Решение № 23 от 16.01.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Благоевград, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Габриела Тричкова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20221200500646 по описа за 2022 година

Производството пред БлОС е образувано по въззивна жалба на „Л.-Ем“, ЕООД против решение № 111/10.3.2022 г. по гр.д. № 1490/2020 г. на РСБлагоевград.

Жалбоподателят сочи, че при натоварването на стоката В.Т. не имало никакви забележки относно състоянието на превозваната стока, видно от кл. 18 на международната ЧМР товарителница. Съгласно чл. § 2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /ЧМР Конвенцията/ при невписване в товарителницата на мотивирани възражения от превозвача, се презумира, че стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на приемането й за превоз от превозвача. Сочи, че незаконосъобразно РС е кредитирал показанията на св. Н. Безински, които противоречат на останалите събрани документи по делото. Посочва, че свидетелят при разпита си поне три пъти е посочил, че при натоварването на стоката температурата навън е била около 20 градуса; както и че през 2 часа е свалял градусите с 2 градуса по целзий. Термолентата обаче показва друго, че температурата в хладилния камион е варирала ту надолу, ту нагоре.

Показанията му доказват по-скоро твърденията на „Л.“, че В.Т.

1 не е изпълнил точно договора между страните във връзка със зададения температурен режим, който според заявката е 3-8 градуса. Ищецът е бил длъжен да се увери, че преди натоварването температурата вътре в товарното помещение на превозното средство съответства на заявката. Заключава, че от променящия се температурен режим с резки пикове и спадове по време на транспортирането на стоката, тя се е развалила.

Дори да се приеме, че температурният режим между 0-2 градуса, посочен в ЧМР-то е вписан от получателя на стоката, то В.Т. няма аргументи и доказателства за спазването на температурния режим от заявката.

В изготвения доклад от Агенция „Л.“ са отразени за установени следните факти: че стоката е натоварена на 30.3.2019 г. и температурата на превозване би трябвало да бъде между 0 и 2 градуса; че камионът е пристигнал на местоназначението на 2.4.2019 г., когато се установило, че превозната стока е в увредено състояние, че температурата на стоката при пристигането й е била 16 градуса; че от записите на термографа, предоставени от водача на камиона се установявало, че от датата на товаране – 30.3.2019 г. до датата на доставка на 3.4.2019 г. температурата на превоза се поддържала от 3 до 10 градуса с часови пикове до 16 градуса. Подчертава жалбоподателя като важно несъобразено от РС обстоятелство, че за извода в доклада на аварийния комисар за причината за увраждането на стоката, че уврежданията са от преди извършване на превоза се изискват специализирани знания, каквито не е ясно дали изготвилите доклада са имали.

Осевн това според обжалваното решение правната квалификация на иска е по чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 367, ал. 1 и чл.

372, ал. 1 ТЗ, която правна квалификация, жалбоподателят счита за неправилна.

За процесните отношения, които са с международен характер, предвид разликата в мястото на приемане на стоката и доставянето й - намира приложение ЧМР Конвенцията.

В.Т. няма право на възнаграждение, тъй като не е изпълнил задълженията си по договора. Изрично е уговорено плащането да се дължи в 20 дневен срок от получаване на оригинална фактура плюс 2 оригинала на ЧМР-то, надлежно подписани и подпечатани от получателя без забележки.

Тези документи Л. не е получило. Фактура 241/25.10.2019 г. е връчена на 2

Е.Ц., служител на Л., но тя няма представителна власт от името на дружеството. Не могат да се предявяват покани за плащане на лица без представителна власт.

Възражението им за давност е отхвърлено от РС по неясни от решението причини с единствен аргумент, че на 16.10.2019 г. е връчена фактура 241/25.10.2019 г. /издадена преди да е получена/, който обаче аргумент е неотносим за възражението за погасителна давност.

Абсурдно е, според жалбоподателя да се приеме, че едногодишния давностен срок тече от издаване на фактурата, след като издаването й е по волята на кредитора, защото по този начин давността може да не тече и 10 години след извършване на превоза, или никога. Затова в случай че съдът установи, че В.Т. има вземане от Л., то това вземане е погасено по давност съгл. чл. 32, ал. 1, б. „в.“ от ЧМР Конвенцията. Сочи, че според константната съдебна практика вземането за превозна цена /навло/ се погасява в едногодишен давностен срок, който започва да тече след изтичането на тримесечния срок от сключване на превозния договор.

Ако съдът не уважи възраженията им за недължимост на превозната цена и/или, че вземането за нея е погасено по давност, то следва да се извърши прихващане, което РС не е сторил с вземането им за неустойка и за обезщетение от развалената стока, за което в жалбата са изложени конкретни съображения. Ето защо моли решението да се отмени и се постанови отхвърляне на иска. Представя писмена защита.

Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че от писмо с изх. № 28160-1/18.6.2021 г., изд. от ТД на НАП, Варна, офис Русе се установява, че при извършване на проверка на преминаващото през ГКПП превозно средство е изготвен протокол, в който са вписани данни от представените документи за стоката в т.ч. и товарителници и което писмо е придружено с товарителницата, в която клетки 13 „указания на изпращача“ и 19 „Специални споразумения между изпращача и превозвача“ - не са попълнени. Следователно изпращачът /румънската фирма/ не е дал указания към превозвача /ищеца/ за условията, при които да се транспортира стоката.

Тези условия в клетките 13 и 19, че „товарът е развален, поникнал е кромидът / не се чете/, температура/ не се чете/ и съотв. 0-2 градуса, са вписани от получателя при доставката на стоката. Затова и оплакванията, че превозвачът 3 е отговорен за развалената стока, не се подкрепят от приетата по делото ЧМР товарителница, изпратена от НАП.

Според възиваемия останалите доводи на жалбоподателя се отнасят до направеното от него възражение за прихващане със стойността на стоката. Възражението обаче е неоснователно, защото Л. не е претърпял имуществената вреда т.е. той не е активно материалноправно легитимиран да предяви против превозвача иск за повреда на товара. Дори и да се счете че има материалноправна легитимация за такъв иск, то същият е погасен по давност, тъй като срокът тече от доставянето на стоката. По давност е погасено и вземането му за неустойка, с което вземане също е поискано извършване на прихващане.

Посочва, че несъстоятелно е позоваването в жалбата, за невъзразяване от превозвача, че стоката е повредена, тъй като като превозвач той не би могъл да знае каква трябва да е състоянието на стоката, в случая на кромида, който превозва.

Според въззиваемия причина за повредата на стоката е посочената в доклада на Агенция Л., според който уврежданията на товара не се дължат на неспазен температурен режим по време на превоза, а е с произход преди превоза.

Изложени са аргументи за неоснователност на възражението за погасяване на вземането за превозната цена по давност. Изтъкнато е, че е издадена фактура № 241/15.10.2019 г., връчена на ответника на 16.10.2019 г., от когато срокът от 20 дни, след изтичане на който е уговорено плащането - е изтекъл на 6.11.2019 г., от когато е настъпил падежа на вземането. От тогава едногодишния срок за предявяване на иска, който е предявен на - 13.8.2020 г. не е изтекъл. Тезата на насрещната страна, че давността тече от датата на сключване на превозния договор, а не от датата на изискуемосттта на вземането за превозно възнаграждение противоречи на основен правен принцип, според който давност не тече, по време, в което едно вземане не е изискуемо. До издаването на фактурата е водена между страните кореспонденция, с която от възложителя на превоза е канен да определи превозното възнаграждение, което той така и не е сторил.

По отношение на уговорката за плащането на превозната цена е застъпена теза за нейната нищожност, поради противоречието й на добрите 4 нрави и закона. В подкрепа на тезата си посочва, че превозвачът не е виновен за развалянето на стоката, като поставеното в договора като условия за плащане на навлото - липсата на забележки от получател на стоката, без детайли за това за какви забележки става въпрос и за тяхната основателност, противоречало на разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Затова моли решението да се потвърди. Представя писмена защита.

БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок за неговото обжалване.

Постановеното решение, предмет на въззивното обжалване е допустимо и валидно.

За преценка на доводите на страните в жалбата и отговора по същата, въз основа на закона и събраните доказателства, БлОС счита следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните на 29.03.2019 г. е сключен договор за превоз, с който ответникът – „Л.-Ем“, ЕООД е възложил на ищеца – „В.Ю.Т.“, ООД /понастоящем с наименование и правноорганизационна форма „В.Т.“, ЕООД/ да извърши превоз на стоки – кромид/арпаджик от Румъния, гр. Б. до Гърция, гр. П..

Установи се по делото, че получателят на стоката е отказал да я получи като в клетка 6 от международната товарителница /ЧМР-то/ е отбелязал, че стоката се е развалила поради лошо функциониране на хладилника, който трябвало да работи на температура 0-2 градуса, както е описано в ЧМР № 29 и поради тази причина не могат да получат стоката и само за да освободят камиона ще я разтоварят.

В клетка 13 от ЧМР-то е отразено, че товарът е развален, тъй като кромидът е поникнал.

При доставяне на стоката, ЗК „Уника“, с която превозвачът е имал сключен договор за застраховка на товари - е сезирала Агенция „Л.“ в гр. П., Гърция, служители на която са извършили оглед на стоката на 3.4.2019 г. като в изготвения от тях доклад за извършен оглед № С/034/19 са посочили като причина за нанесените и описани щети - състоянието на стоката преди 5 натоварването й. Изрично в доклада е отразено, че естеството и степента на щетите, претърпени във връзка със сравнително малкия период на транзит, са настъпили в периода преди извършване на самата доставка; както и че влошаването, отнасящо се до пратката пресен лук - не може да се дължи на условията на превоз в ремаркето, като по-вероятно да се дължи на състоянието на стоката преди началото на планирания автомобилен транспорт от Румъния до Гърция. В доклада е посочено, че записите на термографа, предоставени им от водача, показват, че от датата на товаране – 30.3.2019 г. до датата на доставка на 3.4.2019 г. температурата на превоза се е поддържала от 3 до 10 градуса, с часови пикове до 16 градуса.

Според ответника ищецът не е изпълнил задълженията си по превозния договор, поради което не му дължи уговореното възнаграждение.

От договорките им плащането се дължи в 20 дневен срок от получаване на оригинална фактура + 2 оригинала на ЧМР, надлежно подписани и подпечатани от получателя без забележки. В случая превозвачът не му е предоставил тези документи.

Поддържа, че причина за разваляне на стоката и неприемането й от получателя е посочена в ЧМР товарителницата, която е подписана и подпечатана от ищеца, и тя е лошо функциониране на хладилника, който трябвало да работи на температура 0-2 градуса.

От свидетелските показания на шофьора, според съда се установява, че отбелязаното „0- 2 С“ в клетка от ЧМР „Специални споразумения между изпращача и превозвача“, е сторено от получателя на стоката при доставянето й. Аргумент за извършеното вписване от получателя е и представения с писмо изх. № 28160-1/18.6.2021 г., изд. от ТД на НАП, Варна, офис Русе - протокол, изготвен при извършване на проверка на преминаващото през ГКПП превозно средство, в който са вписани данни от представените документи за стоката в т.ч. и от товарителницата, което писмо е придружено и със самата товарителница, от която е видно, че клетки 13 „указания на изпращача“ и 19 „Специални споразумения между изпращача и превозвача“ - не са попълнени. Следователно логично е попълването на тези клетки да е станало от получателя на стоката при доставянето й, каквото е твърдението на ищеца.