Определение № 577 от 31.10.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 577 гр. Варна, 31.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500431 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две частни жалби, съответно от Народното събрание на Република България, чрез процесуалните му представители Е.Ц. - началник на отдел „Правни дейности“ в дирекция „Правни дейности и обществени поръчки“ в НС и гл.ю.к.Л.Тенчева, и от „Владимир Дистилърс Къмпани“АД, гр.Силистра, чрез процесуалния му представител адв.К.Г., против определение

№313/12.07.2023г., постановено по гр.д.№163/23г. по описа на СОС, с което производството по гр.д.№163/23г. по описа на СОС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд София-град, на осн. чл.118, ал.1 от ГПК.В жалбите се твърди, че определението е неправилно по изложените в същите подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК по първата жалба е депозиран отговор от „Владимир Дистилърс Къмпани“АД, в който се поддържа становище за нейната основателност.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК по втората жалба, въззиваемите по същата Народното събрание на Република България и Агенция за публичните предприятия и контрол, редовно уведомени, не са депозирали отговори.

1

Производството по гр.д.№163/23г. по описа на СОС е образувано по предявени от „Владимир Дистилърс Къмпани“АД против Народното събрание на Република България и против Агенция за публичните предприятия и контрол искове с пр.осн. чл.2в от ЗОДОВ.В исковата молба се излага, че на 16.05.1997г. между Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и хранителната промишленост, в качеството му на орган по чл.3 от ЗППДОбП/отм./, като продавач, и „Владимир Дистилърс Къмпани“ООД, гр.София, като купувач, е сключен договор за продажба на 36 684 поименни акции от капитала на ищеца „Владимир Дистилърс Къмпани“АД /тогава с наименование „Винко“ЕАД/ срещу заплащане на цена от 1 220 000 000лв. в сроковете и по начина, указан в договора.С договор от 02.11.2002г.

„Владимир Дистилърс Къмпани“ООД е прехвърлило придобитите по приватизационния договор акции на „Владимпекс Хилдингс Лимитид“дружество със седалище във Великобритания, а на 29.12.2005г. акциите са последващо прехвърлени с джиро на „Владимпекс Груп ЛТД“-дружество със седалище в Белиз.

При осъществяване на следприватизационен контрол за изпълнение на поетите с договора за приватизационна продажба задължения АПСК е констатирала неизпълнение на договорни задължения от страна на купувача „Владимир Дистилърс Къмпани“ООД.За вземанията на Държавата, произтичащи от неизпълнение на посочения договор за приватизационна продажба от 16.05.1997г., са издадени по посочените в исковата молба дела по описа на СГС три изпълнителни листа, с които „Владимир Дистилърс Къмпани“ООД е осъдено да заплати общо 6 611 650, 73лв., ведно със законни лихви върху съответните суми, считано от датите на подаване на исковите молби до окончателното изплащане.

На 21.10.2008г. АПСК е поискала вписване на законна ипотека на осн. чл.166, чл.168 и §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК, обн.ДВ, бр.72/01.09.2006г., върху недвижими имоти, собственост на ищеца „Владимир Дистилърс Къмпани“АД/предходно наименование „Винко“ЕАД/.По молбата е постановено вписване на законна ипотека на 21.10.2008г., подновена по искане на АПСК с вписване на 15.10.2018г.Въз основа на издадените изпълнителни листи по посочените дела е образувано изпълнително производство през 2013г. в хода на което, след проведена публична продан, ипотекираните имоти са възложени с влязло в сила на 25.12.2020г.

2 постановление за възлагане на обявеното за техен купувач дружество „Акимстар“ООД за сумата от 126 300лв. без вкл. ДДС.

Разпоредбата на §8 е създадена с преходните разпоредби на ЗИД на ЗПСК, обн.ДВ, бр.72/01.09.2006г., и със същата е предвидено, че за заварените приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения, изпълнителният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, съответно органите по чл.4, ал.2, могат да предприемат необходимите действия за учредяване на законна ипотека върху имуществото на купувача, а в случаите по чл.25 и 35 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия - върху имуществото на приватизираното дружество.Разпоредбата е отменена със ЗИД на ЗПСК, обн.ДВ, бр.34/12.05.2015г.

Според формираната по тази разпоредба съдебна практика, посочена в исковата молба, съдържащата се в §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК правна уредба създава предпоставки за ограничаване на правата и интересите на акционерите, които са закупили или след вписване на ипотеката ще закупят акции от капитала на приватизираното дружество.Вписването на законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество препятства косвено свободното упражняване на правата на акционерите да решават как да се управлява недвижимото имущество, обект на ипотеката, както и поставя акционерите пред опасността да бъдат лишени от осъществяване на инвестиционните си намерения в случай, че държавата кредитор пристъпи към упражняване на ипотечното си право и насочи изпълнение върху имуществото на приватизираното дружество за удовлетворяване на вземанията си към неизправния купувач по договора за приватизационна продажба.

Провеждането на принудително изпълнение върху имуществото, предназначено да служи за осъществяване на търговската дейност на дружеството, прави невъзможно реализирането на положителни икономически резултати от тази дейност и съответно постигането на целта, която инвеститорът акционер е преследвал със закупуването на акциите.Като се има предвид, че в закона не се съдържа изискване към момента на вписване на ипотеката неизправният купувач, за чиито задължения е учредена ипотеката, да е все още акционер в приватизираното дружество, с признаване 3 на специалното ипотечно право по §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК държавата се поставя в привилегированото положение да може да удовлетвори успешно частноправните си вземания към купувача, който е чуждо за дружеството лице, за сметка на участващите в дружеството акционери, в т.ч. и инвеститори от други държави членки, които са закупили акции в дружеството, доверявайки се на гарантираната от чл.19, ал.3 от КРБ закрила на инвестициите.

С оглед забраната за ограничение на свободното движение на капитали, установена в чл.63 от ДФЕС, в съдебната практика е прието, че е недопустимо разпоредбата на §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК да бъде прилагана от момента на приемане на България за член на ЕС до законодателната й отмяна със ЗИД на ЗПСК /Обн. ДВ, бр.34/12.05.2015г./.Същата ограничава свободното движение на капитали по смисъла на чл.63 от ДФЕС и свободното право на установяване по смисъла на чл.49 от ДФЕС.Действително разпоредбата е приета преди присъединяването на България към ЕС, но същата е съществувала в националното право и е отменена от НС едва през 2015г.От своя страна АПСК я е приложила след присъединяването на България към ЕС, като на основание на същата по искане на агенцията е вписана законна ипотека върху недвижими имоти, собственост на приватизираното дружество ищец, и е проведено принудително изпълнение по отношение на същото имущество за вземанията на Държавата.

С бездействието си да отмени нормата на §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК, след като България е станала член на ЕС, ответникът НС и с прилагането й АСК, съответно АПСК, чийто правоприемник е ответната АППК, са допуснали нарушения на правилото на чл.63 от ДФЕС за свободно движение на капитали и на разпоредбата на чл.49 от ДФЕС относно свободното право на установяване.Допуснатите нарушения на общностното право от двамата ответници са достатъчно съществени, т.к. са в разрез с основни принципи на общностното право-свободно движение на капитали и свободно право на установяване.В пряка причинно-следствена връзка с допуснатите нарушения ищецът е претърпял имуществени вреди от вида на претърпени загубинамаляване на имуществото му вследствие извършената публична продан на собствените му недвижими имоти за погасяване задълженията на трето лице към Държавата.Претърпяната от него вреда е съизмерима с пазарната стойност на недвижимите имоти към датата на влизане в сила на 4 постановлението

1 500 000лв. за възлагане-25.12.2020г., възлизаща на сумата от

Предвид изложеното, претендира ответниците НС и АППК да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата от 1 500 000лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от допуснатото от всеки от тях горепосочено достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и солидарно да му заплатят сумата от 361 408, 20лв., представляваща законна лихва върху главницата от 1 500 000лв. за периода от 26.12.2020г. до 25.04.2020г.

За да прекрати производството по делото пред себе си и да го изпрати по подсъдност на Административен съд София-град, първоинстанционният съд е приел, че дейността на НС, от която се твърди, че са претърпени вреди, е сходна на дейността на административните органи, доколкото се упражняват властнически правомощия, поради което и компетентен да разгледа спора, вкл. и по отношение на другия ответник, е административният съд по седалището на НС.

Преди ЗИД на ЗОДОВ/обн. ДВ, бр.94/29.11.2019г./ в националното законодателство не беше изрично уредена подсъдността на делата по исковете за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, поради което - при липса на ясни критерии, в съдебната практика съществуваше противоречие по този въпрос, съответно - и по въпроса относно процесуалния ред за разглеждането на тези дела.С това законодателно изменение е установен ясен критерий, а именно: когато увреждащото нарушение е извършено при или по повод изпълнение на административна дейност или при правораздавателната дейност на административните съдилища/включително на ВАС/, делото е подсъдно на съответния административен съд и се разглежда по реда на АПК - чл. 2в, ал.1, т.1, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а във всички останали случаи/т.е. включително, когато увреждащото нарушение е извършено при осъществяване на законодателната дейност на НС/, делото е подсъдно на съответния общ/граждански/ съд и се разглежда по реда на ГПК - чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ.Със същото законодателно изменение - чл.4, ал.2/нова/ от ЗОДОВ изрично в специалния закон е уредена и солидарната 5 отговорност/дотогава е прилагана общата разпоредба на чл.53 от ЗЗД/, както и е уредена в чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ колизионната хипотеза, при която ответниците са няколко и твърдените от ищеца техни увреждащи нарушения на правото на ЕС попадат едновременно и в двете хипотези по т.1 и по т.2 на чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ, т.е., когато поне едно от твърдените увреждащи нарушения е извършено от някой от ответниците/юридически лица държавни органи/ при или по повод изпълнение на негова административна дейност или при правораздавателната дейност на административните съдилища, като в тези случаи, съгласно чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ, делото също е подсъдно на съответния административен съд и се разглежда по реда на АПК.

Според изложените обстоятелствена част и петитум на исковата молба ищецът „Владимир Дистилърс Къмпани“АД не претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност или от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, в която именно хипотеза исковете се разглеждат по реда на АПК.Вредите не се претендират и от правораздавателна дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.Претендира се обезвреда за вреди от законодателна/а не административна/ дейност на Народното събрание с доводи за противоречие на законова правна норма с правото на ЕС, които въведени фактически твърдения не попадат в хипотезата на чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, поради което и съгласно чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ исковете подлежат на разглеждане по реда на ГПК.Касателно ответника АППК претенцията се основава на извършените от Агенцията действия по вписване на законна ипотека в нейна полза във връзка с вземания, произтичащи от неизпълнение на договорни задължения, поети от приватизиращото дружество.Независимо, че АППК е администрация към МС, действията й във връзка с обезпечаване на вземанията й по приватизационния договор, изразяващи се в подаване на молби до съответната служба по вписванията за вписване, съответно подновяване, на законна ипотека върху недвижимо имущество на ищеца, не могат да бъдат характеризирани като административна дейност, т.к. същите са по повод възникнали договорни правоотношения между равнопоставени по тях 6 субекти, предвид което и тези искове подлежат на разглеждане по реда на ГПК.