Решение № 707 от 14.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. Бургас, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА М. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20232120201680 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М. М. К., ЕГН ********** срещу Електронен фиш серия К № 4127225, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на електронния фиш.

Твърди се, че неправилно е бил издаден електронен фиш, след като нарушенеито е било установено с мобилна система за контрол. В тази връзка намира за приложимо ТР№ 1/20214 г. на ОСК на ВАС. Поддържа възражението за изтекла давност. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се предсатвлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

С автоматизирано техническо средство е било установено, че на 14.09.2020 г. в 15:49 часа в обл. Бургас ВП II – 99, км.9+500, между парк „Росенец“ и к-ще „Атия“ в посока гр.

1

Черноморец, че при максимално разрешена скорост за движение извън населено място до 80 км/ч, въведено ограничение с пътен знак В-26, лек автомобил „Нисан Джук“ с рег. № ...е бил управляван с 105 км/ч след отчетен толеранс – 3 % при измерването. Скоростта е била засечена с автоматизирано техническо средство със заснет клип № 4556.

Констатирало се, че процесният автомобил е собственост на юридическо лице „...със законен представител – М. М. К.. По тази причина срещу законния представител бил издаден електронен фиш серия К № 4127225.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за изтекла давност. В т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г., постановено по тълк. дело № 1/2014г. по описа на ОСС на НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС е прието, че разпоредбата на чл.

11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Както изрично е посочено в чл. 11 ЗАНН разпоредбите на НК намират приложение само когато в ЗАНН не се предвижда друго. В мотивите на цитираното тълкувателно постановление е развито подробно, че давността в наказателния процес (и в частност в административнонаказателния) се дели на два вида: погасителна, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената санкция. Погасителната давност изрично е уредена в чл. 34 ЗАНН, а изпълнителската в чл. 82 ЗАНН. В такава насока са и изводите в тълкувателното постановление. Ето защо при прилагането на общите правила за погасителната и изпълнителската давност следва да се вземат предвид правилата на чл. 34 и чл. 82 ЗАНН и не е необходимо препращане към разпоредбите на НК, тъй като тези въпроси изрично са уредени в специалния закон. В ЗАНН обаче няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнината следва да бъде 2 преодоляна с приложението на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и в административнонаказателния процес. Давността по чл. 81, ал. 3 НК е 4 години и половина.

Деянието се твърди, че е било извършено на 14.09.2020 г. и следователно към настоящия момент абсолютната давност от 4 години и 6 месеца не е изтекла.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че на 14.09.2020 г. в 15:49 часа в обл. Бургас ВП II – 99, км.9+500, между парк „Росенец“ и к-ще „Атия“ в посока гр. Черноморец, лек автомобил „Нисан Джук“ с рег. № .... е бил управляван с превишена скорост от 105 км/ч при разрешена за извън населено място до 80 км/ч, въведена с пътен знак В-26 в нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото са приложени писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол. От наличен в преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (л. 13) се установява, че процесното техническо средство е било с точно местонахождение - път II – 99, км.9+500, между парк „Росенец“ и к-ще „Атия“ в посока гр.

Черноморец, при стационарен режим на измерване и посока на задействане (посока на контрол) на техническото устройство – приближаващ. Видно от протокол за използване на техническо средство (л.13) се установява, че на процесния участък е имало поставен пътен знак за ограничение на скоростта В-26 – до 80 км/ч. Следователно безспорно се установява по делото, че за процесния участък е било въведено ограничение за движение на автомобилите до 80 км/ч с пътен знак В-26, който е бил поставен на достатъчно разстояние от техническото средство за контрол (300 метра), което е позволявало да бъде възприет от водачите.

В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушенито да не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 621, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш. В тази връзка неоснователно е и възражението за приложение на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС в настоящия случай. С изменението на ЗДвП и приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата се регламентира реда за заснемане на скоростта на движение с мобилни технически средства и отпадна действието на посоченото тълкувателно решение.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено 3 при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. При правилно приложение на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, АНО е издал електронен фиш на законния представител на дружеството собственик на автомобила, а именно на жалбоподателя М. М.

К.. По делото липсват данни жалбоподателят да е подавал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.

На основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на наказание глоба в размер на 100 лева. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта за извън населено място с 25 км/ч, т.е. в рамките, определените в чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване от 21 до 30 км/ч в населено място - глоба 100 лв. На жалбоподателя е наложена глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4127225, издаден от ОД на МВРБургас, с който на М. М. К., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.

3 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4