Решение № 67 от 05.04.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Кюстендил, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Й.ка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20231500500307 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 3098/29.03.2023 г. от Основно училище „***“ – с. Н., чрез особения представител адв. Й. Г. от АК - Кюстендил, насочена против Решение № 234 от 20.03.2023 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1546/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е отменил като незаконосъобразна Заповед № ЧР5 - 2/21.07.2022 г. на Началника на РУО - Кюстендил , с която на В. Л. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ******, изпълняващ длъжността „директор“ при Основно училище „***“ – с. Н., с адрес: с. Н., община Н., ул. „*****, ЕИК:

***, представлявано от Директора В. Л. С., му е наложено дис.циплинарно наказание „предупреждение за уволнение“; осъдил е Основно училище „***“ – с. Н. да заплати на В.

Л. С. сумата в размер на 600, 00 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, както и да заплати в полза на Държавата, по Бюджета на .съдебната власт, чрез сметка на Районен съд – Кюстендил, сумата в размер на 80, 00 лева, представляваща държавна такса по водене на производството, както и 5, 00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист

Въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Счита, че допуснатите от съда 1 процесуални нарушения, касаещи преценката на събраните по делото доказателства и несъобразяване със законната доказателствена сила на представените от ищеца документи довели до неверни фактически констатации, респективно погрешни правни изводи.

Подчертава, че за резултатите от извършената проверка от МОН, проверяващата комисия е уведомила началника на РУО – гр. Кюстендил с писмо № 0510-98/07.06.2022 г., в което комисията изрично посочила, че при извършената проверка директорът не е представил документи /протоколи/ за извършена от него контролна дейност по присъствието на учениците в учебните часове и отразяването на отсъствията в дневниците през проверявания период. Прави извод, че представените и описани в исковата молба писмени доказателства, изготвени от името на училището, след като не са представени на проверяващата комисия, са изготвени след проверката и са неотносими /писмени доказателства на л. 58-80 от първоинстанционното дело/, доколкото имат съдържание извън проверявания период 15.09.2021г. – 21.03.2022 г.

Счита, че районният съд не следвало да кредитира непотвърдените с доказателства твърдения на ищеца и свидетелските показания, тъй като разпитаните свидетели се намирали пряко в субординационни отношения с директора на училището. Акцентира се върху посоченото в решението от съда, че отсъствията на учениците са отразени в дневниците, без съдът да поясни, че това се отнася само за деня на проверката 21.03.2022 г.

Възразява срещу извода на решаващия състав, че процесното наказание не е наложено в предвидения в чл. 194 КТ срок, като твърди, че дата на откриване на нарушението е датата на получаване на писмото, с което е уведомен началника на РУО Кюстендил и от тази дата тече двумесечния срок по чл. 194 , ал. 1 от КТ, който приема за спазен. Допълва, че проверката на РУО е извършена след проверката на МОН и същата е неотносима към спора. Сочи, че заповедта за наказанието е издадена от материално компетентния орган – Началник на РУО Кюстендил и в нея подробно са описани основанията за налагане на дисциплинарното наказания.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което се отхвърли предявения иск. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна В. Л. С., чрез АД „***“ от АК – Кюстендил, представлявано от адв. С. К., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се възразява срещу наведените в нея оплаквания, а първоинстанционното решение се приема за допустимо, правилно и законосъобразно.

Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се деловодните разноски за въззивната инстанция.

Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

2

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от надлежна страна ответник в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Първоинстанционното производство пред КнРС е образувано по предявен от В. Л.

С., ЕГН: **********, адрес: гр. ****, против Основно училище „***“ – с. Н., адрес: общ. Н., ул. „*****, ЕИК: *** иск с правно основание чл. 357, ал.1 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на Заповед № ЧР5 - 2/21.07.2022 г. на Началника на РУО - Кюстендил , с която на В. Л. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ******, изпълняващ длъжността „директор“ при Основно училище „***“ – с. Н., с адрес: с. Н., община Н., ул. „*****, ЕИК:

***, представлявано от Директора В. Л. С., му е наложено дис.циплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Изложени са твърдения за наличие на трудово правоотношение между станите, по което ищецът заема длъжност „директор“ на основно училище „***“ – с. Н..

Сочи се, че със Заповед № ЧР 1-№ 22/18.03.2022 г. на Началника на РУО Кюстендил, на В. С. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 от КТ за неосъществен и недокументиран контрол относно присъствията и отсъствията на учениците, обучавани в ответното училище, които нарушения са извършени за сочен в заповедта период и са установени по повод извършена проверка в ответното училище от проверяващи, представители на МОН..

Ищецът на процесната заповед е незаконосъобразна и подробно обосновава доводите си за това. Акцентира върху допуснати нарушения касаещи процедурата по ангажиране дисциплинарната му отговорност по чл. 193 и чл. 194 от КТ. По същество поддържа 3 становище за незаконосъобразност на процесната заповед, отричайки извършено от него нарушение на трудовата дисциплина, както и нарушение на чл. 189 от КТ. обобщено свеждащи се до нарушение изискванията на чл. 195 от КТ, както и нарушена процедура по издаването й по см. на чл. 193 от КТ. С. твърди да не е осъществил дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта и изразяващи се в неосъществен контрол по присъствие на учениците в учебните часове за периода 15.09.2021 г. – 21.03.2022 г.

С предявения иск се иска отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като незаконосъобразна.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска, поради което поддържа искане за отхвърлянето му.

Твърди, че процесната заповед за дисциплинарно наказание е законосъобразна и не страда от сочените от ищеца пороци, като поддържа и твърдение за извършено от ищеца нарушение, за което е ангажирана и дисциплинарната му отговорност. Поддържа се разбиране от ответната страна, че съставеният от проверяващите доклад, респективно констативен протокол се ползвали с официална доказателствена сила и са достатъчни , за да се приеме наличие на соченото в заповедта нарушение. Сочи и, че описаните в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина били достатъчно основание за наложеното на ищеца дисциплинарно наказание.

В преобладаващата част от съдържанието на отговора се навеждат доводи за това, че императивната разпоредба на чл. 194 от КТ не е нарушена, т.е дисциплинарната отговорност на ответника е ангажирана в законоустановения преклузивен двумесечен срок от откриване на нарушението.

С обжалваното решение искът е приет за основателен и е уважен. Решението е обжалвано от ответника.

Фактическата обстановка по делото е установена правилно с обжалваното решение, въз основа на надлежно събрани доказателства по делото, която се възприема и от настоящата инстанция, предвид липсата на нови доказателства, които да налагат възприемане на нови факти и обстоятелства.

По делото е установено, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен между тях трудов договор № РД-12-1168/04.08.1993 г., по което ищецът заема длъжност „директор“ на ОУ „***“, с. Н..

Със Заповед № ЧР5-2/21.07.2022 г., на ишеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени дисциплинарни нарушения, представляващи „неосъществен и недокументиран контрол по присъствието на учениците в учебните часове в периода 15.09.2021 г. до 21.03.2022 г., като не е упражнил пряк контрол на длъжностните лица, на които е делегирал права, и по присъствието на учениците и отразяването на отсъствията в дневниците, с което е нарушил разпоредбите на чл. 258, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 3 от Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите 4 педагогически специалисти“. С процесната заповед нарушението е квалифицирано като такова по чл. 187, т. 10 от КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 29.07.2022 г., в който момент се счита за наложено и дисциплинарното наказание.

Преди налагане на дисциплинарното наказание от ищеца са изискани обяснения и са дадени писмени обяснения, приети като доказателство в първоинстанционното производство.

От писмо № 0510-98/07.06.2022 г., се установява, че на 21.03.2022 г. в ответното училище е извършена проверка по установяване присъствието на ученици в учебните часове, резултатите от която са установили, че отсъстват 78.24 % от учениците. Посочено е, че отсъствията на учениците са отразени в дневниците. От началото на учебната година били отписани двама ученици поради това, че не са посещавали училище по неуважителни причини за период по-дълъг от два месеца. От началото на 2021/2022 г. до момента на проверката не са налагани санкции на ученици от училището, допуснали над 5 отсъствия по неуважителни причини. Акцентирано е, че е представен план от директора за контролна дейност касаещ предмета на проверката, но не и документация за реално извършвана такава. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 475/21.03.2022 г. на проверяващата комисия, приет като доказателство.

Гореописаният план за контролната дейност на директора за учебната 2021/2022 година е приет като доказателство по делото, както и съставени протоколи за осъществявани проверки, включително и такива за проверка на присъствие на учениците, а и такива за работа на съответните учители чрез посещение на урок.