоматично от избора на потребителя и била индивидуално уговорена от него, поради което ищцата не била въведена в заблуждение, относно условията за сключване на договора. Твърди, че представеният с ИМ договор не бил сключеният между страните договор.Сключеният между 6 страните договор бил изпратен на и-мейл на ищцата и в същият е посочен ГПР-49.66%.