Решение № 2193 от 12.06.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2193 гр. Варна, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20****3110112936 по описа за 20**** година

Производството по делото е образувано по повод предявен от „****“ ООД, ЕИК ****, с адрес на управление: гр. Варна, ул. „****“ № 45 чрез адв.

А. Ц. от ВАК и адв.Д. И. от ВАК установителен иск, по силата на който съдът да приеме за установено по отношение на ответника Н. М. Г., ЕГН **********, че ищецът „****“ ООД, ЕИК **** е собственик на следния недвижим имот: апартамент №43, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №****, находящ се в гр. Варна, кв. „****“, бл.201, вх.2, етаж 4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ****г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в сграда № 4, с идентификатор ****.4, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива: 1, състоящ се по документ за собственост от две стаи, кухня, баня-тоалет и входно антре, с площ по документ за собственост и по схема от: 57.30 кв.м, ведно с прилежащата му изба№ 43 и 0.5546 % идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи по документ за собственост: изток - ап. 42, запад - зелени площи и ап. 44, север - ап. 44, юг - зелени площи, а на избеното помещение: изток - помещение за колички, запад - изба на ап. 42, север - изба на ап. 41, юг – зелени площи, а по скица при граници и съседи: на същия етаж - ****.4.14, ****.4,16, под обекта: ****.4.11, над обекта: ****.4.19, както и за 1 осъждане на Н. М. Г., ЕГН **********, да предаде на „****“ ООД, ЕИК **** владението на описания недвижим имот.

В исковата молба се твърди, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 24.03.2017г. по изпълнително дело **** на **** с рег.**** вписано в СВ с вх. per. № **** от 10.05.2017 г., акт № ****, том ****, дело № **** г., влязло на 11.04.2017г., е възложен на публична продан на ищеца „****“ ООД, ЕИК **** недвижим имот: апартамент №43, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №****, находящ се в гр. Варна, кв.

„****“, бл.201, вх.2, етаж 4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със **** на Изпълнителния директор на АК, находящ се в сграда № 4, с идентификатор ****.4, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива: 1, състоящ се по документ за собственост от две стаи, кухня, банятоалет и входно антре, с площ по документ за собственост и по схема от:

57.30 кв.м, ведно с прилежащата му изба № 43 и 0.5546 % идеални части от общите части на сградата, при ганици и съседи по документ за собственост: изток - ап. 42, запад - зелени площи и ап. 44, север - ап. 44, юг - зелени площи, а на избеното помещение: изток - помещение за колички, запад - изба на ап. 42, север - изба на ап. 41, юг - зелени площи, а по скица при граници и съседи: на същия етаж -****.4.14,****.4,16, под обекта:****.4.11, над обекта:

****.4.19.

Твърди се, че собственик на описания недвижимия имот, придобит от ищеца по силата на описаното постановление за възлагане от 24.03.2017г. по изп.дело № **** по описа на **** към датата на налагане на възбраната по това изпълнително дело е бил длъжникът ****, ЕГН ****. Твърди се, че изпълнително дело № **** по описа на **** е образувано на 15.01.2008г. по молба от кредитора "****"ООД, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 10125/2007г. по описа на Варненски районен съд, по което длъжниците **** са осъдени да му заплатят солидарно сумата от 3132 лв., представляваща неизплатено задължение, произтичащо от издаден от длъжника запис на заповед, ведно със законната лихва от 04.12.2007г. и 62,64лв. разноски. На 24.06.2008г. солидарния длъжник **** е погасил цялото задължение, ведно с лихвата и разноските, като по негова молба от 27.06.2008г. е конституиран по изпълнителното дело като взискател за половината от погасеното от него задължение. Твърди се, че за обезпечаване 2 и удовлетворяване на вземането на взискателя по изпълнителното дело е наложена възбрана върху описания по-горе недвижим имот, вписана в **** на **** г.,том I, № 93, вх. per. 2047. Към датата на вписване на възбраната собственик на имота е длъжникът ****, съгласно нотариален ****, том L1, дело **** от 29.10.1993г. на нотариус ****, по силата на който Н. М. Г. и ****, негови родители, са му прехвърлили описания по-горе недвижим имот, срещу задължение да поеме гледането и издръжката им докато са живи, като им осигури сносен и спокоен живот, какъвто са водили досега, грижи при болест и немощ. Твърди се, че със същия нотариален акт прехвърлителите са си запазили правото да ползват имота пожизнено и безвъзмездно.

Твърди се, че след вписването на **** г. в СВ - Варна на наложената възбрана по изпълнителното дело, на ****г., длъжникът **** е дарил възбранения имот на родителите си Н. Г. и ****, за което е съставен нот. акт № ****, том V, рег.№ ****, д.893 от 2010г. на нотариус ****, който нот.акт е вписан в **** с вх. per. **** от **** г. акт 43 том **** дело ****.След смъртта на **** през 2011г., по силата на саморъчно завещание от 29.12.2010г., обявено на 17.08.2011г. от нотариус **** и вписано в **** с вх.

№ **** от 13.09.2011г., акт 37, том VIII, дело ****, Н. Г. е придобила и частта на починалия си съпруг от възбранения апартамент.

Твърди се, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 24.03.2017г. по изпълнително дело **** на **** с рег.**** вписано в СВ с вх. per. № **** от 10.05.2017 г., акт № ****, том ****, дело № **** г., влязло на 11.04.2017г., процесният недвижим имот е възложен на ищеца „****“ООД, ЕИК ****. Твърди се, че ответницата се легитимира като негов собственик по силата на дарственото разпореждане от **** с нот. акт № ****, том V, рег.№ ****, д.893 от 2010г., сключен след вписване на възбраната по изпълнителното дело и по силата на обявеното саморъчно завещание на ****, вписано с вх. № **** от 13.09.2011г., акт 37, том VIII, дело ****. Твърди се, че освен това ищцата се легитимира и като лице, което притежава вещно право на ползване върху чужд имот, по силата на сключения преди това договор за издръжка и гледане с нотариален акт № ****, том V, рег.№ ****, д.893 от 2010г., с който тя и съпруга й са си запазили правото на ползване върху имота. Приема се, че този факт е пречка, до отричане на това нейно право по чл.56 от ЗС, дружеството да бъде във владение по изпълнителното дело. Твърди се, че към датата на предявяване на настоящия иск ответницата 3 ползва целия имот, без да е налице основание за това. Твърди се, че по заявление от „****“ООД за вписване на придобития на публична продан недвижим имот в КК и КР на гр.Варна, е получен отговор изх №20-1529511.03.2021г., че е необходимо или да бъде поискано заличаване на вписаното като собственик лице /Н. Г./ за което следва да бъде представено доказателство за отмяна на нотариалния акт за дарение и на саморъчното завещание или да поиска вписване в КРНИ на собственост с дублирано право съгласно чл.53, ал.2 от ЗКИР.

Съгласно приетото в ТР 8/2012г. от 28.11.2013г. по тълк.д.№ 8/2012г. на ОСГТК на ВКС всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. В случая за ищеца е налице правен интерес, като приобретател на същия имот на публична продан, да установи правото си на собственост по отношение на имота, както и факта, че ответницата не притежава ограничено вещно право право на ползване, запазено от нея с нот.акт ****, том L 1 , дело **** от 29.10.1993г. на нотариус **** и да получи владението върху имота.

Твърди се, че ищецът притежава права, противопоставими на ответницата, които изключват правото й на собственост, съответно тя не е негов носител, т.к.от доказателствата по изпълнителното дело безспорно се установява, че към **** г. - дата на налагане на възбраната върху имота, предмет на принудително изпълнение, същият е бил собственост на длъжника ****, а ответницата и нейният съпруг са придобили собствеността върху апартамента на ****г.,т.е. след налагането на възбраната от **** Поради това придобитите от тях права са непротивопоставими на ищеца като купувач на публична продан. Също така му е непротивопоставимо и завещателното разпореждане на **** от 29.12.2010г., обявено на 17.08.2011г. от нотариус **** и вписано в **** с вх. № **** от 13.09.2011 г., акт 37, том VIII, дело ****, с което е завещал на Н. Г. притежаваната от него 1/2 идеална част от имота. Тази идеална част от имота завещателят е придобил в собственост след вписване на възбраната, поради което последващото разпореждане с нея също не би могло да легитимира ответницата като собственик.

Изтъква се, че съгласно константната практика на ВКС, нормата начл.

496, ал. 2 ГПК постановява, че вещно-правните последици на възлагането се 4 проявяват от деня, в който влезе в сила постановлението за възлагане на имота на публична продан. Влязлото в сила постановление прехвърля върху купувача от проданта правата, които длъжникът е имал върху продадения имот към момента на възбраната. След влизане в сила на постановлението за възлагане проданта се стабилизира и може да бъде атакувана само по исков ред и на ограничени основания, предвидени в чл. 496, ал. 3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.452 ГПК извършените от длъжника разпореждания с имота след налагане на възбраната са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори. Вписаната възбрана води до относителна недействителност по отношение на извършените след вписването сделки, на която може да се позове взискателя. По отношение на трети за изпълнението лица, разпореждането е действително. За лицето придобило възбранен имот като правна последица възниква възможността да търпи принудителното изпълнение, насочено към този имот. Това лице няма качество на длъжник по изпълнението и съгласно разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК, ако се установи, че при налагане на възбраната или запора вещта е била собственост на длъжника, жалбата подадена от третото лице не се уважава. Единственото право, което възниква за него е да получи следващата се на длъжника сума, останала след публичната продан на имота, след удовлетворяване на взискателите. В мотивите на T P № 1 /10.07.2018 г. по т.д.№1/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че: “Наложената обезпечителна възбрана не се погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на възбранения недвижим имот, тъй като същата брани интереса и на купувача от публичната продан. Въз основа на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права върху закупения имот, които длъжникът е притежавал към момента на вписването на възбраната и на него не може да се противопоставят никакви права на трети лица, които са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. Купувачът от публичната продан „встъпва“ едновременно в правното положение, както на длъжника, като придобива неговите права върху имота, така и в правното положение на кредиторите - в смисъл, че на него е непротивопоставимо всичко, което не може да бъде противопоставено на кредиторите. Вписаната възбрана осигурява по-ранна противопоставимост на правото на собственост на купувача по публичната продан, за времето от датата на вписване на възбраната спрямо лицата, вписали свои актове относно недвижимия имот 5 след този момент, до вписване на постановлението за възлагане“ Със същото ТР е посочено, че съгласно чл. 452, ал. 2 ГПК извършените от длъжника разпореждания с възбранен имот са прогласени от законодателя за недействителни спрямо взискателя, който я е наложил. Ефектът на тази недействителност се изразява в предназначението на възбраната като обезпечителна мярка да „пази имота“ в патримониума на длъжника, за да може по отношение на този имот да се проведе принудително изпълнение въпреки извършеното разпореждане в полза на трето лице. Приема се, че с влизане в сила на постановлението за възлагане, купувачът придобива правото на собственост, като се погасява това на длъжника, в т.ч. правото на ползване.