Решение № 1397 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1397 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100511026 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 12894 от 01.07.2025 г., постановено по гр. дело № 7176/2025 г. по описа на СРС, 41 състав, с което са отхвърлени предявените срещу А. С. П. положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8000,42 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до имот на адрес: гр. София, ул. ****, апартамент, аб. № 345580, за сумата от 1659,59 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г., за сумата от 43,43 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., както и за сумата от 11,47 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2021 г. до 02.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 34118 от 30.10.2024 г. по ч.гр.д. № 61460/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че ответникът е собственик на конкретния топлоснабден имот, индивидуализиран в исковата молба, а СРС 1 неправилно е достигнал до различен извод, тъй като не е съобразил приложеното към исковата молба удостоверение за идентичност на имотите. Въззивникът намира за доказано, че собственият на ответника апартамент № 8 в сградата е идентичен с процесния апартамент № 9, поради което между страните е налице облигационно правоотношение и ответната страна дължи претендираните суми. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в цялост.

Въззиваемият А. С. П. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на въззивника „Директ“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната 2 мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Стойността на потребената топлинна енергия се дължи от битовия клиент в конкретното топлоснабдено жилище, с който възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, но в случая не се установява ответникът да е потребител на топлинната енергия в процесния имот и с него да е сключен договор от ищеца, поради следните съображения:

Предявените искови претенции касаят стойността на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, апартамент, описан в заявлението за издаване на заповед за изпълнение като ап. 8 на ет. 4 (над магазините) на посочения адрес.

За същия е открита партида в топлопреносното предприятие с абонатен № 345580 и инсталация № 4000073959, но по делото не се установява, че тези партиди касаят собствения на ответника имот. Видно от представения констативен нотариален акт № 7, том II, рег. № 4507, дело № 189/28.08.2019 г., А. С. П. е признат за собственик по давностно владение на апартамент № 8, находящ се в гр. София, ул. ****, а по преходен документ за собственост – ет. 4 над магазините, със застроена площ от 145 кв.м., състоящ се от четири стаи, хол, кухня, килер, баня, тоалетна, гардеробно антре, тоалетно антре и черно антре. Ответникът изрично оспорва претендираните суми, начислени за абонатен номер 345580, да касаят неговото жилище, като от приложения списък към протокол от ОС на етажните собственици в сградата (л. 21 от делото на СРС) е видно, че абонатен номер 345580 се отнася до ап. № 9 с абонат ЕТ „Л.С. – Дабъл“, а А. С. П. е посочен като потребител на друг ап. 9 с различен абонатен номер – 345576 с кубатура от 78 куб.м. и един брой радиатори в жилището. В издаваните на името на ответника общи фактури пък жилището е посочено като ап. 9А с инсталация № 4000073959, за която липсват данни да е свързана с конкретния имот на ответника или с посочения абонатен номер 345580, отнасящ се до друг апартамент на същия етаж, респ. в главните отчети и в издаваните от третото лице-помагач изравнителни сметки жилището на А. П. е индивидуализирано като ап. 2 (за отчетния период 2021 г. – 2022 г.) или ап. 9 (за отчетния период 2022 г. – 2023 г.) с три броя отоплителни тела с поставени индивидуални уреди за отчитане на топлинната енергия.

Описаните множество противоречия в описанието на процесния имот, касаещи както неговата номерация, така и брой отоплителни уреди в жилището, номер на абонатен номер и на инсталация, изключват установяването на идентичност между собствения на ответника апартамент № 8 и топлоснабденото жилище, за което се претендира потребеното количество топлинна енергия. Дължимите суми са начислени по партида с абонатен номер 345580, респ. за апартамент с № 2, 9 или 9А, които не могат да бъдат категорично свързани с имота на А.

П.. Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че твърдяната от ищеца идентичност не се установява пълно и главно от приложеното към исковата молба удостоверение с изх. № К-4317/27.06.2024 г. (л. 15 от делото на СРС) – същото представлява 3 частен свидетелстващ документ, издаден от самия ищец (от служител на топлопреносното предприятие – М.В., ръководител отдел „Битови клиенти“), който съдържа изгодни за страната фактически твърдения, поради което не се ползва нито са материална доказателствена сила, нито с висока доказателствена стойност. Ето защо, при изричното оспорване от насрещната страна и множеството констатирани противоречия в индивидуализацията на имотите, не може да се приеме, че е проведено пълно и главно доказване на този факт единствено въз основа на посоченото удостоверение на ищцовото дружество. В подкрепа на изложеното следва да се изтъкнат и противоречивите твърдения на самия ищец, съдържащи се в предходно водено от него срещу ответника дело за различни отоплителни периоди, в исковата молба по което имотът на А. П. е индивидуализиран и с различен номер на инсталация – 4000215931.

С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал настоящият въззивен състав намира, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че А. С. П. е собственик или ползвател на описания в заключението на СТЕ и фактурите на ищцовото дружество апартамент с абонатен номер 345580 и инсталация № 4000073959, а именно в него е потребена претендираната от ищеца по настоящия правен спор топлинна енергия. Ето защо, съдът намира, че по делото не се доказва ответникът да има качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот, поради което и не се намира в облигационно отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия в жилището с описаната в исковата молба индивидуализация.

Следователно предявените срещу А. С. П. искове за стойност на потребена топлина енергия, такса за дялово разпределение и лихви за забава се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.

Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззиваемият има право на направените във въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение. С молба преди хода на устните състезания ищецът е навел възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което въззивният съд намира за основателно. Предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и обема на извършените от процесуалния представител на въззиваемия действия пред въззивната инстанция, съдът намира, че уговореният и платен от ответника хонорар за производството пред СГС в размер на 1450 лв. е прекомерен и следва да бъде намален до сумата от 350 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12894 от 01.07.2025 г., постановено по гр. дело № 7176/2025 г. по описа на СРС, 41 състав.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на 4 управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на А. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350 евро, разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на въззивника „Топлофикация София“ ЕАД – „Директ“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5