Решение № 189 от 06.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Благоевград, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Катя Бельова

Емилия Дончева при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20221200501044 по описа за 2022 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба с вх.№903334/03.08.2022 г. е подадена от "Д", чрез ююрк. Г., против Решение № 906679 от 10.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 1182/2020 г. по описа на РС – гр. Благоевград, в частта му, с която въззивното дружество е осъдено да заплати сумата над 4000 лева до присъдените 6000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта за законната лихва върху необжалваемата сума на главницата в размер на 4034,87 лева за периода от 18.09.2019г. до 21.04.2020г. В жалбата са развити съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, с отправено искане за неговата отмяна и решаване спора по същество, като се отхвърлят предявените искове в обжалваната им част като неоснователни и недоказани. Счита се, че в обжалваната част решението е постановено в нарушение на материалния закон, а както и че е необосновано.

Застрахователят релевира оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, което според него е завишен и не отговаря на принципа на справедливост. Във въззивната жалба не са формулирани доказателствени искания.

В срока за отговор по чл. 263 ГПК е постъпил такъв от ответната страна. В отговора се застъпва становище, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното решение в 1 обжалваемата му част е правилно и законосъобразно и се отправя искане да бъде потвърдено.

Постъпила е и частна жалба с вх.№903395/26.10.2022 г., подадена от И. А. С., с адрес: гр.Б., ул. В. №, чрез адв. Д. Н., против Определение № 906844/10.10.2022 г., постановено по гр.д.

№ 1182/2020 г. по описа на РС – гр. Благоевград в частта с която е оставено без уважение искането на ищеца С. за намаляване на присъдените в полза на "Д" съдебно-деловодни разноски.

В о.с.з страните не се явяват, не се и представляват.

Окръжният съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивната жалба, счита че същата е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, отговаря по съдържание и приложения на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, изхожда от страна с необходимия правен интерес и процесуална представителност, насочени са против съдебен акт от категорията на обжалваемите, при което е процесуално допустима.

По същество:

С атакуваното решение РС на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 52 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, е осъдил „"Д" АД, ЕИК: - със седалище и адрес на управление: ггр.С., бул. представлявано от Д.Х. Ж.М. Ю.К да заплати на И. А. С., ЕГН: **********, живущ в гр.Б., ул. В №, сумата в размер на 6 000,00 /шест хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 18.09.2019 г. събитие, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на събитието – 18.09.2019 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛИЛ иска за неимуществени вреди за разликата над 6 000,00 /шест хиляди/ лева до предявения размер от 15 000,00 /петнадесет хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. „"Д" АД е осъдено и да заплати сумата в размер на 34,87 /тридесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и медикаменти, извършени, като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 18.09.2019 г. събитие, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на събитието – 18.09.2019 г., до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК РС е присъдил в полза на страните сторените от тях разноски, съобразно уважената и отхвърлената част на исковата претенция.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение постановено в посочения смисъл, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и с оглед разпоредбата на чл.

2

272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, а и към формираните въз основа на същата правни изводи.

При вярно констатирани факти, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, като фактите са били субсумирани правилно към приложимите законови разпоредби.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на РС, тъй като те са обосновани и намират опора в относимите към спора материалноправни норми.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявения пред първоинстанциония съд иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

От така приетите за установени факти, съдът счита, че се доказва фактическият състав на предявения осъдителен иск, очертан от чл. 432 от КЗ - наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор „Гражданска отговорност“ между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие, на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие.

Доказа се фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, като елемент на застрахователното събитие, по отношение поведението на водача на лекия автомобил „Oпел Зафира“ – Спас Гегов. Налице е негово противоправно поведение, изразяващо се в това, че движейки се със скорост от около 29,1 км/ч и предприетото от него завиване наляво, без да наблюдава движещия се срещу него мотоциклет „Кимбо Пийпъл С200И“, при наличие на пряка видимост, както и закъснение в действията за спиране на л. а. „Опел Зафира“, от страна на водача Гегов, при наличие на техническа възможност за това, реализира процесното произшествие. Причинната връзка между деянието и вредите се установява от заключението на изслушаните експертизи - oт автотехническата, относно механизма на инцидента, медицинските документи за състоянието на пострадалите при приемане в болница и предприетото лечение, свидетелски показания, както и от медицинската експертиза относно същността на травмите и конкретните прогнози за възстановяване.

Доколкото във въззивната си жалба застрахователят релевира оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, което според него е завишен и не отговаря на принципа на справедливост, БлОС намира за необходимо да посочи следното:

3

Предвид забраната на чл. 299 вр. чл. 297 ГПК за пререшаване на правен спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, допустимите за обсъждане спорните въпроси от тези, повдигнати от застрахователя с въззивната жалба, са тези, които не са свързани с основанието на исковата претенция, а с размера на обезщетението, определено по правилото на чл. 52 ЗЗД.

Съставът на БлОС намира, че възприетата от районния съд фактическа обстановка относно получените от ищцата телесни увреждания, вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други негативни преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК. Безспорно е установено от медицинската документация и заключението на съдебно – медицинска експертиза, че в резултат на ПТП на ищeца са причинени травматични увреждания – увреждания на брахиалния плексус на ниво С5, С6 и С7 със засягане на невус медианус и нервис улнарис, мозъчно сътресение, леко изразена хипотрофия на тенера и хипотенера, както и увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, Палпаторни болки в цервикалния дял на гръбначния стълб с болезнени движения в същия и изтръпване на лява ръка до пръстите, които са в причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Според СМЕ ищецът е бил хоспитализиран за 4 дни в хирургично отделение, като е проведено лечение с венозни вливания, аналгетици, невротрофични.

Първоинстанционният съд надлежно е възприел и обсъдил релевантните факти, които са в причинна връзка с процесното застрахователното събитие. Съобразени са всички установени факти и обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, общественият критерий за справедливост на дадения етап на социално – икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни обезщетения, както и обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите. При определяне по справедливост на паричния еквивалент на неимуществените вреди в размера на присъдената сума не е допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД. Тази сума се явява адекватна с оглед получените физиологични травми и свързаните с тях болки, страдания и други негативни преживявания в резултат на ПТП, техният интензитет и продължителност, засегнатите значими за пострадалото лице човешки потребности - обичаен начин на съществуване и живот, самостоятелно функциониране за даден период от време, установими от събраните доказателства. Касае се за травматични увреждания, които са обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота. Възраженията на насрещната страна относно тежестта на получените от ищеца травматични увреждания са изцяло неоснователни и присъденото от първоинстанционния съд обезщетение не е завишено, като са отчетени в достатъчна степен болките и страданията, претърпени от ищеца вследствие настъпилото ПТП, както и тяхната продължителност и интензитет.

Следва да бъде уважен и иска за законна лихва, считано от датата на настъпване на ПТП 18.09.2019 г. до окончателното изплащане. Законната лихва е компенсаторна и тя се дължи от датата на деликта, отделно от това е акцесорна и следва главния иск.

4

Крайните изводите на първоинстанционния съд в този смисъл са правилни, а мотивите му са изчерпателни и обосновани и липсва необходимост да бъдат преповтаряни, поради което въззивната инстанция препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 273 ГПК разноски се дължат на процесуалния представител на въззиваемия в размер на 500,00 лв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Частна жалба с вх.№903395/26.10.2022 г., подадена от И. А. С., с адрес: гр.Б., ул. В. №, чрез адв. Д. Н., против Определение № 906844/10.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 1182/2020 г. по описа на РС – гр. Благоевград в частта с която е оставено без уважение искането на ищеца С. за намаляване на присъдените в полза на "Д" съдебно-деловодни разноски, е неоснователна. Атакуваното определение на РС следва да бъде потвърдено. Основното възражение, е че разноските не са правилно изчислени. Конкретно се поддържа, че ответното дружество е заплатило възнаграждение за САТЕ в размер на 200,00лв., а не както е посочено в мотивите на решението на РС – 860 лв., както и се развиват доводи за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство на ответното дружество. Тези оплаквания, не се възприемат от настоящата инстанция. В случая съобразно изхода на спора и ангажираните по делото доказателства за заплащане на сторените по делото разноски съдът се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на разноски. Понастоящем липсват основания за ревизиране на присъденото от първата инстанция възнаграждение за процесуално представителство на ответника, поради което искането на частния жалбоподател не може да се уважи. Извършените процесуални действия на представителя на ответника, участието му в проведените съдебни заседание, а както и фактическата и правна сложност на делото, обосновават размера на присъденото му възнаграждение. На следващо място, ответното дружество, е заплатило възнаграждение за САТЕ именно в размер на общо 860,00лв., както е и посочено в мотивите на решението на РС, като 200,00 лв. за внесени като първоначален депозит, а остатъка от 660,00 лв. е внесен допълнително, след приемането на експертното заключение и след определяне на окончателното възнаграждение за в.л. в о.с.з. на 23.03.2022г./виж л. 167 и л. 168 от първоинстанционното дело/.