Решение № 32 от 21.02.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Кюстендил, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Ем. Петров при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно наказателно дело № 20211520200875 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „СЖС България“ ЕООД, ЕИК 000653802, представлявано от управителя Д.М., със седалище и адрес на управление в гр. ......, чрез адв. Д.Т. от АК Хасково, с адрес за кореспондеция - гр. ....., против наказателно постановление (НП) № 7/26.04.2021 г., издадено от директора на ТД Югозападна на Агенция „Митници“, с което е наложено на дружеството-жалбоподател административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 205 175,85 лв. (двеста и пет хиляди сто седемдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки), на основание чл.

234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) , представляваща 150% от размера на избегнатите публични държавни вземания на стоката, предмет на нарушение по постановлението, като същата е отнета в полза на държавата на основание чл.234, ал.4, във връзка с чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.

С жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП, издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон и въз основа на опорочен акт за установяване на административно нарушение. Жалбоподателят счита, че не са изпълнени обективните признаци на митническата измама, АУАН не е връчен според законовите правила, като в хода на административнонаказателното производство е нарушена процедурата по вземане на проба на акцизната стока. Иска се от съда да отмени НП и да присъди разноски по делото.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощените адв. Т. и юрк. Панайотов, които молят НП да бъде отменено, а жалбата срещу него да бъде уважена, алтернативно да се преквалифицира деянието в по-леко по чл.238г от ЗМ, позовавайки се на изложените в жалбата съображения, които намира, че се подкрепят от доказателствата по делото. В тази връзка се сочи, че не може да се приеме, че нарушението е довършено, като не е налице съставомерност на деянието от обективна страна. Твърди се, че не са налице доказателства, които да сочат, че деянието е извършено виновно. Съдът следвало да вземе предвид отговорността на физическите лица, формирали волята на наказаното юридическо лице. Твърди се, че акцизната стока не е тествана по законоустановения ред, тъй като изследването на стоката е извършено в митническата лаборатория към Агенция „Митници“, която не била акредитирана да извърши подобно изследване, което е опорочило цялата процедура по налагане на административното наказание. Предвид изложеното се установявало, че не е извършено твърдяното нарушение.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст.юрисконсулт Джукова, която моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, считайки, че доказателствата по делото безспорно установяват извършването на митническа измама. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите К. Д. П., СТ. АС. СТ. и Р.З.

Мачинков – служители на Агенция „Митници“.

Според свидетеля П., изпълняваща длъжността „старши инспектор“ в ТД „Митнически пункт“ Гюешево и актосъставител, на 15.09.20200г. е подадена декларация по електронен път за превоз на стока от товарен автомобил с турска регистрация. При приемането на декларацията е направена проверка на автомобила, при което се установили 3 палета със стока, на която било изобразено наргиле. Иззети са по 4 проби, като по две от всяка са изпратени в лаборатория за тестване. От лабораторията е издадено становище, че стоката представлявала аромати за наргиле, които не съдържали тютюн и никотин, но са годни за пушене и по смисъла на ЗАДС представляват акцизна стока. С оглед на това бил съставен АУАН, който първоначално е връчен на лице, което не притежава представителна власт от дружеството, поради което друг екземпляр на акта е връчен на управителя на наказаното дружество.

Свидетелят С. споделя, че е бил свидетел при съставяне на акта, като представител на дружеството не е присъствал. Свидетелят Мачинков, от своя страна, споделя казаното от св.П., като добавя, че в становището на лабораторията пишело, че стоката представлявала препарати за наргиле, не тютюн.

В хода на процеса е разпитан свидетелят М. Б. С., който е изпълнявал длъжността началник на МП Гюешево по време на проверката. По негови данни се установява, че на 11.09.2020г. в пункта влязъл камион без подадена транзитна 2 декларация. На 15.09 е получен имейл от св. К., представител на „СЖС България“, с искане за обработване на митическа декларация. В същия ден декларацията е обработена, като е извършена митническа проверка за установяване точното тарифно класиране на стоките. От извършената експертиза се установява, че стоките не се класират в 38-ма глава, както е декларирано, а в 24-та на Комбинирана номенклатура (КН) на ЕС и попадат в акцизните стоки. Според свидетеля, деклараторът трябва да е сигурен в това, което декларира. Преди деклариране фирмите често подавали искания до агенцията за даване на обвързваща тарифна информация и вече на базата на тази тарифна информация се прави деклариране впоследствие.

Въз основа на констатация на съда, че е налице визуална разлика между подписите на свидетеля в графа № 2 на двата представени по делото екземпляра на АУАН, съдът служебно е назначил съдебно-графологична експертиза, която е изпълнена от вещото лице инж. А.. Според експерта, положените подписи в АУАН № 403 от 08.12.2020г. са положени от едни и същи лица – титуляри. С оглед направено искане на процесуалните представители на жалбоподателя и за изясняване на обективната истина по делото, съдът е допуснал допълнителна експертиза със същата задача, както и първоначалната, изпълнена от в.л. С.. В своето заключение той констатира, че положените подписи и в двата екземпляра на АУАН са на едни и същи лица.

Хр. К., работещ като оперативен координатор в „СЖС България“ ЕООД заявява в показанията си, че услугата в „СЖС България“ е вътрешна, като дружеството предлага транзитни декларации на превозвачи. В конкретния случай, техни колеги от Турция са ги уведомили, че камион на техен клиент е спрян на Митница „Гюешево“, като е имало проблем с кода на стоката. Не е поискана нова декларация, а са информирани, че са взети проби от стоката, за да се установи дали се дължи акциз и какъв вид е стоката. Според свидетеля е съставена нова декларация, но такава не е подадена към системата на Агенция „Митници“, тъй като никой не я е поискал.

Обичайна практика била тарифния код на стоките да съществува във всички предходни режими. В дадените от турска страна документи е записан кода, който в последствие е установен за грешен при проверка на митницата в Гюешево. Наказаното дружество работело само с документите на стоката, като фактическа проверка на самата стока не се правела от тяхна страна.

Към делото е приложена в цялост административнонаказателна преписка № 7/2021г. по описа на ТД Югозападна на Агенция „Митници“, съдържаща представени по опис документи, описани в придружително писмо № 32-246011 от 30.07.2021г. на Териториална дирекция Югозападна на Агенция „Митници“.

Кюстендилски районен съд, след като разгледа жалбата и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

3

На 15.09.2020 г. в МП Гюешево, била подадена за митническо оформяне митническа декларация № LRN2000000000653802075276 за поставяне под режим „Транзит“ на превозваната с МПС стока. Декларацията била приета под № 20BG00570220264420 от 15.09.2020г. В същия ден, преди приемането на декларацията, на електронната поща на МП Гюешево е получено писмо от св. Хр. К., с което последният настоявал да бъде приета цитираната митническа декларация, подадена за стока с код по КН 38249930, като е предоставена информация за движението на същата, а именно, че стоката е част от пратка, пътувала с декларация Т1 MRN 20TR34130001332596/25.07.2020г. от Р.Турция за Р. Северна Македония. Стоката е изпратена от фирма „ARDEN AROMALI“ – Турция и деклараирана с посочен тарифен код 38249930, 1 035 кг. бруто тегло, 740 кг. нето тегло, описана в декларацията като „Други – нафтенови киселини, техните неразтворими във вода соли и техните естери – аромати за наргиле“, с посочен код по комбинираната номенклатура 38249930, от което следвало мито в размер 0.00 % по Митническата тарифа на ЕС. Стоката била придружена с търговска фактура № 2020000000001/22.07.2020 и международна товарителница (CMR) № 0009844 от дата 11.09.2020г. Поради възникнали съмнения относно декларирания тарифен код, бил извършен физически и документален контрол на стоката, от която били взети проби. Взетите от стоката проби били изпратени за изследване в Централна митническа лаборатория (ЦМЛ) при Агенция „Митници“, като извършената експертиза установила, че пробите представляват препарат за пушене с наргиле, несъдържащ тютюн и никотин, съставен от заместители на тютюн и други вещества – глицерол, захари и др. Пробите представлявали нееднородна влажна маса от дребно нарязани или раздробени месести частици от плодове, като масата е омокрена с вискозен, лепкав сироп. Издаденото становище било, че стоката следва да бъде класирана с код по КН 2403 99 90. С оглед даденото от експертизата заключение, бил определен акциз 112 480,00 лв. и съответно била направена преценката, че дружеството-жалбоподател избегнало обезпечаване на митни сборове и други държавни вземания в размер общо на 136 783,90,00 лв., от които мито в размер на 1795,71 лева, ДДС в размер на 22 508,19 лева и пълния размер на акциза за сумата от 112 480,00 лева, събирани от митническите органи за стоката по митническа декларация № 20BG00570220264420 от 15.09.2020г, което било квалифицирано като митническа измама по чл. 234, ал.1, т.1 от Закона за митниците и за което на същия бил съставен АУАН. На 23.08.2020 г., св. К., в качеството му на представител на дружеството, е дал писмено обяснение за случилото се, в което възпроизвежда казаното от него в съдебно заседание.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, а стоката била иззета, тъй като надхвърляла многократно нормативноопределения размер от 35 на 100 от митническата стойност на стоката.

Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на 4 събраните по делото доказателства в хода на съдебното следствие.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законово посочения 7-дневен срок, от лице с правен интерес, отговаря на формалните изисквания на закона, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията на съда, аргументиращи този извод, са следните:

Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган, при спазване на процесуалните срокове. АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Съдът намира, че е несъстоятелно възражението за липса на умисъл у въззивника за извършване на митническа измама, респ. на преследвана цел за избягване на пълното обезпечаване на дължимите публични държавни вземания, доколкото декларирането е извършено от юридическо лице. Известно е, че административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна. Тя се налага на корпоративни по своята същност правни субекти за неправомерни техни действия, насочени към неизпълнение на задължения към държавата и въпросът за субективното отношение на автора тук е несъстоятелен.

В основата на спора по настоящото дело е характера на стоката, чиито състав е установяван в хода на административнонаказателното производство и дали същата попада в определената с чл.12, ал.2 от ЗАДС категория. Обвинението е взело предвид заключението по експертизата, осъществена от Централната митническа лаборатория при централно митническо управление на Агенция „Митници – София.