Решение № 33 от 23.01.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Монтана, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Олег Софрониев

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20221600500240 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на К. П.м. , ЕИК *, седалище село *, подадена на 06.04.2021г. срещу решение от 25.02.2021г.

, постановено от РС-Монтана по гр.дело № 921/2019г. по описа му, с което са отхвърлени предявените от кооперацията искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на Община *и „А.КГ” ЕООД гр. *, че ищецът е собственик на основание чл. 2, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС /отм. 2004 г./ на следните недвижими имоти:УПИ *, кв. *по регулационния план на с. *, обл. *,одобрен със Заповед № 64/1990 г. на кмета на Община *, целият с площ от 1515 кв.м и имот № *в землището на същото село, целият с площ 9.549 дка, с начин на трайно ползване - производствен терен, както и на основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/ да се осъди „А.КГ" ЕООД да отстъпи собствеността и предаде владението върху гореописаните имоти и в тежест на ищеца са възложени за плащане разноски.

С въззивната жалба се поддържа , че решението е неправилно, необосновани и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са доводи , че съдът в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил в цялост, в тяхната взаимна връзка и логическо единствено събраните по делото писмени и гласни доказателства, като не са кредитирани заключенията на вещите лица, приети по делото. Иска се отмяна на атакуваното решение като неправилно и постановяване на ново, с което исковите претенции се уважат изцяло.

1

Въззиваемите Община *и А.КГ ЕООД чрез пълномощниците си по делото с подадени в срок писмени отговори и в съдебно заседание оспорват основателността на жалбата с доводи за правилност на обжалваното решение.

Първоначално по жалбата е постановено решение от 30.06.2021г. по в.гр.д. № 117/2021г. по описа на МОС, което по реда на касационно обжалване е отменено с решение на ВКС № 80 от 05.07.2022г. по гр.д. № 4622/2021г. по описа на ВКС и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото , в изпълнение указанията на ВКС в отменителното решение, въззиваемите страни , ответници в първоинстанционното производство са конкретизирали след указания по реда на чл. 101 ГПК направените с отговорите на исковата молба оспорвания на приложените с исковата молба от ищеца писмени доказателства с №№ от 1 до 9, като са заявили, че оспорват същите по съдържание.

Прието е и заключение по съдебно-техническа експертиза за установяване прилежащия към всяка една от процесните сгради терен , необходим за използването й според действалите към 1996г. /датата на влизане в сила Закона за общинската собственост с действаща към тази дата разпоредба на чл. 2,ал. 3/ правила и норми за устройство на териториите .

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от надлежна страна в процеса при наличен правен интерес, отговрая на изискванията за редовност , поради което е допустима за разглеждане.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено по искове с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от К.П. м.село *против община *иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК - за признаване за установено, че ищецът е собственик на два недвижими имота: УПИ *, кв. *по регулационния план на с. *, обл. *, одобрен 1990 г., целият с площ от 1515 кв.м. и Имот № *в землището на същото село, целият с площ 9.549 дка, с начин на трайно ползване - производствен терен. Относно същите имоти е предявен и иск с правно основание чл. 108 ЗС против "А. КГ" ЕООД, гр. *.

Ищецът твърди, че е собственик на следните сгради, находящи се в спорните недвижими имоти: метална работилница, построена през 1978 г., трафопост, построен през 1964 г., пресово помещение, построено през 1988 г., метален навес с подкранов път, построен 1990 г., даракчийска работилница, построена през 1969 г., фуражомелка, построена през 1975 г., битовка /фуражна кухня/, построена през 1975 г. Поддържа, че е собственик на двата имота на основание чл. 2,ал. 3, отм.2004г./ от Закона за общинската собственост - като прилежащ терен към описаните сгради, които са построени със средства и труд на кооперацията до 13 юли 1991 г..

От фактическа страна по делото съдът приема за установена следната фактическа 2 обстановка:

Установено е от приложените по делото доказателства , че ищецът Кооперация „П. м.“ село *, община *е регистрирана 1950г. с решение на Михайловградски околийски съд като Занаятчийска трудово производителна кооперация К.П. м. с. *, пререгистрирана 1989г. по фирмено дело № 58/1989г. като ТПК „П. м.“ във водения от ОС Монтана регистър предвид изменението през 1989 г. на чл. 7 от Закона за кооперативните организации /ДВ бр.

102/30.12.1983 г., изм. ДВ бр. № 46/16.06.1989 г. отм. ДВ бр. № 63/03.08.1991 г./, според което регистрирането на кооперациите и промените се извършва вече от окръжните съдилища. На основание § 4 ЗТРРЮЛНЦ кооперацията е пререгистрирана на 24.02.2010г. в Търговския регистър с ЕИК *със седалище село *, представлявана от Председател И.И., считано от 02.03.2021г., а преди това от В. В.

Безспорно е установено по делото от приетите заключения по назначени съдебнотехнически експертизи, че процесните сгради съществуват, като битовка/фуражна/ кухнясграда № *по приложената скица и трафопост-сграда № *се намират в УПИ *,кв.*по плана на с.*, а в имот №*се намират останалите сгради-метална работилница-сграда № *, пресовно помещение-сграда № *, метален навес с подкранов път-сграда № *, даракчийска работилница-сграда № *и фуражомелка-сграда № *. На място между двата имота няма материализирана граница. При огледа вещите лица са установили, че сграда № *-метална работилница е едноетажна сглобяема стоманобетонна конструкция –стоманобетонови фундаменти, колони, виранделови греди, покривни паН. с хидроизолация и ограждащи стени от паН. и метална дограма-застроена площ 778 кв.м; сграда № *-трафопост представлява монолитна едноетажна масивна сграда с ограждащи тухлени стени и стоманобетонова покривна плоча-застроена площ 9 кв.м; сграда № *-пресовно помещение е едноетажна сграда със сглобяема стоманобетонова конструкция, фундаменти, колони,греди,ограждащи паН. и двускатен покрив с LT ламарина – застроена площ 115 кв.м; сграда № *- метален навес с подкранов път представлява навес от метална конструкция от 18 броя метални колони,метални ферми и двускатен покрив от LT ламарина , ограден от три страни , в който навес е монтиран портален кран-застроена площ 347 кв.м; сграда № *даракчийска работилница – едноетажна масивна постройка с каменни основи, стоманобетонови колони, ограждащи стени, плътен тухлен зид и двускатен покрив със стоманобетонова плоча и хидроизолация-застроена площ 154 кв.м; сграда № *-фуражомелка е едоноетажна масивна постройка с ограждащи тухлени стени и покрив от етернитови плоскости-застроена площ 59 кв.м; сграда № *-битовка/фуражна кухня/ -едноетажна сграда с бетонови основи,лека метална конструкция,ограждащи и преградни стени от ламинирани плоскости и покрив от LT ламарина-застроена площ 141 кв.м- с частично разрушени стени и покрив.

Установено е безспорно между страните, че с договор в нотариална форма от 28.12.2016г. Кооперацията е продала на ответника "А. КГ“ ЕООД две собствени сгради, а именно: сграда с площ от 200 кв.м., разположена в УПИ *в кв.*по плана на село *от 1990г. и сграда с площ от 333 кв.м., разположена в имот № *в землището на село *с площ от 9549 3 кв.м. като в договора изрично е записано, че имотите, в които са построени сградите са общинска собственост. Какво е било конкретното предназначение на двете продадени сгради, както и на какво основание кооперацията е била собственик на същите по делото не е установено.

По отношение двата процесни имота по делото е установено следното:

УПИ *, кв. *по действащия регулационен план на село *от 1990г. е актуван като общинска собственост с Акт № *за частна общинска собственост от 10.07.2012 година като незастроен УПИ с площ 3650 кв.метра, предназначен за озеленяване с посочено правно основание за това – чл. 2,ал.1,т.2 ЗОбС, според която разпоредба общинска собственост са вещите и правата върху вещи, предоставени на общините със закон. Няма данни по отношение на този имот да е съставян предходен акт за общинска или държавна собственост. През 2017 година, по искане на А.КГ като собственик на сграда в имота/ закупената такава от кооперацията с договора от 28.12.2016г./ е одобрено изменение на плана за регулация , с което изменение е образуван нов УПИ *с площ 1515 кв.метра , променено е отреждането в обществено обслужваща дейност , като е запазена съществуващата в имота сграда и за новообразувания УПИ е съставен нов Акт № */31.05.2017г. за частна общинска собственост.

Имот № *в землището на село *е образуван от имот № *с площ от 67.795 дка и с начин на трайно ползване: жилищна територия, актуван с Акт за частна общинска собственост № */12.10.2009 година на основание чл.2 ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост. След разделяне на имота, новообразуваният имот № *е с начин на трайно ползване „Жилищна територия” с площ от 9.549 дка, за който е съставен Акт за частна общинска собственост № */08.11.2016 година. През 2017 година, по искане на А. КГ като собственик на сграда в имота/ закупената такава от кооперацията с договора от 28.12.2016г./ е одобрен Проект за подробен устройствен план – ПЗ за ПИ № *в землището на село *, с който се променя отреждането от „за жилищна територията” в „за обществено обслужваща дейност и се запазва съществуващата сграда. Впоследствие с Акт за частна общинска собственост № */31.05.2017 година е актуван като общинска собственост имот № *, с начин на трайно ползване: ,,производствен терен” с площ от 9.549 дка, в землището на село *.

Заинтересованите лица по смисъла на чл. 131 ЗУТ, между които и ТПК „П.м.“, са уведомени за изработените проекти , като в законоустановения срок възражения не са подадени.

Със заявление вх.№ АУ-748/30.12.2016 година, ответното дружество „А.КГ ЕООД град *като собственик на сгради, е поискало да закупи двата общински имоти, описани погоре. В резултат на това, с Решение № *по протокол № */28.06.2017 година Общински съвет *е дал съгласие за продажба без търг на двата общински имоти, като са сключени на 10.08.2017г. два договора за покупко-продажба на недвижими имоти частна общинска собственост, с които Община *е продала на втория ответник процесните два имота.

4

От представената по делото от ищеца служебна бележка № 6 от 31.03.1981 г. на ОбНС с. *се установява, че в кв.6.. по плана на село *ТПК П.М. е във владение на дърводелски цех от 10.920 кв.м ,както и на теникеджийски цех и дарак на площ 3195 кв.метра .

Удостоверение № */22.05.1976г. , издадено от ИК на селски общински народен съвет село *установява, че към тази дата е проектирана за изграждане метална работилница на ТПК П. м., финасирането на който обект е открито вероятно през март 1978г. с оглед приложеното писмо от същата дата на Комитет за опазване природната среда при МС. За наличието на проект за изграждане на метална работилница към 1974г. свидетелства и приложената по делото проекто-сметна документация за обект метален цех за ВиК инсталация, одобрена от ОНС Михайловград, дирекция МК и УБ на 13.04.1976г. , като съставител на ПСД е същата дирекция. От приложената историческа справка /л.296-297/ от 20.03.1992г. , съставена от кооперацията и съхранявана в държавния архив , се установява, че в периода 1970-1988г. кооперациите , включително и ТПК П.м. са били на подчинение на създадени по силата на ПМС № 16/1970г. СД Местна промишленост и битови услуги към ОНС Михайловград. От същата справка е видно, че в периода 1979г.-1986г. към ТПК П. м. функционират основни цехове- металем, дърводелски и тапицерски в село *, както и 22 броя ателиета за услуги. От приложена на л. 290 от делото справка от Държавен архив е видно, че до 1988г. ТПК П. м., СД МП и БУ е предвидила да внедри като нова технология и техника за осигуряване производство си в метален цех по собствена разработка нова поточна линия. Според програмата за развитието на кооперацията за периода 1985-1990г./ л.