Определение № 431 от 14.02.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 431 гр. Бургас, 13.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. И.а

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Радостина П. И.а Въззивно частно гражданско дело № 20242100500099 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по частната жалба на ищеца Г. П. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***** , подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Димитър Деков, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул.

„Марица“ № 93, партер против определение № 5718 от 06.10.2023 г., постановено по гр. дело № 4026/2023 г. по описа на РС-Бургас, с което е прекратено производството по делото поради неподведомственост на спора.

В частната се изразява недоволство от обжалваното прекратително определение, с искане за отмяната му. Представя се определение от 18.07.2023г. по арб.д. № 1/2023г. на Арбитражен съд- Бургас, с което образуваното пред него производство е прекратено на основание чл. 44,ал.2, т. 3, предл. първо от Правилника на същия арбитражен съд като неподведомствено, по съображения, че арбитражната клауза в сключения между страните договор от 12.12.2022г. с посочване „Арбитражен съд Бургас“ е неясно формулирана и не съдържа конкретика към кого трябва да се обърнат страните при възникнал спор, с оглед на което е прието, че не може да се направи категоричен извод, че именно този арбитражен съд е компетентният да разгледа спора,доколкото в гр.

Бургас има повече от един арбитражен съд. Предвид това частният жалбоподател счита, че вследствие прекратяване на делото от страна на РС-Бургас и при наличие на отказ на Арбитражен съд при Сдружение „ППМ“ да го разгледа, води до нарушаване на правото му на защита и препятства възможността му да реализира правата си по 1 съдебен ред.

В предоставения едноседмичен срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответната страна „ФАРКОЛ“ АД е депозирала писмен отговор, в който е изложила становище за неоснователност на частната жалба, по съображения, че тъй като в случая е налице валидна арбитражна клауза, това е отрицателна процесуална предпоставка за иницииране на съдебно производство. По така наведените доводи, подробно доразвити в писмения отговор се иска потвърждаване на обжалваното определение, с което съдебното производство е прекратено поради неподведомественост на спора.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран с предявен от ищеца иск по реда на чл. 422 от ГПК за приемане за установено, че ответното дружество му дължи вземанията, произтичащи от сключения помежду им договор за управление 12.12.2022г., за които същият се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №1797/2023г. по описа на БРС.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е направил възражение за неподведомственост на спора пред районния съд, позовавайки се на арбитражна клауза в чл. 33 от сключения между страните договор.

С обжалваното определение, районният съд, като е приел, че позоваването на арбитражната клауза е направено своевременно от ответника в срока по чл. 131 от ГПК вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗМТА и,че спорът касае имуществени отношения между страните по смисъла на чл. 19 от ГПК, без да е налице някое от предвидените в същата норма изключения, е прекратил производството по делото поради неподведомственост на спора пред съда.

При извършена служебна проверка на обжалваното определение в рамките на пълен въззивен контрол, настоящата съдебната инстанция не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Досежно правилността на първоинстанционният съдебен акт, въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ГПК на съдилищата са подведомствени всички граждански дела, като съдът сам решава дали заведеното дело подлежи на разглеждане от него. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

В случая страните не спорят, че в сключения помежду им договор за управление 12.12.2022г., на който ищецът основава вземанията си, за които е предявил иск по чл. 422 от ГПК е налице уговорена в чл. 33 арбитражна клауза по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗМТА, с която е постигната помежду им уговорка всички спорове по тълкуване и изпълнение на договора, за които не са постигнали съгласие за доброволно уреждане да се решават от Арбитражен съд, Бургас.

2

Към частната си жалба ищцът е представил определение от 18.07.2023г. по арб.д.

№ 1/2023г. на Арбитражен съд- Бургас при Сдружение „ППМ“, с което образуваното пред него арбитражно производство е прекратено на основание чл. 44,ал.2, т. 3, предл. първо от Правилника на същия арбитражен съд като неподведомствено, по съображения, че арбитражната клауза в сключения между страните договор от 12.12.2022г. с посочване „Арбитражен съд Бургас“ е неясно формулирана и не съдържа конкретика към кого трябва да се обърнат страните при възникнал спор, с оглед на което е прието, че не може да се направи категоричен извод, че именно този арбитражен съд е компетентният да разгледа спора,доколкото в гр. Бургас има повече от един арбитражен съд.

В чл. 8, ал. 1, изр. второ от ЗМТА са лимитативно посочени изключенията, при които макар да е налице арбитражна договореност, то съдът няма правомощието да прекрати съдебното производство по спора, като това са случаите при които самото арбитражно споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено.

Доколкото съгласно нормите на на чл. 8, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от ЗМТА произнасянето по действителността, съответно недействителността на сключено арбитражно споразумение по чл. 7, ал. 1 от ЗМТА, е в компетентността на съда, който е сезиран с материалноправен спор между страните по арбитражното споразумение, при преценка за наличие на изключенията на чл. 8, ал. 1, изр. второ от ЗМТА / в т.см. решение № 40 от 29.6.2017 г. по т. д. 2448/15 г. на ВКС/, настоящата инстанция намира, че процесната арбитражна клауза не отговаря на изискванията за валидност, макар формално да е налице неоспорена от страните дееспособност, неопорочена тяхна воля, арбитруемост на спора и писмена форма. Този извод следва от обстоятелството, че посочената в клаузата на чл. 33 от договора арбитражната институция – „Арбитражен съд, Бургас“ не е ясно индивидуализирана по белези, които да не оставят съмнение за това кой е арбитражният съд, предвид обстоятелството, че в гр. Бургас има няколко арбитражни съдилища. Тъй като правораздавателната власт на всяка арбитражна институция произтича от сключеното между страните арбитражно споразумение, което по своята същност е договор, неяснотата в договорната клауза, уреждаща компетентната арбитражната институция да разгледа спора води до нищожност на самата уговорка, а оттам и до приложение на изключението на чл. 8, ал. 1, изр. второ от ЗМТА.

По гореизложените съображения се налага отмяна на обжалваното първоинстанционно определение, с което делото е прекратено поради неподведомственост на спора пред съдилищата и връщане на делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 5718 от 06.10.2023 г., постановено по гр. дело № 4026/2023 г. по описа на РС-Бургас и ВРЪЩА делото на РС- Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4