Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 992 от 14.07.2021, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 1793/2020
Вид
Решение № 992
Подписан
14.07.2021
В сила
21.06.2022
Състав
ДАРИНА НЕДЕЛЧЕВА РАЧЕВА ГЕНАДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 114 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 123 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 152 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 1 и 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 1 и 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 1, изр. последно · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 68, ал. 1, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ ……….

Гр. Варна,

………………... 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина

РАЧЕВА при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1793 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по жалба от „Фор груп БГ“ ООД – гр. Варна, ЕИК ****, срещу Ревизионен акт № Р-03000319006660-091-001/28.04.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 156/17.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, с която в тежест на дружеството са установени данъчни задължения за данък върху добавената стойност за д.п. 06, 07, 08 и 11.2017 г. в общ размер 24 877,97 лева и лихви върху задълженията за ДДС в общ размер 6 834,82 лева, както и за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 12 436,67 лева и лихви върху задълженията за корпоративен данък в размер на 2 615,36 лева, въз основа на констатации за извършени продажби на недвижими имоти на цени по-високи от отчетените, както и за упражнено право на данъчен кредит по фактура с получател трето лице.

Дружеството жалбоподател твърди, че ревизионното производство неправомерно е проведено по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като няма обстоятелства, препятстващи извършването на ревизия по общия ред и по-специално няма укрити приходи. Посочва, че самите ревизиращи са приели, че счетоводството е водено в съответствие с изискванията на счетоводното, данъчното и търговското законодателство. Във връзка с извършените съпоставки между продажната цена на продадените от дружеството жилища твърди, че същите са необосновани и не доказват наличието на неотчетени приходи от продажби, тъй като апартамент А1, към чиято продажна цена са приравнени останалите сделки, има характеристики, които го отличават от останалите имоти. Счита за необосновани и недоказани определените при ревизията пазарни цени по сделките. Моли за отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП счита жалбата за неоснователна и недоказана. Твърди, че в производството са били налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК, което е довело до определяне на облагаемата основа по особения ред. Като предпоставка по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК органите по приходите са приели продажбата на един от имотите на цена, значително по-висока от останалите, а съответно като основа за установяване на допълнителни задължения за ДДС и корпоративен данък – разликата между документираната продажна цена на кв.м на останалите два имота и цената на третия имот. Посочва, че в производството е доказано и обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, тъй като от счетоводството не може да бъде изведен начинът, по който е формирана себестойността на отделните обекти, и какъв е делът на отделните разходи за дейността. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на обжалване е Ревизионен акт № Р-03000319006660-091-001/28.04.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 156/17.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП.

Ревизионният акт е издаден в производство за установяване на задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност за данъчни периоди 10.2015 – 02.2018 г. включително и за корпоративен данък за 2016 и 2017 г. Дружеството е регистрирано по ЗДДС през целия ревизиран период, няма регистриран ЕКАФП.

Според констатациите в ревизионния доклад предметът на дейност на дружеството е СМР – общо строителство на сгради и съоръжения, ВиК, изграждане на електрически инсталации, довършителни работи и други. Вписано е в централния професионален регистър на Камарата на строителите в България.

Дейността на дружеството е финансирана със средства от съдружниците, осчетоводявани по кредита на сметка 499 „Други кредитори“. Сумите са постъпвали в брой и по банкова сметка, ***брание на съдружниците, последните предоставят суми за разплащане с доставчици пропорционално на дяловете си, без определен срок, лихва или възнаграждение.

От съдружниците е поискано при ревизията да удостоверят произхода на предоставените от тях суми. Представените доказателства от А. М. са анализирани и е прието, че той не е разполагал с парични средства в размер на вноските, предоставени в дружеството. Съдружникът Г. С. не е посочил в обясненията си каква част от получените от него суми са предоставени на дружеството, а Д. И. не доказва източници на доходи в размера на предоставените парични средства на дружеството. Данни за доходи не са представени и от съдружника К.А..

През ревизираните периоди дружеството е извършвало строителство на сграда в м. *** № 117. За обекта е издадено разрешение за строеж № 302/10.12.2015 г. на името на собственика на земята „Джи инвестмънтс“ ЕООД, което е учредило на „Фор груп БГ“ ООД право на строеж за 14 бр. апартаменти и 14 бр. паркоместа съгласно проекти и екзекутиви.

Обектът е завършен на 30.10.2019 г., когато е подписан акт обр. 15.

От ревизираното дружество е поискано да представи справки за разпределяне на разходите/себестойност по обекти и справка за реализирана печалба/загуба от продажбата. Допълнително са поискани писмени обяснения относно разминаването в продажните цени на отделните клиенти. Установени са ид.ч. от земята, разпределена по обекти. Себестойността и резултатът от продажбите са отразени в таблици на стр. 12 и 13 от ревизионния доклад. Съгласно получените обяснения продажната цена включва всички довършителни работи до етап БДС, други довършителни работи не са извършвани. След анализ на събраните документи и обяснения, органите по приходите приемат, че не е изяснено на каква база са разпределяни разходите по отделни обекти, в т.ч. за груб строеж и довършителни работи, а сметка 611 Разходи за основна дейност, с която са приключени разходите по икономически елементи, не е заведена по отделни обекти.

Установени са продажните цени на прехвърлените апартаменти от сградата (в и извън ревизирания период), като в рамките на ревизирания период са извършени продажби на апартаменти А11, А15 и Б1. Продажбите са извършени на средна цена от 1097 лева/кв.м, с изключение на апартамент А1, продаден на 05.03.2019 г. на М. Д.. От купувача са изискани документи и писмени обяснения, според които е придобила подробно описания в ревизионния доклад имот за сумата 90 000 евро, в която е включена и лятна градина, достъп до която има само от този апартамент.

Останалите продадени през ревизирания период апартаменти са платени по банков път и за получените суми са издадени фактури.

От събраните доказателства органите по приходите приемат, че са налице обстоятелства по чл.

122, ал. 1, т. 2 – данни за укрити приходи – и т. 4 – воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. За такива са приети обстоятелството, че не са представени доказателства как е формирана себестойността на кв.м на отделните обекти, не е ясно как са разпределени разходите по апартаменти и няма определена продажна цена на кв.м. Документално продажбите са отчетени на едни и същи цени в периода 2017-2019 г., с изключение на апартамент А1 през 2019 г., чиято цена е много по-висока. Като доказателство за неотчетени приходи от продажби е прието и обстоятелството, че дейността е финансирана с вноски от съдружниците, произходът на средствата за които не е доказан.

За преминаването към ревизия по особения ред дружеството е уведомено на 18.02.2020 г. Представени са декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.

Предвид това е формирана данъчна основа за облагане с корпоративен данък, както следва:

За продажна цена на продадените през ревизирания период апартаменти А11, А15 и Б1 е приета цена от 1319,01 лева на кв.м без ДДС, идентична с отчетената продажна цена на апартамент А1.

Така при площ от 109,22 кв.м и продажна цена без ДДС 951,45 лева/кв.м, за апартамент А11 при ревизията е определена данъчна основа 144 062,27 лева, или разлика в увеличение 40 144,50 лева, за апартамент А15 с площ 120,18 кв.м е определена данъчна основа 158 517,42 лева, или разлика в увеличение 44 099,25 лева, а за апартамент Б1 с площ 78,61 кв.м – данъчна основа 103 687,38 лева, или разлика в увеличение 40 122,90 лева.

Съответно са преизчислени финансовият резултат за данъчно облагане и дължимият ДДС, като данъчната основа по ЗКПО е увеличена със 124 366,65 лева, а дължимият ДДС със 24 873,33 лева. Към декларираната данъчна основа за облагане с корпоративен данък е добавена определената данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК и е установено допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 12 436,67 лева за 2017 г., както и лихви върху това задължение в размер на 2 615,36 лева до датата на ревизионния акт.

Във връзка със задълженията по ЗДДС е прието, че за трите продажби през 2017 г. се дължи ДДС върху разликата между декларираната и определената при ревизията данъчна основа и съответно – допълнителни задължения за ДДС за данъчните периоди, в които са извършени продажбите – 8 819,85 лева ДДС за д.п.

06.2017 г., относим към апартамент А15, 8 024,58 лева ДДС за д.п. 07.2017 г. за апартамент Б1 и 8 028,90 лева за д.п. 08.2017 г. за апартамент А11.

Установено е и задължение за ДДС за д.п. 11.2017 г. във връзка с непризнато право на данъчен кредит по фактура № ****/26.09.2017 г., издадена от „Стройрент“ ЕООД с ДО 23,20 лева и ДДС 4,64 лева, упражнено през д.п. 11.2017 г. Констатирано е, че получател по фактурата не е ревизираното дружество, а „Арт билдингс“ ЕООД, ЕИК ****, поради което на основание чл. 71, вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит в размер на 4,64 лева.

Във връзка с установените задължения за ДДС са определени лихви в общ размер 6 834,82 лева до датата на ревизионния акт.

С възражението срещу ревизионния доклад и с жалбата по чл. 152 от ДОПК не са представени доказателства.

Във връзка с установяване на обстоятелствата, твърдени от жалбоподателя, в хода на съдебното производство са събрани допълнителни доказателства.

Допусната е съдебно – икономическа експертиза със задача вещото лице въз основа на материалите по делото и след справка в счетоводството на жалбоподателя, да отговори предоставяни ли са на дружеството реално, по банков път, заеми от тримата съдружници; върнати ли са заемите към момента на ревизията от дейността на дружеството?

Въз основа на извлеченията от банковата сметка на дружеството, протоколи от заседания на общото събрание на съдружниците вещото лице е установило датите, сумите и посоченото в банковите документи основание за направени от съдружниците вноски по сметка на дружеството през периода 03.2015 – 31.12.2020 г. Констатациите са отразени в табличен вид. Сумите са превеждани най-вече с основание „захранване“, „заем“ и „вноска“. Освен предоставените по банков път средства суми са постъпили и по каса. Установени са възстановените средства на съдружници изцяло по банков път до приключване на ревизионното производство.

От страна на жалбоподателя са представени и са приети от съда документите, по които е работило вещото лице – счетоводни регистри, банкови извлечения, протоколи от общото събрание на съдружниците. Представени са приходни касови ордери за получени в брой по каса в дружеството суми.

Допусната е съдебно – техническа експертиза със задача вещото лице да отговори разполага ли апартамент А1 с открита площ, която се ползва само от неговия собственик, каква е степента на завършеност на откритата площ (открита тераса) и да направи сравнения по технически и фактически характеристики с другите апартаменти в сградата?