Решение № 2001 от 28.04.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2001 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330119931 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С. М. С., ЕГН **********, гр. П., ул.**** № ***, ет.*, ап.** против „И. А. М.“ АД, ЕИК 131576434, гр. София, ***, Силвър Център, ет. 2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, гр. София, ***,

„Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД против „И. А. М.“ АД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 лева – платена без основание по нищожна клауза за възнаградителна лихва по Договор за заем № *** от ** г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 20.11.2024 г. до окончателното й изплащане, както и осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД против „Файненшъл България“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв.- недължимо платена като възнаграждение за гарант по Договор за предоставяне на гаранция № *** от ** г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 20.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът посочва, че на ***** г. е сключил с ответника „И. А. М.“ АД договор за паричен заем, както и договор за предоставяне на поръчителство по договора за заем с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, които са нищожни поради противоречие с добрите нрави, неравноправност и противоречие с императивните разпоредби на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, а договорът за предоставяне на поръчителство и поради обстоятелството, че обезпечава задължение по нищожен договор. Посочва, че по силата на договора за заем е получил заемна сума в размер от 1500 лв., като общата дължима сума с лихва е 2415 лв. при възнаградителна лихва в размер от 130 лв. Не е посочен ГПР. Ищецът в тридневен срок следвало да представи обезпечение измежду двама поръчители, които да отговарят на 1 определени условия, да учреди банкова гаранция или да представи сключен договора за гарантиране на задълженията на дружество- гарант.

На датата на сключване на договора за паричен заем е бил сключен договор за предоставяне на гаранция № *** от ** г. По силата на договора „Файненшъл България“ ЕООД е поело задължение да обезпечи пред „И. А. М.“ АД задълженията на С..

Обезпечаването се сочи, че се изразява в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на заемателя. В замяна на това се сочи, че ищецът дължал възнаграждение от 784,77 лв. Изплащало се заедно с всяка вноска по договора за заем.

Съгласно договора за поръчителство, се посочва, че заплащането на възнаграждението следвало да се предава на „И. А. М.“ АД, което дружество се съгласявало да отчита паричните средства на „Файненшъл България“ ЕООД. Посочва се, че към двата договора е изготвен погасителен план, като за периода от 30.12.2019 г. до 18.05.2020 г., ищецът е следвало да погаси 21 месечни вноски всяка в размер на 115 лева. В размера на вноската се сочи, че се включвала и заемната сума, възнаградителната лихва и възнаграждението на поръчителя. Твърди се, че от датата на сключване на договорите до датата на депозирането на исковата в съда, ищецът заплатил всички суми по погасителния план. На първо място оспорва договора за заем като недействителен на основание чл.22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като посочения ГПР не отговаря на действителния такъв, като не става ясно как е формиран. Твърди се, че не става ясно как е формирана и годишната лихва.

Твърди се и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК, тъй като в ГПР не е включено и възнаграждението по договора за поръчителство. Освен това се сочи, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „И. А. М.“ АД, като същите са свързани лица, като печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала. Със сключването на договора за поръчителство се договаря допълнително възнаграждение и към кредитора, с което се цели да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се заблуждаваща търговска практика. Счита, че не дължи заплатената възнаградителна лихва поради нищожност на договора за заем и на основание изложените доводи. Оспорва договора за предоставяне на гаранция за недействителен, поради недействителност на договора за кредит, доколкото поръчителство съществува само за действително задължение. Оспорва клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция за недействителна поради уговарянето й с цел заобикаляне на императивни разпоредби – чл.21, ал.1 ЗПк, както и противоречие с добрите нрави. Претендира връщане на недължимо платените суми по нищожна клауза за възнаграждение по договор за поръчителство и по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем. С оглед на изложените съображения се моли предявените искове да се уважат, както и да се присъдят разноски.

Ответникът „И. А. М.“ АД оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди, че процесният договор за паричен заем е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, като договорът е 2 сключен валидно. Посочва се, че договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид. формат и размер шрифт, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Твърди, че са посочени общият размер на кредита и условията за усвояването му: лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин: условията за издължаване на кредита от потребителя, информация за размера, броя, периодичността и далите на плащане на погасителните вноски, информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания: наличието па право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден. Всяка страница от договора е подписана от двете страни. Ищецът твърди, че при отпускане на кредита дружеството е действало добросъвестно - на ищеца е предоставен СГФ, в който са описани параметрите на кредита и изрично е посочено, че трябва да предостави едно от посочените обезпечения, т.е. преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел, че трябва да представи обезпечение.

Ответникът твърди, че съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК, изискването да се предостави обезпечение на кредит е напълно допустимо и законно т.е. клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем е действителна. Оспорва като неоснователни твърденията на ответника, че с договора за паричен заем се нарушават изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди се, че договорът за заем съдържа годишния процент на разходите но кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, каквито са изискванията на закона.

Оспорват се и твърденията за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ответникът посочва, че договорът за предоставяне на гаранция е едно второ, отделно облигационно правоотношение, с различен правен субект, като възнаграждението на дружеството-гарант не е част от заемното правоотношение по Договора за заем и не представлява пряк разход, свързан с кредита. Посочва се, че възнаграждението на дружеството-гарант е насрещна престания срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит. Същото е дължимо не към Заемодателя, а за предоставена услуга от „Файненшъл България“ ЕООД, като е уговорено да възникне задължение по нея само при неизпълнение от страна на заемателя на задължението му да представи едно от другите две обезпечения по договора за заем. Възнаграждението но договора за поръчителство се сочи, че не представлява и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като 3 сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита.

На основание подробно изложените доводи се моли предявеният иск да се отхвърли, като неоснователен. Претендират се разноски.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД Оспорва иска като неоснователен. Посочва, че е регистриран като финансова институция с предмет на дейност – предоставяне на гаранционни сделки по занятие и съответно в това си качество сключва гаранционни сделки.

Посочва, че договорът за предоставяне на поръчителство е действителен и отговаря на законовите изисквания, като не страда от пороците, твърдени от ищеца. Оспорва твърдението, че договорът за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави.

Относно твърдението за нееквивалентност на престациите посочва, че съгласно съдебната практика би могло да се иска унищожаемост на договора, но не и да се прогласява неговата нищожност на това основание. Посочва, че клаузите на договора за поръчителство са формулирани достатъчно ясно и разбираемо за всеки разумен потребител. Посочва, че разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е неотносима към договора за поръчителство, като посочва, че възнаграждението по договора за поръчителство, не е разход, който следва да се включи в ГПР. Оспорва да е налице неравноправност, като сочи, че за поетото задължение за поемане на отговорност солидарно с потребителя за задълженията по договора за заем, потребителят се е съгласил да заплати съответното възнаграждение. На основание изложеното се моли предявения иск да се отхвърли. Претендират се разноски

С протоколно определение от 11.04.2025 г. е допуснато изменение на размерите на предявените искове, както следва: размера на предявения против „И. А. М.“ АД иск от 10 лв. на 38,80 лв. и размера на предявения против „Файненшъл България“ ЕООД иск от 50 лв. на 233,81 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и от приетия по делото като доказателство договор за паричен заем № *** е видно, че на ***** г. ищецът в качеството на заемополучател е сключил с ответника И.

А. М. в качеството на заемодател договор за заем, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 1500 лв. В договора е уговорен срок на заема 21 седмици, чрез заплащане на 21 седмични вноски от по 77,63 лв. всяка. Отразен е фиксиран годишен лихвен процент от 40 % и ГПР в размер от 49,15 %. Посочени са датите, на които настъпват падежите на всяка от вноските, като е отразен общият размер на всички плащания – 2415 лв.

С подписване на договора, заемополучателят е удостоверил получаването на предоставената в заем сума.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се е задължил в 3 дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията 4 му по договора, а именно: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да предостави на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по други договор за паричен заем, сключен с И. А. М. АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от 401„Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство, или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.