Решение № 362 от 31.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. София, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело № 20221001000015 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в производството „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК: 200299615 срещу първоинстанционно решение № 261372 от 05. 10. 2021 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав по т.д. № 822 по описа на съда за 2020 г. в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: 121076907, на основание чл. 411 от Кодекса на застраховането /КЗ/ сумата 47597,83 лв. за сумата над 38512,63 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 33017030100460 за имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 04. 04. 2017 г. в района на с. Малка Верея, Област Стара Загора, ведно със законната лихва върху същата сума – предмет на жалбата, считано от 27. 11. 2019 г. до окончателното изплащане /присъдената е от 11. 05. 2020 г., което не засяга долното произнасяне на въззивния съд с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес/, сумата 11000.38 лв. мораторна лихва за посочен в решението период, и съответната, 1 припадаща се част от разноските в производството, със законните последици.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение в обжалваните му части, иска се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявените срещу жалбоподателя искове да бъдат отхвърлени в тези части, претендират се разноски съобразно изхода на делото за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата оспорва същата, претендира разноски за въззивната инстанция.

Във въззивната инстанция не са приемани нови доказателства.

В частта му, с която ответникът е осъден да заплати сумата 38512.63 лв. по главницата и законната лихва върху същата сума, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, първоинстанционното решение, като необжалвано от ответника е влязло в сила.

Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите, установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, намира следното:

Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно по същество в обжалваните му части.

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл.

127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.

Доколкото при извършената от

2 въззивния състав проверка на обжалваното решение, при условията и в пределите, установени от цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.

1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. не се установява неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни норми, нито пък с оглед вида на делото съдът е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.

Преценено съобразно изложеното обжалваното първоинстанционно решение, макар валидно и допустимо, но е неправилно по същество в обжалваните му от ответника части, поради следното:

По делото е установено от фактическа страна следното:

От представената по делото и неоспорена Комбинирана застрахователна полица № 0000566312 се установява, че същата е сключена на 26. 09. 2016 г. с ответника, като застрахован е „УниКредит лизинг“ ЕАД – клон Стара Загора, с обект по застраховката – л.а. „БМВ Х-5“, с рег. № ***, при покрит риск – „Пълно Каско“, като е договорена застрахователна сума от 116 962 лв., със срок на валидност на застраховката до 01. 11. 2017 г. Приложени са и Общите условия към застрахователната полица.

Представен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 04. 04.

2017 г., съставен от дежурен по ПТП в сектор ПП при ОД на МВР, в който е описано състояло се произшествие между водача на л.а. „Ситроен Ц-3“, рег.

№ ***, собственост на Т. И. и управляван от същата и от друга страна – водача на л.а. „БМВ Х-5“, рег. № ***, собственост на „УниКредит лизинг“ ЕАД и управляван от Ж. Ж., като в протокола са констатирани видимите щети и по двата автомобила, както и причинените наранявания на пострадалите лица.

Представена е Фактура от 31. 07. 2017г. за сумата от 47 517.83 лв., с основание за плащане – ремонт по поръчка 205429 по щета № 33017030100460 за л.а. БМВ Х-5, рег. № ***, като посочената стойност е с включен ДДС. Получател по фактурата е ищеца. Приложена е Калкулацияремонт, приета от застрахователя по преписката по процесната щета за стойността по фактурата, която е възприета и в приложената Експертиза по 3 претенцията. За удостоверяване на плащането по фактурата е представено платежно нареждане за сумата от 47 517.83 лв. от 20. 09. 2017 г., с наредител на плащането ищеца и получател – юридическото лице, фактурирало извършения ремонт на увредения автомобили с рег. № ***.

Представена е и Фактура № 0000015759 от 04. 04. 2017 г., с получател търговец-трето да делото лице, и с основание за плащането – транспорт, репатриране на катастрофирал автомобил БВМ Х-5, рег. № ***, и стойност по фактурата – 96 лв., с вкл. ДДС. За удостоверяване на извършеното плащане по фактурата е представено платежно нареждане от 20. 09. 2017 г., с наредител ищеца.

По делото е приложена и покана за плащане с вх. № 2526/13. 12. 2017 г., адресирана от ищеца до ответника – жалбоподател, като е определен 30дневен срок за уреждането по реда на регреса между страните по делото – застрахователи, относно 16 броя щети, като под № 13 е посочена и процесната такава в претендирания размер.

По делото е изслушана съдебно–автотехническа експертиза /САТЕ/ с вещо лице /ВЛ/ инж. А. М., заключението по която въззивният състав също изцяло кредитира, като обосновано, обективно и основано на специалните знания на ВЛ, и в което се установява, че общата стойност на обезщетението при ремонт на автомобила във фирмен сервиз, в какъвто се твърди по делото да е извършен – такъв на марката „БМВ“ в гр. Варна, възлиза на 47 612.63 лв., от които 47 517.83 лв. – стойността на ремонта, 15 лв. – ликвидационни разходи, 80 лв. – транспорт на автомобила с пътна помощ. Според вещото лице, обезщетението при ремонт на автомобила с ДДС, определено по средни пазарни цени, възлиза на 38 417.63 лв., при което заедно с други разходи – ликвидационни и транспорт – възлиза общо на 38 352.63 лв. В заключението се сочи, че увредените части по л.а. БМВ Х-5 са в лявата странична част на автомобила и кореспондират с механизма на ПТП при страничен удар.

Челният удар между двете МПС е в платното за движение на л.а. джип БМВ Х-5, като преди реализирането му двата автомобила са се движели един срещу друг при остър десен завой за водача на л.а. Ситроен С-3 и ограничена видимост от профила на завоя между двамата водачи до около120 м.

Скоростта на л.а. Ситроен е около 90 км/ч, която е критична на влажна асфалтова настилка, а скоростта на л.а. БМВ е 65 км/ч. В тази ситуация, 4 водача на л.а. Ситроен е предприел екстрено намаляване на скоростта, при което колелата на автомобила блокират, същият става неуправляем и се отклонява наляво, навлиза частично в платното за насрещно движение и се удря в задна лява част на другия автомобил, при което предна лява част на л.а.

Ситроен се вклинва в задно ляво колело на л.а. БМВ. Според експертизата, скоростта на л.а. Ситроен не е съобразена с пътните условия, при което водачът губи контрола върху управлението на автомобила. Същевременно водачът на л.а. БМВ не е могъл да предотврати ПТП, защото е отстоял на 11 метра от местоудара, когато е започнало отклонението на други автомобил.

Увреденият автомобил - БМВ е бил на под 3 години от пускането му в експлоатация и е трябвало да се отремонтира във фирмен сервиз.

Действителната стойност на джип БМВ Х-5 към датата на ПТП според експертизата възлиза на 100 000 лв. и в случая не е налице т.нар. „тотална щета“ - абандон. Изготвено е допълнително заключение по САТЕ, в което вещото лице е достигнало до същите изводи, като е съобразило допълнително предоставени му данни за това. Посочени са само различни стойности на скоростта, при която се е движело всяко от превозните средства към момента на настъпване на удара между тях, като за л.а. Ситроен е посочена такава от 81 км/ч, а за л.а. БМВ – 61 км/ч.

Събраните по делото гласни доказателства – свидетелски показания, са относими само към механизма на ПТП, спорът относно който не е пренесен пред въззивната инстанция /спори се по размера на обезщетението и то извън обусловения от евентуално съпричиняване намален такъв, а само по коя от двете, определени от ВЛ по САТЕ стойности на възстановяване жалбоподателят – ответник дължи да изпълни задължението си към ищеца по чл. 411 от КЗ/, поради което и въззивният състав не ги възпроизвежда, нито ги обсъжда нарочно тук.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното /мотивите на първоинстанционния съд в решението му са изцяло правилни в частта им от фактическа страна, както и частично – от правна, поради което и въззивният състав, освен че препраща общо към тях в съответните им части, които не са нарочно ревизирани с настоящите мотиви, но ги и възпроизвежда като свои по спора в частите им, непосредствено подолу/:

5

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За да се реализира предвидената суброгация, е необходимо да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на клаузите на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.

В случаите, когато отговорността на прекия причинител на вредите е била застрахована, застрахователят, който се е суброгирал в правата на застрахования може да упражни и правата на последния срещу застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност”. Правото му на това произтича от встъпване по силата на закона в правата на застрахованияувреден.

От представените по делото доказателства се установява, че посочените предпоставки за настъпилата суброгация по смисъла на чл. 411 КЗ са налице, доколкото се установява, че по време на действието на сключения договор за застраховка „Каско” е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение.

За да възникне отговорността на прекия причинител за нанесените щети на увредения, което впоследствие обуславя и суброгацията, е необходимо да бъде установен фактическият състав на деликта, съгласно чл. 45 ЗЗД. За установяване настъпване на произшествието, по делото е представен протокол за ПТП, изложеното в който кореспондира с изложеното в заключението по САТЕ относно възприетия механизъм на ПТП и основано на събрания по делото доказателствен материал, включително и от свидетелските показания. Противоправност в поведението на застрахования при ответника водач на л.а. Ситроен Ц-4 се установява от възприетото за установено поведение на същия непосредствено преди инцидента, а именно движение с несъобразена с пътната обстановка скорост. В тази връзка безспорно се установява, че към момента на настъпване на инцидента пътят е бил мокър, като участниците са навлизали в завой. Водачът, сочен като причинител на вредите, се е движел със скорост от 81 км/ч., която е възприета от експертизата като превишена, с оглед пътните условия. Доказателство за 6 това е и неспособността му да предприеме адекватна маневра, която да доведе до избягване на удара, като при опит да намали скоростта е изгубил управление върху автомобила. Макар и предприетото изтегляне от другия автомобил в дясната част на пътното платно, избягването на удара е било невъзможно, както според заключението на ВЛ по САТЕ, така и според свидетелите.

Разпечатката съдържа 45 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a2ad8614-ed96-49fc-a31c-bd801053eac9