Решение № 286 от 07.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Мария Г. Минова в присъствието на прокурора Ирина Ал. Аспарухова като разгледа докладваното от Красимира Райчева Наказателно дело за възобновяване № 20261000600146 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 419 - 424 от НПК.

Образувано е по искане на адв. С. П. – защитник на осъдения И. В. Д., за възобновяване на производството по НОХД № 10130/2024 г. по описа на СРС, НО, 136-ти състав и отмяна на постановената по делото присъда № 325 от 02.06.2025 г., потвърдена с Решение № 902 от 30.12.2025 г. на СГС по ВНОХД № 6463/2025 г. С тези съдебни актове подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК за това, че на 31.07.2023 г. в гр. София е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества (кокаин), за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, глоба в размер на 500 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от осемнадесет месеца.

В искането се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във връзка с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК – допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, ограничаващи правото на защита. Изложени са доводи, че деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй като в кръвта на дееца е открит единствено неактивен метаболит на кокаина (метилекгонин), а употребата на веществото е била отдалечена във времето (между 24 и 48 часа преди управлението), поради което подсъдимият не е съзнавал, че се намира под въздействието му.

Алтернативно се поддържа тезата за липса на обществена опасност на 1 деянието и приложимост на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като метаболитът нямал психоактивни свойства и не бил застрашен непосредствения обект на защита – транспортната безопасност. Наведени са от защитника възражения за процесуални нарушения, изразяващи се в липса на фактическо основание за извършване на проверката за наркотици по смисъла на Наредба № 1 от 2017 г. поради отсъствие на външни признаци у водача, както и в неправилно кредитиране на експертизата относно пробата от урина. Защитата моли за отмяна на съдебните актове и постановяване на оправдателна присъда.

В съдебно заседание пред Апелативен съд - София осъденото лице И. Д. и неговият защитник адв. П. поддържат направеното искане по изложените в него съображения. Защитата акцентира, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК се прилага именно при формално съставомерни деяния, каквото е настоящото, но поради липсата на обществена опасност (лицето е изчакало достатъчно време, за да се изчерпят реакциите от наркотика) то не съставлява престъпление. Подсъдимият в последната си дума моли да бъде оправдан.

Представителят на Апелативна прокуратура - София оспорва искането като неоснователно. Изразява солидарност с изводите на съдилищата за наличие на умисъл, като посочва, че за обективната съставомерност на престъплението е без значение кога е употребено наркотичното вещество и дали то се е отразило върху поведението на водача. Прокурорът възразява и срещу приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, считайки, че деянието притежава типичната за този вид престъпност обществена опасност. Относно процесуалните възражения прокурорът посочва, че Наредба № 1/2017 г. не ограничава полицейските служители да извършват проверки за наркотици само при наличие на външни признаци.

Апелативният съд, като прецени изложените в искането доводи, становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Искането за възобновяване е подадено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, от надлежно легитимирано лице срещу влезли в сила актове, подлежащи на контрол по реда на Глава 33 от НПК. Същото е ДОПУСТИМО, а разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО поради следните съображения:

Доводите на защитата за допуснати нарушения на материалния закон поради липса на съставомерност на деянието от обективна и субективна страна не могат да бъдат възприети от настоящия съдебен състав. Правилно първоинстанционният и впоследствие въззивният съд са приели, че престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е формално и за неговото довършване не се изисква настъпването на конкретен вредоносен резултат, нито пък законът се интересува дали водачът обективно е бил повлиян от употребените наркотични вещества и в каква степен. Законодателят е инкриминирал самото управление на моторно превозно средство след употреба на такива вещества, поради което и законовата формулировка, използвана при конструирането на състава в НК е “след употреба на”, а не е например “под влиянието на” наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване 2 концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, наличието на техни метаболити в кръвната проба е доказателство за употребата им. В конкретния случай, чрез съдебно-химикотоксикологичната експертиза е безспорно установено наличието на метаболит на кокаина (метилекгонин) в кръвната проба на подсъдимия, както и наличието на кокаин и негови метаболити в урината. Обстоятелството, че метилекгонинът е неактивен метаболит и че подсъдимият е употребил кокаина в предходен период (между 24 и 36 часа преди проверката), не изключва съставомерността на деянието, тъй като наличието на метаболита категорично доказва предхождащата управлението забранена употреба.

Субективната страна на престъплението също е налице. Подсъдимият е съзнавал, че е употребил високорисково наркотично вещество и въпреки това е предприел управление на МПС. За прекия умисъл при съставите в чл. 343б от НК е необходимо и достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да е искал да го извърши. Не са въведени критерии за повлияване на поведението на водача на моторно превозно средство, способностите му да управлява това моторно превозно средство от алкохола или наркотичните вещества. Поради това е без значение и времевата отдалеченост от момента на употребата на алкохол или наркотично вещество и момента на управление на моторно превозно средство за наличието на съзнание у дееца за общественоопасния характер на деянието му. В този смисъл съдилищата правилно са обсъдили съвкупността от доказателства, за да приемат, че внесеното срещу Д. обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК е категорично и безспорно доказано. Неоснователни са защитните доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила съобразно чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Съдилищата са постановили актовете си въз основа на обстоен доказателствен анализ, като са изпълнили задълженията си за обективна, всестранна и пълна преценка на всички доказателства по делото съобразно чл.13 и 14 от НПК. Наложеното наказание на осъденото лице е законово обосновано и справедлИ. отмерено, като е прието че целите визирани в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати с приложението на чл.66 ал.1 то НК.

Неоснователно е и искането за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. За да бъде едно формално съставомерно деяние признато за малозначително, неговата обществена опасност трябва да бъде явно незначителна в сравнение с обичайните престъпления от този вид. Извършеното от Д. не разкрива подобна занижена степен на опасност; напротив, то притежава типичната за този вид престъпна деятелност тежест, тъй като засяга обществените отношения, осигуряващи безопасността на транспорта. Изчаканото от водача време преди шофирането не премахва презумирания от закона риск, довел до налагането на нулева толерантност към съчетаването на употреба на наркотици и управление на МПС. По отношение на това възражение за приложението на чл.9 ал.2 от НК съдилищата също са изложени обстойни мотиви, съобразени с конкретния случай и установената съдебна практика.

Наведените доводи за съществени процесуални нарушения също не намират опора в доказателствата и закона. Възражението, че полицейската 3 проверка е била незаконна поради липса на външни признаци за употреба на наркотици у водача, е правилно отхвърлено. Както основателно е посочил прокурорът в съдебното заседание пред настоящата инстанция, разпоредбите на Наредба № 1/2017 г. не ограничават правомощията на контролните органи да извършват проверки за наркотични вещества само при констатирани външни реакции или неадекватно поведение. Оценката на доказателствата, включително на комплексната химико-токсикологична експертиза, е извършена от предходните инстанции при стриктно спазване на чл. 13, 14 и 107 от НПК, като заключението е кредитирано правилно и законосъобразно в неговата цялост, включително относно изследваната проба от урина, съобразно правилата на чл. 23, ал. 1 и 2 от Наредба № 1/2017 г.

При тези обстоятелства не са налице сочените от защитата касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, които да налагат отмяна на проверяваните съдебни актове по реда на възобновяването на наказателни дела. Атакуваните актове са постановени съобразно изискванията на закона и съдебната практика и не обуславя претендираните от молителя и неговия защитник нарушения.

Водим от горното, Апелативният съд – София, НО, 1-ви н.с-в РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. В. Д., ЕГН **********, подадено чрез защитника му адв. С. П., за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 10130/2024 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 136-ти състав и отмяна на постановените по него Присъда № 325 от 02.06.2025 г. и Решение № 902 от 30.12.2025 г. на СГС по ВНОХД № 6463/2025 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4