Решение № 10475 от 02.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10475 гр. София, 02.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110100363 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу С. М. М. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми:

1 098,81 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.05.2022 г. до окончателното й изплащане, 143,13 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2019 г. до 20.04.2022 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 32,13 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.05.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата от 5,92 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.05.2019 г. до 20.04.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 25667/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.05.2022 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника С. М. М., в качеството му на собственик/ползвател на топлоснабден имот, а с това и на потребители – клиенти за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ****, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и 1 изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. С. М., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Последният не е погасил на падежа дължимите суми в размер, както следва: 1 098,81 лева цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.; 143,13 лева лихва за забава за периода от 15.08.2019 г. до 20.04.2022 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия; 32,13 лева - цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 5,92 лева - лихва за забава за периода от 31.05.2019 г. до 20.04.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.05.2022 г. до окончателното й заплащане. За посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело № 25667/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът предявява настоящите искове. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор назначеният по реда на чл.

47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника – адв. С. А. оспорва предявените искове като недопустими, а по същество и неоснователни. Намира исковата молба за нередовна, тъй като е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума относно претендираните суми. Необходимо е последните да бъдат посочени по месеци, а не чрез периоди. Не е посочено мястото на извършената доставка на топлинна енергия, нито кои конкретно задължения ищецът счита за погасени, с оглед депозираното възражение от длъжника по чл. 414 ГПК. Оспорва ответникът да притежава качеството потребител на топлинна енергия, тъй не е сключвал договор с топлофикационното дружество. Оспорва в процесната сграда, в частност в конкретния имот, от [фирма] да е извършена доставка на такава, както и последният да е топлоснабден. В отговора се навежда довод за липсата на сключен договор с фирма за дялово разпределение, както и за отсъствието в имота на отоплителни тела. Оспорват се сумите и по размер, както и дължимостта им поради погасяването им по давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – [фирма] не изразява становище по същество и не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване за установено съществуването в правната сфера на ищцовото дружество на парични вземания от ответника, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

2

В тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна за нередовност на сезиращата съда искова молба съдът се е произнесъл с определението по чл. 140 ГПК от 09.12.2023 г., като по изложените в същото съображения, които споделя и към настоящия момент, е приел последните за неоснователни, доколкото в сезиращата съда искова молба ищецът е навел твърдения относно наличието на облигационно правоотношение с ответника, посочвайки съществените му елементи – страни, предмет, основните права и задължения на топлофикационното дружество и на потребителя, цената на доставената топлинна енергия, нейните компоненти, размера на обезщетението за забава и периодите, за които се претендират двете вземания., а посочването на месечните задължения в рамките на общо заявения период не представлява основание за редовността на исковата молба, а е относимо към спора по същество. Същевременно не е налице соченото в отговора на исковата молба противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и заявения със същата петитум, тъй като последните касаят едни и същи по вид, период и размер вземания, както и е налице съответствие на последните с тези, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Изложеното обуславя произнасянето по същество.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника (обусловено от притежавано от ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер; че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер; наличие на основания за спиране/прекъсване на давностния срок за процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща 3 като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Както се изясни, с отговора на исковата молба ответната страна оспорва да притежава качеството потребител на топлинна енергия, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.

Данните, следващи от събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор от 08.04.1986 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти председателят на ИК на РНС „И.“, въз основа на Заповед № ДИ-03-98/85 г. от 04.03.1986 г. продава на третото за процеса лице С.Н.Ж. недвижим имот – апартамент № 30, находящ се в град София, в жилищна сграда – [адрес], състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 65,13 кв.м. с принадлежащото избено помещение № 14 с полезна площ от 4,10 кв.м., с идеални части от общите части на сградата и с 1,113 % идеални части от правото на строеж върху мястото, срещу заплащането на покупно-продажна цена, за която е удостоверено, че е заплатена изцяло от купувача. В договора е отразено, че съгласно чл. 18 ЗС същият прехвърля правото на собственост върху недвижимия имот и нотариална форма не е необходима.

Установява се, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.01.2003 г., обективиран в Нотариален акт № 1, том I, рег. № 087, дело № 1/2003 г. по описа на нотариус Р.Е. с рег. № *** на НК и с район на действие Районен съд София, С.Н.Ж. – Т., в качеството си на продавач, продава на С. М. М. (ответника по делото), в качеството му на купувач, следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 30, находящ се в [адрес], състоящ си от две стаи, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 65,13 кв.м., заедно с принадлежащото избено помещение № 14 с полезна площ от 4,10 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и с 1,113 % идеални части от правото на строеж върху мястото. В договора е предвидено, че една част от покупнопродажната цена ще бъде заплатена на продавача чрез отпуснатия на купувача банков кредит за закупуване на имота. Изяснява се, че съгласно т. 2 от договора продавачът поема задължение да предаде на купувача владението върху недвижимия имот в срок от 7 дни, считано от окончателното изплащане от страна на купувача на покупно-продажната цена. В нотариалния акт е удостоверено, че при съставянето му пред нотариуса са представени документи, установяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона, сред които: договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 08.04.1986 г., сключен със СНС – РНС „И.“.