Определение № 526 от 14.06.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 526 гр. Бургас , 14.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20212100500740 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано по повод частна жалба от ,,ЮНИПРАЙД“ЕООД, ЕИК 200714221, със седалище и адрес на управление:гр.Бургас, к/с,,Славейков“,бл.66, ет.*, ап.6, чрез управителя Никола Стойчев Петров, против Определение№260161/01.02.2021г., постановено по гр.д.№435/2020г. по описа на Районен съд- Несебър, с което е прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба; върната е исковата молба на ,,ЮНИПРАЙД“ЕООД , заедно с приложенията към нея; обезсилена е изцяло Заповед№73/17.01.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№915/2019г.на Районен съд- Несебър в полза на ,,ЮНИПРАЙД“ЕООД против В. А. З., роден на **********г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес: к/к,,С.б.“- З., ПИ№51500.***.***, ет.*,ап.*, за следните суми: сумата от 721.35 евро, представляваща ½ от дължимите годишни такси за 2017г.,2018г. и 2019г.по договор за охрана и поддржка от 03.09.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда-26.09.2019г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 90.81 евро, представляваща ½ от дължимата лихва за забава за периода 01.07.2017г.-26.09.2019г., както и сумата от 31.77 лева, представляваща ½ от дължимите разноски за платена държавна такса и против А.А. Б., родена на **********г., гражданка на Руската Федерация, с адрес: к/к,,С.б.“- З., ПИ№51500.***.***, ет.*, ап.*, за 1 следните суми: сумата от 721.35 евро, представляваща ½ от дължимите годишни такси за 2017г.,2018г. и 2019г.по договор за охрана и поддржка от 03.09.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда-26.09.2019г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 90.81 евро, представляваща ½ от дължимата лихва за забава за периода 01.07.2017г.-26.09.2019г., както и сумата от 31.77 лева, представляваща ½ от дължимите разноски за платена държавна такса.

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в законния срок по чл.275,ал.1 от ГПК вр.чл.413,ал.2 от ГПК и като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно.

Излага съображения, че доколкото невнесената държавна такса от 12.87 лева била дължима единствено досежно претендираната мораторна лихва, производствто по делото следвало да бъде прекратено само в тази част. Моли настоящата инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и върне делото на НРС за продължаване на производството по предявения иск и установяване съществуването на претендираната главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и за направените от ищеца разноски в заповедното и исково производство.

Бургаският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.№915/2019г. по описа на Районен съд- Несебър, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на ,,ЮНИПРАЙД“ЕООД, ЕИК 200714221, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к/с,,Славейков“,бл.66, ет.*, ап.6, чрез управителя Никола Стойчев Петров, за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против длъжниците В. А. З., роден на **********г., гражданин на Руската Федерация и А.А. Б., родена на **********г., гражданка на Руската Федерация, двамата с постоянен адрес: к/к,,С.б.“- З., ПИ№51500.***.***, ет.*, ап.*, всеки от тях да заплати следните суми: сумата от 721.35 евро, представляваща ½ от дължимите годишни такси за 2017г.,2018г. и 2019г.по договор за охрана и поддржка от 03.09.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от 2 датата на подаване на заявлението в съда- 26.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 90.81 евро, представляваща ½ от дължимата лихва за забава за периода 01.07.2017г.-26.09.2019г., както и сумата от 31.77 лева, представляваща ½ от дължимите разноски за платена държавна такса.

Вземането произтича от Договор за охрана и поддръжка от 03.09.2010г., сключен между ,,ЮНИПРАЙД“ЕООД и В. А. З. и А.А. Б..

Длъжниците са собственици на недвижим имот, представляващ апартамент с площ 68.70кв.м., с идентификатор №51500.***.***.1.22 (НА за покупкопродажба на недвижим имот№**, том ****, рег. №*****, дело №4165 от **.**.**** г. Към заявлението са приложени: пълномощно; копие от Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот№**, том ****, рег.

№*****, дело №4165 от **.**.****г.; Договор за поддръжка и охрана на недвижим имот от 03.09.2010г.

След изпълнение на дадените от съда указания за изправяне на нередовности, е издадена Заповед№73/17.01.2020г. по ч.гр.д.№915/2019г. на Районен съд- Несебър, за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в полза на ,,ЮНИПРАЙД“ЕООД против В. А. З., роден на **********г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес: к/к,,С.б.“- З., ПИ№51500.***.***, ет.*, ап.*, за следните суми: сумата от 721.35 евро, представляваща ½ от дължимите годишни такси за 2017г.,2018г. и 2019г. по договор за охрана и поддръжка от 03.09.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда- 26.09.2019г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 90.81 евро, представляваща ½ от дължимата лихва за забава за периода 01.07.2017г.-26.09.2019г., както и сумата от 31.77 лева, представляваща ½ от дължимите разноски за платена държавна такса и против А.А. Б., родена на **********г., глажданка на Руската Федерация, с адрес: к/к,,С.б.“- З., ПИ№51500.***.***, ет.*, ап.*, за следните суми: сумата от 721.35 евро, представляваща ½ от дължимите годишни такси за 2017г.,2018г. и 2019г.по договор за охрана и поддржка от 03.09.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда- 26.09.2019г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 90.81 евро, представляваща ½ от дължимата лихва за забава за периода 01.07.2017г.-26.09.2019г., както и сумата от 31.77 лева, 3 представляваща ½ от дължимите разноски за платена държавна такса.

Заповедният съд е приел, че съобщението, ведно с издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчено на всеки един от длъжниците по реда на чл.47 от ГПК на 12.03.2019г.

С Разпореждане от 25.03.2020г., постановено по ч.гр.д.№915 по описа за 2019г., районният съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В предвидения законов срок, заявителят е предявил иск по чл.422 от ГПК.

С Разпореждане №261371/20.11.2020г., постановено по гр.д..

№435/2020г. на НРС, първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба на ,,ЮНИПРАЙД“ЕООД, като е указал на ищеца, в едноседмичен срок от връчване на съобщението, да довнесе сумата от 12.87 лева за дължимата държавна такса. По заповедното производство е внесена сума от 63.54 лева за дължимата държавна такса. В исковото производство е довнесена сумата от още 86.46 лева.

Районният съд е изложил, че пълният размер на държавната такса, с оглед предявените искове- 1442.70 евро- главница, 181.62 евро – лихва за забава, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, следва да се определи в размер на 162.87 лева(112.87 лева- за главницата и 50 лева за лихвата). Предвид обстоятелството, че ищецът внесъл сумата от 150 лева, съдът е указал, че следва да се довнесат още 12.87 лева- държавна такса за така предявените искове, с предупреждение за последиците по чл.129, ал.3 от ГПК, че при неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната.

Съобщението за това разпореждане е връчено на ищеца на 05.01.2021г. В указания едноседмичен срок, сумата не е внесена по сметка на съда.

Приемайки, че е налице неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба, с Разпореждане № 260161 от 01.02.2021г., съдът е прекратил производството по делото. С оглед обезсилване изцяло на издадената заповед за изпъление по чл.410 от ГПК, съдът се е позовал на ТР№4/18.06.2014г. по гр.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав не споделя становището на районния съд,че 4 производството по делото следва да бъде прекратено по отношение всички искове.

Установителният характер на иска произтича от неговата цел, наличието на издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати определена сума в полза на заявителя.

Предмет на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, е да се установи със сила на присъдено нещо наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. Ако искът за съществуване на вземането бъде уважен, съгласно чл. 416 ГПК , заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

Предмет на иска на кредитора са сумите по издадената заповед за изпълнение, а в конкретния случай това са: главница в размер на 1442.70 евро, 181.62 евро – лихва за забава, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда; 63.54 лева- разноски(сумите в заповедта са присъдени в размер по ½ за всеки от длъжниците).

Следва да се подчертае, че извън този предмет, искът с правно основание чл.422 е недопустим.

При определяне на размера на държавните такси в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, са въведени два критерия - цена на иска и интерес. Според чл. 1 от Тарифата по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права, таксата се изчислява в размер на 4 на сто върху цената на иска, но не помалко от 50 лв.

Съгласно чл. 12 от Тарифата , по заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, се събира такса от 2 на сто върху интереса, но не по-малко от 25 лв. Нормата на чл. 72, ал. 1 ГПК за размера на държавната такса е относима към кумулативното съединяване на исковете, в които случаи таксата се изчислява съобразно цената на всеки иск.

В настоящия случай, със заявление по чл. 410 от ГПК се иска издаване на заповед за изпълнение за заплащане на повече от едно вземане за парични 5 суми. Държавната такса се определя в размер на 2 на сто върху интереса.

Интересът се формира като сбор от размера на всички заявени вземания.

Минималният размер на държавната такса от 25 лв. се дължи, ако изчислението на 2 % върху общия интерес има стойност под посочената. /В този смисъл Определение № 379/11.05.2010 г. по ч. т. д. № 215/2010 г. ВКС, ТК, I отд./

С предявения иск по чл. 422 от ГПК се установява съществуването на вземането на кредитора, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Независимо от това, за исковите производства намира приложение чл. 1 от Тарифата и държавната такса следва да се изчисли съобразно с цената на иска. Ако в заповедното производство са били заявени няколко вземания и заповедта за изпълнение е издадена, съответно искът по чл. 415 ГПК е предявен за признаване на установено съществуването на повече от едно вземане, то е налице кумулативно съединяване на исковете.

По силата на чл. 72, ал. 1 ГПК, държавната такса следва да се определи върху цената на всеки един иск, или минималният размер на таксата по всеки исковете ще е в размер по на 50 лева.

По тези съображения, настоящият състав приема, че ищецът по установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК дължи държавна такса, изчислена съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК, т. е. върху цената на всяко едно вземане, предмет на установяване в производството по делото и представляващо самостоятелен иск, по правилото на чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, т. е в размер на 4%, но не по -малко от 50 лв. От тази сума се приспада платената такса в заповедното производство и разликата формира размера на държавната такса за довнасяне.