Решение № 3321 от 17.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3321 гр. София, 17.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело № 20261100502763 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. на ДСИ № 36100/01.12.2025 г. по описа на ДСИ при СИС към СРС, отд.1, уч. 9, подадена от И. К. З., с ЕГН **********, в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 20251110402014, срещу разпореждане от 13.11.2025 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника направено с молба вх. № 34034 от 12.11.2025 г. за спиране на цитираното изпълнително дело на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК до разрешаване на спора относно оспореното по исков ред уреден в чл. 439 ГПК парично вземане, което е предмет на принудително изпълнение, респективно на производството по оспорване на акта на съда, въз основа на който е издаден изпълнителния лист послужил за образуването на изпълнителното дело.

Оплакванията в жалбата са, че има висящ спор относно законосъобразността на акта въз основа на който е издаден изпълнителния лист, а именно от З. е било обжалвано определението, с което СГС е присъдил вземането, за което в полза на ПРБ е бил издаден изпълнителен лист. Докато това обжалване тече, била налице процесуална пречка за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила определение. Осъществена била предпоставката за спиране на изпълнителното дело, която е уредена в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В заключение се иска постановяване на решение, с което обжалвания отказ на ДСИ да спре изпълнителното дело да бъде отменен, поради незаконосъобразността му, като съдът спре воденото срещу И. К. З. изпълнително дело до приключване процедурата по обжалване на определението, с което СГС е присъдил вземането, което е предмет на издадения изпълнителен лист. С молба от 18.12.2025 г. И. К. З. е поискала да бъде освободена на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на държавна такса за разглеждане на жалбата й, защото не разполага с финансови средства и имущество позволяващи да я внесе.

Ответникът по жалбата – ПРБ се възползва от правото си да подаде възражение срещу нея. В него се позовава на това, че изпълнителното производство се спира в изрично 1 предвидени хипотези, които са уредени в чл. 432 ГПК. Понеже в жалбата се изнасят твърдения, че към момента има неприключило производство по друго дело, което има обуславящо значение за изпълнителния процес провеждан срещу И. К. З. и се води пред СГС, то съществуването на подобно основание се оспорва от взискателя. Също така нямало ангажирани доказателства за това, че е налице значителна вероятност изпълнението да бъде осуетено поради липса на право на принудително изпълнение. Подчертава се и това, че за да може съдения изпълнител да предприеме спиране на висящо пред него изпълнително дело е необходимо да му се предостави изричен акт на съда, въз основа на който се допуска подобно спиране. В жалбата, а и по делото липсват данни за постановяване на акт ползващ се с подобно действие. Ето защо според ПРБ липсват законови основания за спиране на изпълнителното производство, което предполага постановяване на решение, с което жалбата на И. К. З. трябва да бъде оставена без уважение, защото обжалваното с нея разпореждане на ДСИ е законосъобразно.

Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от ДСИ на която е поверено за провеждане изпълнението на правата по издадения изпълнителен лист от 12.12.2024 г. В тези мотиви в хронологична последователност са проследени действията предприети от страните и органа по изпълнението в рамките на стартиралия изпълнителен процес по и.д.

№ 20251110402014. Позицията на съдебния изпълнител е, че подадената жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Изпълнителното производство подлежи на спиране само в хипотезите, които са изброени в разпоредбата на чл. 432 ГПК, а искането на длъжника по изпълнение заявено с молба от вх. № 34034 от 12.11.2025 г. не попада в никоя от тях, поради което се явява неоснователно и поради това е било оставено без уважение с обжалваното разпореждане.

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на страните, намира следното:

Изпълнителнот о дело е образувано по молба от 21.10.2025 г. на Прокуратура на Република България срещу длъжника – И. К. З., въз основа на изпълнителен лист от 12.12.2024 г., издаден по гр.д. № 14344/2019 г. по описа на Софийски градски съд, 1-6 с-в, с който И. К. З. е осъдена да заплати на ПРБ сумата от 100 лв. – разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 29.10.2025 г.

На 12.11.2025 г. длъжникът – З. е сезирала съдебния изпълнител с искане за спиране на изпълнителното дело образувано спрямо нея и е развила своите съображения за това.

С обжалваното разпореждане от 13.11.2025 г. ДСИ е оставила без уважение искането на длъжника по изпълнението да се спре и.д. № 20251110402014 на посоченото в молбата от 12.11.2025 г. основание.

При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

Подадената жалба е процесуално допустима - подадена е от длъжника по изпълнителното дело срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок.

Към същата не е представено доказателство за внесена такса за разглеждането й, но има изрично искане по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на И. К. З. от заплащане на 2 следващата се такса, защото лицето се намира в материално затруднение, което му пречи да осигури средствата необходими за това. В тази връзка на лист 27-28 от изпълнителното дело е ангажирана декларация за гражданско и имуществено състояние по образец. Тя датира от 12.11.2025 г. и в нея декларатора – З. е посочила, че не получава никакви месечни доходи; не упражнява никаква дейност която да и осигурява месечни доходи, не се намира в граждански брак. Не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства, както и дялове и акции от търговски дружества, респективно парични влогове. Съдът намира, че искането се явява основателно. Декларираните под страх от наказателна отговорност данни сочат на отсъствие на каквито и да е месечни доходи на лицето, както и на имущество, което да може да генерира такива. Следователно се касае до физическо лице, което не разполага с материалната обезпеченост да заплати следващата се за разглеждане на жалбата такса в размер на 12,78 евро.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Основанията за спиране на изпълнителното производство са изрично посочени в закона – чл. 432, ал. 1, т. 1 – 7 от ГПК. Нито едно от изложените в жалбата твърдения не представляват такива основания. Позоваването, че спирането трябва да се извърши на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е напълно неоснователно, защото в процесуалната норма на чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК, като изрично основание за спиране на изпълнителен процес са предвидени само хипотезите уредени в чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3 относно общите правила уреждащи спирането на исковото производство. Това означава, че принципно хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не е приложима за изпълнителното производство. Тук трябва да се отбележи, че в рамките на висящото исково производство, за което длъжникът се позовава, че решението би имало значение за законосъобразното развитие на провеждания спрямо него изпълнителния процес, същият разполага с възможност да поиска като обезпечителна мярка спиране на изпълнителното производство и по преценка на съда разглеждащ именно спора относно материалните основания за съществуване/несъществуване на вземането да се осъществи преценка, дали такава мярка се явява основателна. Съдебният изпълнител не може да прави такава преценка, като същото важи и за съдът упражняващ контрола за законосъобразността на актовете му. Трябва да се допълни, че разпоредбата на чл. 432, ал. 1 т. 7 от ГПК препраща към други нормативни актове /закони/, в които са предвидени основания за спиране на изпълнителното производство извън изброените по т. 1-6. Такива хипотези са разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от ТЗ, тази на чл. 420, ал. 2 ГПК, тази на чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН и други, но не и чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, която хипотеза е обща и не важи за изпълнителния процес по съображенията разяснени по-горе.

На самостоятелно основание няма и никакви подкрепящи искането доказателства за висящи понастоящем производства по оспорване на съдебния акт явяващ се изпълнително основание за издаване на изпълнителния лист от 12.12.2024 г., както и за инициирано от длъжника по изпълнението исково производство по реда на чл. 439 ГПК за отричане съществуването на паричното вземане, което е предмет на допуснато принудително изпълнение. Задължението за осигуряване на такива доказателства е на страната, която е поискала спирането, но нито с молбата на длъжника по изпълнението, нито с жалбата няма ангажиране на такива доказателства.

По изложените съображения съдът намира, че правилно е отказано от съдебния изпълнител спиране на изпълнителното дело, а подадената жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

3

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК И. К. З., с ЕГН ********** от заплащането на държавна такса за разглеждане на подадената от нея жалба с входящ № 36100/01.12.2025 г. по чл. 435 ГПК срещу действие на съдебен изпълнител – отказ да се постанови спиране на изпълнително дело № 20251110402014, което е образувано и се води по описа на държавен съдебен изпълнител при РС-София

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. на ДСИ № 36100/01.12.2025 г. по описа на ДСИ при СИС към СРС, отд.1, уч. 9, подадена от И. К. З., с ЕГН **********, в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 20251110402014, срещу разпореждане от 13.11.2025 г., с което е оставено без уважение искането й направено с молба вх. № 34034 от 12.11.2025 г. за спиране на цитираното изпълнително дело на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК до разрешаване на спора относно оспореното по исков ред уреден в чл. 439 ГПК парично вземане, което е предмет на принудително изпълнение, респективно на производството по оспорване на акта на съда, въз основа на който е издаден изпълнителния лист послужил за образуването на изпълнителното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4