Решение № 237 от 21.07.2022, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№ … … … град Кърджали, 21.07.2022 год.

В И М

Е Т О Н А Н А

Р О Д А

Кърджалийският административен съд, ...……...………… в публично …….……..…..…. заседание на двадесет и първи юни ..........................................................………..….….…..……. през

2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря …………………………………………….

Павлина Петрова …...…..…………......….......... като разгледа докладваното от .....…………….. съдията Виктор

Атанасов ............................ административно дело №50 .... по описа за ..................... 2022 година ........................... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и 3 от КСО.

Образувано е по жалба, подадена от Д.Н.Е., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв.Д.Х. от АК-***, с адрес за кореспонденция: ***, против Решение №2153-08-40 от 24.01.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което са отхвърлени, като неоснователни, жалбите му против Разпореждане №081-00-19-2 от 01.12.2021 год., Разпореждане №081-00-19-3 от 01.12.2021 год. и Разпореждане №081-00-19-4 от 01.12.2021 год., всички издадени от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали.

Жалбоподателят Д.Н.Е. заявява в жалбата си, че в законоустановения срок обжалва посоченото решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита, че при издаване на оспореното решение административният орган не е съобразил нито един от доводите, посочени в жалбите срещу процесните разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - град Кърджали е че този извод се потвърждава от възприетото в решението на административния орган, че са били събрани доказателства за липса на престирана работна сила от негова страна и потвърждаването на това обстоятелство от негова страна. Сочи, че в жалбата си срещу процесните разпореждания изрично бил заявил, че е полагал труд като ***, като е описал и направеното от него в продължение на една седмица (колкото е продължил трудовия му договор), както и изрично бил посочил, че не е давал и подписвал никакви обяснения и ако има дадени и подписани такива, те не са негови. Твърди, че въпреки посоченото от него обаче административният орган се задоволил да се обоснове с общоприети изводи при направена проверка за дейността на дружеството - работодател и разглеждайки общо обясненията, дадени от други работници, които обаче не касаят него, като сочи, че показателно за формалното разглеждане на неговите жалби било и посочването в решението на упражняваната от него дейност като „***” (в края на трети абзац от стр.3-та на решението). Жалбоподателят счита, че административният орган следвало да направи индивидуална преценка на обстоятелствата относно неговото правоотношение с дружеството - работодател, като провери и прецени обстоятелствата, посочени от него, в това число - дали е извършил посочените от него в жалбата му дейности (например чрез разпит на други лица от дружеството - работодател), относно това, дали е дал писмени обяснения, каквито твърди, че няма (например чрез експертиза). Жалбоподателят заявява, че не е съгласен с наведените твърдения и достигнатите изводи в процесното решение, тъй като административният орган не е обсъдил в цялост оплакванията в жалбата, както и всички относими към случая факти и доказателства и следователно е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, като сочи, че самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт е постановяването му в противоречие със същественото процесуално правило на чл.35 от АПК, т.е. без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и като не е съобразил всички релевантни за случая обстоятелства, без да изследва конкретния случай, административният орган е достигнал до неправилни изводи, като е издал едно необосновано и незаконосъобразно решение. Жалбоподателят заявява, че подробни съображения ще посочи след представянето на цялата административна преписка по издаването на Решение №2153-08-40 от 24.01.2022 год. на директора на ТП на НОИ - град Кърджали.

Жалбоподателят моли в жалбата, предвид изложеното и след като съдът се запознае с посочените от негова страна подробни доводи в съдебно заседание, да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-40 от 24.01.2022 год. на директора на ТП на НОИ - град Кърджали, както и моли също така, да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В жалбата са направени доказателствени искания, вкл. и за назначаване на съдебно-графологична експертиза, с вещо лице – графолог, с формулирани в жалбата задачи.

В съдебно заседание, жалбоподателят Д.Н.Е. от ***, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв.Д.Х. от АК-***, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, както и направените в нея доказателствени искания. По същество счита, че от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че при постановяване на процесния административния акт, органът е действал в нарушение на чл.35 от АПК, т.е. без да са изяснени факти и обстоятелства по делото, тъй като видно от възраженията против трите издадени разпореждания на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, които възражения впоследствие са изложени и в жалбата до съда, не са взети предвид по никакъв начин, не са съобразени и не са коментирани, като ръководителят на ТП на НОИ - Кърджали е издал едно решение, което е в противоречие с чл.35 от АПК. Сочи, че от заключението на вещото лице е станало ясно, че положеният подпис и дадените обяснения, взети предвид при постановяване на процесните разпореждания, не са на жалбоподателя, съответно, няма и налице данни, че същият е получил от НАП каквито и да е било документи и искания. Твърди, че от друга страна са събрани доказателства за това, че жалбоподателят е положил реално труд в това дружество и че като се има предвид и периодът, за който е положил труд – една седмица, колкото и да се говори за това, че дружеството не е действало, това е логичен период относно това, което е казано, във връзка с неговия трудов ангажимент. Предвид изложеното счита, че издаденото решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Отново моли да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ

– град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – ст.юрк.З. Б., която заявява, че оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а обжалваното решение намира за законосъобразно. Счита, че оспореният акт е правилен и законосъобразен, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. В случай, че бъде уважена жалбата, моли да бъде определено адвокатско възнаграждение в минимален размер.

В предоставения от съда срок депозира и писмена защита, в която развива доводи и съображения в подкрепа на оспореното решение, сходни с тези, развити в мотивите на самото решение. В писмената защита счита, че следва да се отбележи, че по делото не било ангажирано нито едно доказателство, което да установи релевантния факт на реално упражняване на работна сила от страна на оспорващото лице в полза на посоченото дружество и че разпитаните по делото свидетели не установявали това обстоятелство. Намира, че събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства от свидетелите А. В. Р. и А. Р. Е. (*** на жалбоподателя) са противоречиви, нереалистични и недоказани и че твърденията, че е работил и има сключен трудов договор с „***” ЕООД, били напълно противоречиви с твърденията на голяма част от лицата, работили в „***” ООД, които заявявали, че не са полагали труд, тъй като дружеството не било започнало строителство на обекта. Намира, че дадените показания, че Д. Н. Е./името на лицето е Д.Н.Е./ работил 7-10 дни и получил заплата, също поставяло под съмнение тяхната истинност, като се сочи, че старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Кърджали, съвместно със служител от сектор „Противодействие на икономическата престъпност” към ОД на МВР – Кърджали, посетили офис на дружеството „***” ЕООД, на адрес: ***, където установили, че не се съхраняват разплащателни ведомости и други документи, свързани с дейността на осигурителя, в това число трудови договори, длъжностни характеристики, медицински бележки, липсвала и карта за начален инструктаж и въвеждане на новопостъпили служители, за което бил съставен и констативен протокол от съвместната проверка. В защита е изложен довод, че може да се твърди, че показанията на лицето са в интерес на жалбоподателя, още повече, че единият от свидетелите била съпругата на Д.Е. Поради това, в писмената защита счита, че от събрания по делото съвкупен доказателствен матирал с основание може да се приеме, че лицето не е упражнявало трудова дейност съгласно чл.10 от КСО. С оглед изложеното и като се вземат предвид съображенията, изложени в оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с №2153-08-40 от 24.01.2022 год., в писмената защита моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата на Д.Н.Е., като неоснователна и да бъде оставено в сила цитираното решение, като правилно и законосъобразно.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощника на жалбоподателя Д.Н.Е. – адвокат Д.Х. от АК-***, със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-806#1/21.01.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.5/, като видно от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243, с баркод

*** на „Български пощи” ЕАД ***/л.9/, същото е получено от упълномощеното лице на датата 26.01.2022 год. Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, на 08.02.2022 год., като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№2153-08-40#1/08.02.2022 год., видно от положения и попълнен щемпел върху същата/л.3/. От това следва, че жалбата е подадена по установения ред, на 13-ия /тринадесетия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма и изискуемото се съдържание и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Със заявление, подадено в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№081-00-19 от 04.01.2017 год./л.178/, Д.Н.Е. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание чл.54а от КСО, към което е приложил Заповед №19 от 01.12.2016 год. за прекратяване на трудовото му правоотношение с работодателя „***” ЕООД ***/л.180/ и копие от трудова книжка, като по преписката са представени заверени копия от стр.16 и стр.17 от същата, с положени печати и заверка за дата на постъпване на работа в същото дружество и за дата на прекратяване на трудовото правоотношение, съответно 22.11.2016 год. - 01.12.2016 год./л.181/. С Разпореждане №081-00-19-1 от 13.01.2017 год. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали/л.177/, на лицето, на основание чл.54ж, ал.1, във вр. с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО, е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.12.2016 год. до 31.05.2017 год., в размер на *** лева дневно.