Решение № 108 от 07.09.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Първомай, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20215340100416 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Ищецът И. Г. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *******, процесуално представлявана по пълномощие от адв. М. В. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от П. Б. Д. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулт М. Л. К., че сключеният помежду им Договор за предоставяне на гаранция № ******* г. е нищожен.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на Договор за паричен заем А1 Бърз кредит № ******* г. „Аксес Файнанс” ООД предоставило заем от 300, 00 лева на ищцата, която следвало чрез 6 месечни вноски да го възстанови с оскъпяване от 35, 94 лева при годишен лихвен процент от 40, 00% и годишен процент на разходите от 49, 00%. Във връзка с посоченото съглашение заемателката сключила с ответното дружество Договор за предоставяне на гаранция № ******* г., съгласно който следвало да му заплати възнаграждение от 98, 16 лева. Навежда се, че същият е недействителен, тъй като накърнява добрите нрави и е неравноправен по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП поради нееквивалентност на насрещните престации и злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на изгода за кредитора и заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява 1 годишният процент на разходите по кредита да нахвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, доколкото при пресмятането на величината му от 49, 00% не е включено възнаграждението от 98, 16 лева, явяващо се скрит добавък към възнаградителната лихва.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 992/13.04.2022 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник оспорва иска като неоснователен. Релевира, че в качеството си на финансова институция сключва гаранционни сделки по занятие, които по своя характер са търговски и всякога възмездни, че нормите на ЗПК, с които се обосновава нищожността на процесния договор, са неприложими за него и че дължимото според клаузите му възнаграждение от потребителя е адекватно на предоставяната му услуга по гарантиране изпълнението на паричните му задължения по кредитния контракт.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител, като с Писмено становище вх. № 3067/31.10.2022 г., депозирано от довереника му, поддържа иска, а ответникът не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

От приобщените документи се установява, че въз основа на Договор за паричен заем А1 Бърз кредит № ******* г. (л. 8 – л. 11) „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК: *******, се ангажирало да предаде в собственост сумата от 300, 00 лева на ищеца, който следвало до 30.09.2021 г. да я възстанови на заемодателя и да му заплати лихва от 35, 94 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 00% и годишен процент на разходите от 49, 00%, или общо 335, 94 лева, на 6 равни анюитетни вноски от по 55, 99 лева с падеж съответно на 03.05.2021 г., 02.06.2021 г., 02.07.2021 г., 01.08.2021 г., 31.08.2021 г. и 30.09.2021 г., подробно описани в придружаващ съглашението Погасителен план.

В колона 6 от него е посочен месечен размер на възнаграждение за гарант от 16, 36 лева, дължимо от кредитополучателя според пояснението в графа „Забележка”, в случай че е избрал третата от описаните в чл. 3, ал. 1 от заемния договор опции за гарантиране на издължаването. Съгласно цитираната клауза в 5-дневен срок от датата на договарянето трябвало да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: 1. поръчителство на физическо лице, отговарящо на изискванията: да работи по безсрочен трудов договор; да има брутен доход не по-малък от 1 500, 00 лева; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем с кредитора и да няма неплатени осигуровки за последните две години и задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни”, и да представи служебна бележка от работодател за трудовото си възнаграждение;

2. банкова гаранция с бенефициер заемодателят за общата сума от 335, 94 лева и валидност 30 дни след края на договорното действие, или 3. одобрено от последния дружество гарант, което извършва гаранционни сделки по занятие в съответствие с всички законови разпоредби, относими към упражняването му.

2

Съобразно сключен между страните Договор за предоставяне на гаранция № ******* г. (л. 5 – л. 7) ответното дружество в качеството си на вписана в Регистъра на БНБ финансова институция с предмет на дейност гаранционни сделки по занятие, от една страна като „Гарант”, се задължило по възлагане на ищцата, от друга като „Потребител”, да издаде в полза на „Аксес Файнанс” ООД като „Бенефициер” гаранция за изпълнение на всички нейни парични задължения по горецитирания кредитен контракт, като плати изискуемите такива при поискване от кредитора, влизаща в сила, както и самият гаранционен договор, в случай на непредставяне на първите две обезпечения по чл. 3 от кредитната сделка в указания в текста му срок и валидна 6 месеца до по-ранното от двете обстоятелства – крайния падеж на кредита или обявяването на предсрочната му изискуемост, в размер на по-малката от двете суми: 378, 44 лева или сбора от усвоената и невърната главница, договорната лихва върху нея и евентуално начислените законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Потребителят на свой ред приел да плаща на гаранта чрез бенефициера възнаграждение от 98, 16 лева, разсрочено ведно с погасителните вноски по заема с добавка от 16, 35 лева към всяка от тях.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл.

26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК). При релевиране на повече от един се касае за първоначално 3 обективно съединяване на искове по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ГПК, което по правило е от евентуален тип, тоест уважаването на един от тях ще изключи необходимостта от разглеждането на останалите, защото, макар да е възможно едновременното съществуване на няколко опорочаващи сделката юридически факта, законът по правило свързва с всеки от тях еднакъв правен резултат, с постигането на който се изчерпва правния интерес от съдебна защита, освен ако по изключение е възможно пораждане на различен правен ефект за страните. Следователно ако ищецът, без да обосновава такъв , ги поддържа заедно, съдът не е подчинен на вида на предприетото от него обективно съединяване и дължи обсъждането им по същество в евентуална поредност, произтичаща от естеството на въведените недостатъци, като съобрази съотношението на изключване или поглъщане помежду им (в този смисъл Решение № 527/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2009 г. на IV гр. о., Определение № 494/05.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 267/2011 г., IV г. о., и Решение № 97/08.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).

В конкретния случай ищецът оспорва валидността на Договор за предоставяне на гаранция № ******* г. (л. 5 – л. 7) с конкуриращи се фактически доводи, които според чл.

154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – че е противен на добрите нрави, неравноправен по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и заобикалящ закона. Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност, която е съответна на характера им.

Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава шеста от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от който обявява за нищожни неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално съгласувани, каквито по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

До заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД се стига, когато чрез сделка, която сама по себе си не нарушава на негови повели, се постига непозволен или забранен от него резултат.

Процесният Договор за предоставяне на гаранция № ******* г. (л. 5 – л. 7) е сключен между ответното дружество в качеството му на вписана в Регистъра на БНБ финансова институция с предмет на дейност гаранционни сделки по занятие, от една страна като „Гарант”, и ищцата, от друга като „Потребител”, за обезпечаване на задълженията й към неучастващо в процеса лице „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК: *******, произтичащи от Договор за паричен заем А1 Бърз кредит № ******* г. (л. 8 – л. 11).

С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите – 4 ответникът, действащ в битността на „търговец” по понятието на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ във връзка с упражняваното от него занятие, а ищецът – „потребител” по определението на §13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, тъй като е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, непредназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и двете съглашения се квалифицират от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговски сделки и се регулират от разпоредбите на ТЗ, на гражданското законодателство, приложимо при празноти по препращане от чл. 288 от ТЗ, и на ЗЗП, който транспонира Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, а заемното правоотношение, което разкрива легалните белези на договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 от ЗПК – и от тези на специалния ЗПК, имплементиращ Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО.