Определение № 1693 от 03.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1693 гр. Варна, 03.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500522 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурън Груп“, ЕИК 000694286, срещу Определение №366/12.01.2025 г., постановено по гр.д. № 13047/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя с правно основание чл.219, ал. 1 от ГПК, за конституиране на „МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, ЕИК 000090019 със седалища и адрес на управление – гр. Варна, бул.“Цар Осободител“ №100, УМБАЛ „Света Марина“, ЕИК 103562052, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Христо Смирненски“ №1 и СБГАЛ“Проф.

Д-р С.Стаматов – Варна“ ЕООД, ЕИК 000090065, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.“Цар Осободител“ №150, като трети лица-помагачи на страната на ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурън Груп“, ЕИК 000694286.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Излагат се в хронология данни за проведения диагностичен лечебен процес, в подкрепа на твърдението, че вредоносният резултат е причинен от няколко лечебни заведения, поради което действията на застрахованото лице не следва да се разглеждат изолирано, а като част от цялостната каузална верига. Правният интерес от привличането е обоснован с улесняване на доказването, създаване на предпоставки за установяване на обективната истина и обвързване на третите лица от силата на мотивите с оглед възможността за предявяване на регресни искове срещу тях съобразно приноса им. Поддържа се, че ако трите лечебни заведения действително са допринесли съществено за настъпване на вредоносния резултат, а не понесат своя дял от отговорността, на практика те и техните застрахователи ще се обогатят неоснователно за сметка на застрахования, върху който ще се стовари цялата тежест по репариране на вредите.

В предоставения срок е постъпил отговор от насрещната страна – С. Н.

1

Д., в който изразява становище за основателност на жалбата. След като ответникът твърди независимо съпричиняване на противоправния резултат по арг. от чл.53 от ЗЗД, в случай, че бъде осъден да заплати застрахователно обезщетение, би имал регресни права към тези лечебни заведения за връщане на част от заплатеното, съразмерна на степента на съпричиняване.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по предявени от С. Н. Д. с ЕГН **********, в условията на обективно и субективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.469, ал.1 от КЗ срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурън Груп“, ЕИК 000694286, за присъждане на сумата от 5000 лева, частичен иск от 85000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от противоправното поведение на д-р К. Я., като лекар, застрахован в ответното застрахователно дружество по риска „Професионална отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия в извънболничната помощ“, съгласно застрахователен договор 342323030L00126/15.12.2023г. със срок на застраховката 17.12.2023г. – 16.12.2024г. и застрахователен сертификат към него 0400-124/22.12.2023г., а в условията на евентуалност иск с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу К. К. Я. с ЕГН **********, за присъждане на същата сума на деликтно основание.

В срока за отговор на исковата молба ответникът – частен жалбоподател, е направил искане като трети лица помагачи да бъдат конституирани „МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, УМБАЛ „Света Марина“ и СБГАЛ“Проф. Д-р С.Стаматов – Варна“ ЕООД, което искане е обосновано със заявено от него възражение за независимо съизвършителство.

С обжалвания съдебен акт и след като е изложил съображения, че застрахователят не разполага с регресни права спрямо други лечебни заведения извън това, в което прекият причинител работи, както и че сключеният договор за застраховка „Професионална отговорност“ за вреди, причинени от посочените в него лекари и медицински служители покрива само тяхната отговорност, решаващият съд е оставил същото без уважение.

Привличането на трето лице в процеса като подпомагаща страна се извършва по почин на една от главните страни, съгласно разпоредбата на чл.219, ал.1 от ГПК. То е средство за защита на привличащата страна, която подчинявайки привлеченото лице на силата на мотивите към решението – чл.223, ал.2 от ГПК, цели да обезпечи своето правно положение, при неблагоприятен за нея изход, в един бъдещ процес между нея и третото лице с предмет преюдициално притезание на правото, предмет на иска, воден срещу подпомаганата страна. Съпътстваща цел на привличането е и процесуалното съдействие на привлеченото лице в процеса, в който участва привличащата страна. Правото на участие на привлеченото трето лице се обосновава с интереса на привличащия – главна страна в процеса – чл.219, ал.1, вр. чл.218 от ГПК. Меродавно за правния интерес от привличане на подпомагаща страна е не защитната позиция на ответника и вида на направените от него възражения, а дали материалният закон урежда правоотношение между 2 привличаща и привличана страна, върху което постановеното решение да може да влияе.

В разглеждания случай съдът намира, че не е налице изискуемият от нормата на чл. 218 от ГПК интерес.

В хипотезата на причиняване на увреждането от няколко деликвенти, застрахователят по застраховка «Гражданска отговорност», сключена с единия от тях, отговаря спрямо увредения за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съразмерно на приноса за увреждането на застрахования при него деликвент. Застрахователят по застраховка «Гражданска отговорност» отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахования при него деликвент – за всички вреди за целия им размер, като отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по договора.

Застрахователят на гражданската отговорност на един от деликвентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите деликвенти, предвид функционалната обусловеност на прякото право от деликтното.

Пасивната солидарност е уредена като материалноправна привилегия за кредитора, една от проявните форми на която е възможността да преследва не всички длъжници и да търси солидарното им осъждане, а да претендира цялото обезщетение от застрахователя на единия. Източник на солидарността, респективно на регресната отговорност, може да бъде само закона или договор.

Предвидената в чл.53 от ЗЗД солидарност между множеството извършители не може да намери приложение в отношенията със застрахователя на гражданската отговорност на един от тях. Последният отговаря на договорно, а не на деликтно основание. С изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят не замества застрахования в отношенията му с останалите деликвенти. В тази хипотеза той разполага с регресен иск само срещу застрахования при него извършител, а конкретният принос на всеки от множеството деликвенти и релевантен само във вътрешните отношения помежду им.

От друга страна в чл.499, ал.7 от КЗ е уредена солидарност само между застрахователите на множеството причинители на застрахователното събитие, но не и между тях и самите деликвенти. Следователно в хипотезата на множество причинители на застрахователното събитие, застрахователят би имал регрес единствено към застрахователите на останалите деликвенти, а при липса на такива срещу Гаранционен фонд.

Солидарност е налице само когато е изрично уговорена или законоустановена, което изключва разширителното тълкуване на чл.53 от ЗЗД и чл.499, ал.7 от КЗ.

Налага се изводът, че наведените твърдения за независимо съизвършителство не обосновават правен интерес от привличането на други причинители на застрахователното събитие.

При липса на регресен иск срещу привлечените лица, който да е на разположение на ответника, доводите за улесняване на доказването чрез участието им в процеса, не са в състояние да обосноват правен интерес от привличането, доколкото основателността на искането по чл.219 от ГПК не може да почива единствено на съображения за целесъобразност.

3

С оглед формирания извод за липса на правен интерес от привличането на независимите съизвършители, отправеното от застрахователя искане с правно основание чл.219 от ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Поради идентичност в правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №366/12.01.2025 г., постановено по гр.д. № 13047/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4