Определение № 324 от 06.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 324 гр. Велико Търново, 06.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500244 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 130 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 2824 от 08.05.2024 г. /изх. № М1452/29.04.2024 г. на Затвора гр. Ловеч/ от Г. В. В. срещу определение № 738/23.04.2024 г., постановено по гр. д. № 18/2024 г. по описа на Окръжен съд Плевен, с което на основание чл. 130 от ГПК е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск и исковата молба /ИМ/, ведно с приложенията е върната на ищеца. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е постановено в противоречие със закона, тъй като въпросът дали е нарушено правото на ЕС е въпрос по съществото на спора.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на Окръжен съд Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия. С жалбата е направено искане за освобождаване на частния жалбоподател от държавна такса по частната жалба поради липса на финансови средства. Представя се декларация от 29.04.2024 г. , с която се декларира, че частният жалбоподател няма месечни доходи от труд или други изгочници, има сключен граждански брак, но тъй като е в затвора от 14 години не се ползва от доходите на съпругата си, имуществото му е възбранено и запорирано от КПКОНПИ във връзка с висящо производство между тях и не получава доходи от него, няма парични влогове.

1

Великотърновският апелативен съд, като прецени доводите в частната жалба, представените по делото доказателства и закона, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима.

Въззивният съд приема, че с оглед липсата на произнасяне на първоинстанционният съд по искането на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса и с оглед задължителните постановки на т.

13 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС следва да се произнесе по направеното искане по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК. При съобразяване на декларираните от частния жалбоподател обстоятелства относно семейното и имотното му състояние, възрастта му, липсата на доходи от трудова или друга дейност или от имущество, липсата на финансова подкрепа от съпругата му, както и обстоятелството, че от дълги години същият изтърпява наказание „лишаване от свобода“, въззивният съд намира, че същият действително няма финансова възможност да заплати дължимата държавна такса по делото и следва да бъде освободен от заплащането й.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С ИМ ищецът Г. В. В. е предявил иск против Окръжен съд Ловеч за заплащане на обезщетение в размер на 1 000 000 лв. за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на справедлив процес от независим и безпристрастен съд и правото му на ефективни правни средства за защита и достъп до съд и правосъдие, гарантирани му от правото на ЕС и ЕКПЧОС поради това, че заведените от него граждански дела съответно № 377/2022 г., № 393/2022 г., № 410/2022 г., № 423/2022 г., № 482/2022 г., № 158/2022 г., № 89/2023 г., № 395/2022 г., № 401/2022 г., № 348/2022 г., 407/2022 г. и № 399/2022 г., както и други са разпределяни без изключение на един съдия в Окръжен съд Ловеч в нарушение на чл. 9 от ЗСВ и на принципа за случайно разпределение на делата чрез електронно разпределение. Претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното заплащане на сумата.

За да постанови обжалваното определение № 738/23.04.2024 г., постановено по гр. д. № 18/2024 г. съставът на Окръжен съд Плевен е приел, че ищецът не сочи приложимо европейско право, което е нарушено, а оплакванията му за нарушение на ЕКПЧОС не могат да обосноват нарушение на правото на ЕС, тъй като ЕКПЧОС не е част от съюзното право. Посочва се, че чл. 51 §2 от ХОПЕС предвижда основни права и принципи на ЕКПЧОС и тяхното тълкуване, но само когато обществените отношения, попадат в област, която е в областта на Съюза. Счита, че не е достатъчно ищецът да се позовава на съществени нарушения на правото му на справедлив процес, а 2 следва да въведе твърдения, че правото, което е искал да бъде защитено в този процес е защитено от Съюзна норма. Независимо от гореизложеното, първоинстанционният съд приема, че искът е недопустим, поради това, че по реда на чл. 2в ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ може да се претендира обезщетение за вреди от последната съдебна инстанция след окончателното приключване на делото и то в случай, че релевираните от ищеца оплаквания не са получили законосъобразен отговор в хода на инстанционния контрол. Приема, че тъй като ищецът твърди нарушено право по първоинстанционни дела без да твърди тяхното приключване, то искът му е недопустим. Позовава се на практика на ВКС в този смисъл – определение № 4406/20.12.2022 г. по ч.гр.д.

№ 4239/2022 г., ІІІ г.о. на ВКС.

С разпоредбата на чл. 2в ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ е регламентиран реда за разглеждане на исковете за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, като съгласно разпоредбата исковете за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС се разглеждат от съдилищата по реда на АПК – за вреди по чл. 1 ал. 1 от закона , както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на ВАС, а по реда на ГПК в останалите случаи, като ответникът се определя по реда на чл. 7 от ЗОДОВ.

В съдебната практика на ВКС, основана на практиката на СЕС е изяснено, че отговорността на държава членка на ЕС, която произтича от принципа по чл. 4 § 3 от ДЕС , възниква при три условия: нарушената норма от правото на ЕС да предоставя права на частноправен субект; нарушението да е "достатъчно съществено" и наличие на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и вредите, а когато се иска ангажиране на извъндоговорната отговорност на Държавата за действия на съдебен орган следва да е налице още една материалноправна предпоставка - вредите да произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция.

Налице е и трайна съдебна практика на ВКС, в която се приема, че при недопустимост за исково производство по реда на ЗОДОВ като специален закон за търсене на отговорност на Държавата за неправомерно поведение на нейните органи поради липса на процесуална предпоставка, приложение следва да намери чл. 49 от ЗЗД и искът за ангажиране отговорност на Държавата е допустим на общо основание.

3

Въззивният съд приема, че с ИМ ищецът Г. В. В. не посочва подробно обстоятелствата във връзка с разглеждането на всяко от изброените в ИМ граждански дела, не сочи актовете, с които е приключило всяко от делата, не сочи какво нарушение на конкретна норма на правото на ЕС е допуснато от съда, не сочи дали съдебните актове са подлежали на инстанционен контрол, обжалвал ли ги е с оплакванията, посочени в ИМ и как е приключило обжалването им, ако има такова, не сочи правният си интерес от предявяване на иска срещу конкретния съд, в случай, че не е последна инстанция, като наред с това е налице противоречие между заявените обстоятелства относно нарушаване на конкретни разпоредби на ЕКПЧОС и искането към съда за присъждане на обезщетение по чл. 2в ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ .

При тези данни въззивният съд приема, че първоинстанционния съд е бил сезиран с нередовна ИМ, в която е налице неяснота на съществени обстоятелства, на които се основава иска съгласно изискванията на чл. 127 ал.

1 т. 4 от ГПК, които ищецът е длъжен да посочи в ИМ, както и е налице противоречие между заявени обстоятелства и искането към съда, които нередовности според въззивния съд са пречка да се извърши правилна преценка на правната квалификация и допустимостта на предявения иск.

При съобразяване на гореизложеното, въззивният съд приема, че произнасяйки се по нередовна ИМ първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с надлежни указания към ищеца.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Ловеч от заплащане на държавна такса по делото.

ОТМЕНЯ определение № 738/23.04.2024 г., постановено по гр. д. № 18/2024 г. на Окръжен съд Плевен и ВРЪЩА делото на Окръжен съд Плевен за последващи процесуални действия с цел отстраняване на нередовностите по движение на исковата молба съобразно мотивите на въззивното 4 определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, но препис от същото следва да се изпрати на частния жалбоподател за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5