Решение № 5789 от 16.12.2019, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№5789/16.12.2019г.

Гр.Варна, 16.12.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII-ри състав, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при участието на секретаря Христина Х., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18 314 по описа на

ВРС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск от ищцовото дружество „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *, против ответника Д.Х.Д., ЕГН **********, с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД. С Разпореждане № 49 649/14.12.2018 г. и с Разпореждане № 1828/15.1.2018 г. настоящият състав е оставил производството по делото „без движение“, давайки конкретни указания на ищцовата страна за уточняване на предмета на установителна защита и внасяне на дължимата се държавна такса. Видно от материалите по делото в изпълнение на дадените указания и в срок ищцовата страна е депозирала две уточнителни молби от 14.1. и от 11.2.2019 г. След уточняване на исковата молба с Определение № 1996/11.2.2019 г., настоящият състав е прекратил частично образуваното исково производството по гр.д.

№ 18314/2018 год. по описа на ВРС, ХLII

– ри състав, само за СУМАТА от 45.79 лв. (четиридесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки) – законна лихва за забава върху непогасената главница за периода от 18.07.2017 г. до 23.06.2018 г., на основание чл. 232 ГПК поради частично оттегляне на исковата претенция с правно осн. чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Със същото Определение е обезсилена частично издадената по частно гр.дело № 10291/2018г., по описа на ВРС, IX–ти състав Заповед № 5128/2.7.2018г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК само за СУМАТА от 45.79 лв. (четиридесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки) – законна лихва за забава върху непогасената главница за периода от 18.07.2017г. до

23.06.2018г., на основание чл. 415, ал.5 ГПК.

Видно от материалите по частно гр.дело № 10291/2018г., ВРС,

IX –ти състав е издал Заповед №5128/2.7.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по силата на която е разпоредил: длъжникът Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, *, ДА

ЗАПЛАТИ на кредитора „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от Р. А.и Т. К.– Управители, чрез пълномощник юрисконсулт Н. С.: сумата от 500.00лв.

(петстотин лева) – главница по Договор за паричен заем №5367886, сключен на 03.07.2017г. и Приложение №1 от 01.04.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., сумата от 76.90лв. (седемдесет и шест лева и деветдесет стотинки) – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 17.07.2017г. до 12.03.2018г.,сумата от 206.10лв. (двеста и шест лева и десет стотинки) – такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, сумата от 206.10лв. (двеста и шест лева и десет стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, за периода от 07.07.2017г. до 12.03.2018г, сумата от 245.00лв.

(двеста четиридесет и пет лева) – разходи и такси за извънсъдебно събиране, сумата от 45.79лв. (четиридесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки) – законна лихва за забава върху непогасената главница за периода от 18.07.2017г. до 23.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда – 29.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410 от ГПК, както и направените разноски в заповедното производство, от които: 25.60лв. (двадесет и пет лева и шестдесет стотинки) – платена държавна такса и 50.00лв. (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба по ЗПП.

В исковата си молба от и уточнителната молба ищецът „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. Я. К., чрез процесуален представител - юрисконсулт Д.

А., сезира ВРС с искането да бъде постановено Решение по силата на което да бъде ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовото дружество и ответника съществуването на паричните вземания за които е издадена Заповед №5128/2.7.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по частно гр.дело № 10291/2018г.,ВРС, IX –ти състав.Твърди се, че ищцовата страна е подала Заявление по чл. 410 ГПК ред РС Варна въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в резултат на което и съгл. чл. 415 ГПК за *ЕООД възниквал правен интерес от завеждане на установителния иск за вземанията срещу Д.Х.Д..

Обстоятелствата, въз основа на което била издадена Заповедта по чл. 410 ГПК, сочи ищцовата страна бил подписан договор за паричен заем № 5367886 от 3 юли 2017 год., сключен между „В. К.“ ООД като заемодател и Д.Х.Д. като заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на Договора за паричен заем, заемателят удостоверявал, че получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия на заема.Основанието, на което Заявлението и исковата молба се подавали от ищцовото дружество, бил сключения Рамков договор за прехвърляне на парични задължения - (цесия) от 01.12.2016 год., на основание чл. 99 ЗЗД и Приложение 1 към него от 1 април 2018 г. между „В. К.„ООД и А.з.к.н.п.з.

ЕООД, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло и с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Съгласно процесния договор за заем, релевира ищцовата страна, заемодателят се задължил да предостави на ответника паричен заем в максимален размер от 500 лева, под формата на паричен заем, който се усвоявал в търговски обект на клоновата мрежа „И.“ АД. С подписването на договора, Д.Х.Д. била удостоверила, че получила от заемодателя сумата от 500 лева, като договорът имал силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемополучателят се бил задължил да ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 783 лева ведно с договорна лихва на 18 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 43,50 лева – включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане.Следвало да се има предвид следното,сочи ищецът: ако заемателят не изпълнел задължението си за заплащане на дължими погасителни вноски, заемодателят имал правото да предприеме всички позволени от закона действия за да съберял своето вземане, което от своя страна можело да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от заемателя. В настоящия договор, сочи ищцовата страна, страните се съгласявали, че със сключването на същия се рефинансира текущия заем на ответника по Договор за паричен заем 5359491 от 25.5.2017 г., като страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор имал характера на разписка. След извършено прихващане,твърди още ищцовата страна, задължението на заемателя се погасявало изцяло а заемодателят му изплащал остатъка от заемната сума.Изрично е посочено в исковата молба, че към момента на сезиране на ВРС дължимата главница възлизала на 500 лева.

За ползването на предоставената сума по договора за паричен заем № 5367886 от 03.07.2017 г., ответникът дължал договорна лихва,в размера посочен в договора. В случая начислената договорна лихва била в размер на 76,90 лева за периода от 17 юли 2017 г. –датата на първата вноска до 12 март 2018 г. датата на настъпване на падежа на договора.

Разпоредите на договора предвиждали още, че заемателят заявявал доброволно, че щял да ползва допълнителната услуга експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от заемодателя. В тази връзка ответникът дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заема в размер на 206,1 лв. Съгласно клаузите на договора, заемателят се задължил в 3 дневен срок, от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора а именно – поръчител физическо лице, което да отговоря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, която да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя, съгласно уговореното от страните, твърди ищецът, на заемателя била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 206,1 лв., която била дължима на падежната дата на погасителната вноска. Така, погасителната вноска, конкретизира ищцовата страна, която следвало да заплати заемателя била в размер на 54,95 лева. Претендираната неустойка, заявява ищцовата страна, била такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, но не и мораторна и се начислявала еднократно, след три дни от датата на сключения между страните договор. Клаузата за неустойка била инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в случай, че заеметелят изпълнел посочените условия, неустойката не се начислявала. Дължимата към момента на подаване на исковата молба неустойка, сочи ищцовата страна за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение възлизала на 206,1 лева.

На следващо място в исковата молба се сочи още,че разпоредите на договора предвиждали, че кредитополучателят се запознал с Тарифата на „В. К.“ ООД, която тарифа била актуална към датата на сключване на договора и се намирала във всеки търговски обект на клоновата мрежа и търговската мрежа на заемодателя, така и на интернет страницата на „В.

К.“ ООД. В тази Тарифа, пояснява ищецът, било посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просроченото вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В настоящият случай, твърди ищцовата страна Д.Х.Д. дължала разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 245 лева. Ответникът следвало да изплати целия заем на 12 март 2018 година – последната падежна дата, като от тогова до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на исковата молба, сроковете по всички падежи на остатъчните вноски били отдавна изтекли а ответникът продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което и дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва – върху непогасената главица, в размер на 45,79 лв.от 18 юли 2017 г. датата на последната погасителна вноска до датата на подаване на заявлението – т.е.- видно от заповедното производство –26 юни 2018 г. /а не грешно изписаното 23 юни 2018 г./ ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

В уточнителната си молба от 11.2.2019 г.ищцовата страна е прецизирала петитума на иска, като е ясно, че е оттеглила само искането касаещо вземането в размер на 45,79 лв., но не и акцесорното искане за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението във ВРС до окончателното изплащане на вземането.

Т.е. искането на ищцовата страна е да бъде установено със СПН съществуването на паричните вземания за които заповедният съд е издал в полза на *ЕООД Заповед №5128/2.7.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника /ответник в исковото производство/ - Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, п*, ЗА СУМИТЕ:

1/. сумата от 500.00лв. (петстотин лева) – главница по Договор за паричен заем №5367886, сключен на 03.07.2017г. и Приложение №1 от 01.04.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г.,