Определение № 628 от 02.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 628 гр. София, 02.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Касационно търговско дело № 20258002902429 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. Р. срещу решение № 221/09.07.2025 г. по в.т.д. № 231/2025 г. на Апелативен съд – гр.Пловдив, с което е потвърдено решение № 29/25.03.2025 г. по т.д. № 120/24 г. на Окръжен съд –гр.П aзарджик в частта, с която предявеният от А. И. Р. срещу ЗД“Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ е отхвърлен за разликата от 30 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.04.2020 г. в с.Мало Конаре, обл.Пазарджик. Сочи се от касатора, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост на логическата последователност на правните изводи и на обективната фактическа обстановка. Поддържа се, че не са приложени от въззивния съд правилно общите и индивидуални критерии при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Не са съобразени характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента и продължителността на претърпените от пострадалия болки и страдания, дали същите са приключили, възрастта на увреденото лице, както и лимита на застрахователно покритие.

Изложени са и съображения, че при определяне на размера на обезщетението не е отчетено обстоятелството, че ищецът е претърпял множество увреждания в областта на главата, тялото и крайниците. Навежда се довод, че не са ценени съобразно действителното им процесуално значение свидетелските показания.

Иска се от касатора да се отмени обжалваното въззивно решение и предявеният иск да се уважи за разликата от 30 000 лв. до 50 000 лв.

Ответникът ЗД“Бул Инс“ АД е подал отговор, с който оспорва касационната жалба и наличието на посочените в нея основания за допускане на касационно обжалване.

1

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в частта, с която предявеният от А. И. Р. срещу ЗД“Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ е уважен до размера от 30 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 22.04.2020 г., поради което е формирана СПН относно наличието на фактическия състав на чл.432 ал.1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника като застраховател. Като спорен във въззивното производство е отграничен единствено въпросът за съответствието на определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди /30 000 лева/ с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Решаващият съд е намерил за установено от фактическа страна въз основа на заключението на СМЕ, че в резултат на процесното пътно произшествие ищецът е претърпял множество напречни счупвания на дясната подбедрица в средната към дистална трета, след което е бил опериран по спешност и е било извършено открито наместване на фрактурата с поставяне на вътрешна фиксация, тибия и фабула. От направените констатации на в.лице при огледа на пострадалия решаващият съд е намерил за установено, че са налице трудно забележими белези от оперативната интервенция и не е налице хипотрофия на мускулатурата на подбедрицата, но в областта на счупването е налице подутина, дължаща се на новообразувана костна тъкан при зарастването на счупената кост. В крака на ищеца е бил поставен тибиален пирон, който би следвало да се извади след една година, защото е налице нормално костно зарастване, но не е ясно защо пиронът не е изваден. Решаващият съд е приел за доказано въз основа на констатациите на в.лице при прегледа на пострадалия, че към момента той е напълно възстановен и работоспособен.

Въззивният съд е приел за установено наличието и на по-леки травматични увреждания у ищеца – контузия на главата с оток по средата на тилната област с диаметър 6 см., разкъсно-контузна рана на главата в областта на тила с размери 1 х 0,8 см., контузия на дясна челно слепоочна област с оток и кръвонасядане с размери 9 х 7 см., контузия на лява челна област на главата с оток и кръвонасядане с размери 4 х 3 см., отоци и кръвонасядания по протежение на носната мида, контузия на дясната ушна мида с масивни отоци и кръвонасядания по цялото протежение, разкъсно-контузна рана на външната част на брадичката с дължина от 1 см., контузия на дясната ръка с масивно кръвонасядане и оток в близост до раменната става с размери 19 х 16 см., контузия на лявото коляно с оток и хирургично обработена рана с размери от 2

3 см., контузия на лявата подбедрица с охлузвания и контузия на лявото стъпало с масивен оток и кръвонасядане по външната повърхност на лявото коляно от над глезена до пръстите с размери 26 х 14 см. Прието е от решаващия съд, че посочените по-горе травми представляват повърхностни наранявания с лека степен и са бързопреходни в рамките на 12-14 дни., а единствено раната на коляното с размери 3 см. е изисквала хирургична обработка.

Въззивният съд на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, но е изложил и собствени мотиви, изградени след съвкупната преценка на посочените по-горе фактически обстоятелства, и е приел, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди възлиза по размер на 30 000 лв. Изводът, че този размер отговаря на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, е формиран въз основа на установените факти, че за период от около 3 месеца ищецът е бил на легло, през който период той не е могъл да се обслужва без чужда помощ, като процесът на неговото възстановяване е отнел от 6 до 12 месеца. Въззивният съд е взел под внимание и факта, че една година след увреждането ищецът е бил силно тревожен от преживяното, както и депресиран поради осъзнатата необходимост от чужда помощ, но е констатирал, че липсват данни да е налице към момента трайно отражение върху психоемоционалното състояние на ищеца. Към момента ищецът се оплаква единствено от болки при промяна на времето. Отчетени са в мотивите на въззивното решение и фактите, че процесът на възстановяване на ищеца е траен и необратим, насочен към преодоляване на неблагоприятните страхови усещания и представи, както и че ищецът към момента е напълно възстановен и работоспособен. При определяне на размера на обезщетението са взети под внимание обществено-икономическите условия към настъпване на процесното застрахователно събитие.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя множество въпроси по чл.280 ал.1, т.1 ГПК, като по отношение на 1-ви, 2-ри, 3-ти и 6-ти въпрос касационният съд намира, че обобщено т е се свеждат до критериите за определяне по справедливост на обезщетението за неимуществени вреди /болки и страдания/, а 5-ти, 7-ми и 8ми въпрос се свеждат до прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД. Във въпрос 8-ми се съдържа и довод за допусната очевидна неправилност при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Наличието на селективния критерий по чл.280 ал.1, т.1 ГПК по отношение на въпросите, свързани с критериите за определяне по справедливост на обезщетението за неимуществени вреди, се обосновава от касатора с твърдението за противоречие н а обжалваното въззивно решение със задължителната практика на ВКС - ППВС 4/68, както и с посочените в изложението решения на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 53/12.06.2014 г. по т.д. № 1556/13 г., решение № 131/04.01.2016 г. по т.д. № 2592/14 г. и решение № 157/28.10.2014 г. по т.д. № 3040/14 г.

Изпълнението на изискването за наличие на допълнителния селективен 3 критерий по въпросите, които се свеждат до прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, се обосновава от касатора с твърдението за противоречие на въззивното решение с решения на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 151/12.11.2010 г. по т.д. № 1140/11 г., решение № 169/02.10.2013 г. по т.д. № 1643/12 г., решение № 16/04.02.2014 г. по т.д. № 1858/13 г. и решение № 92/24.07.2013 г. по т.д. № 540/12 г.

Поставен е и въпрос по чл.280 ал.1, т.3 ГПК /4-ти/ - „Как следва да се прилага принципът за справедливост при установена съдебна практика по отношение на приети в съдебната практика долна и горна граница /параметри/ на присъждани парични обезщетения за сходен тип болки и страдания, вследствие на причинени множество увреждания към датата на събитието?

Обоснова се, че в противоречие с практиката на ВКС не е съобразено от въззивния съд какво е приложното поле на въведения с чл.52 ЗЗД принцип на справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди и какви са критериите, съобразени с актуалното приложение на действащата нормативна уредба, които следва да бъдат съобразени с при определянето на дължимото обезщетение.

Касационният съд намира, че формулираните въпроси, които обобщено се свеждат до критериите за определяне по справедливост на обезщетението за неимуществени вреди – 1-ви, 2-ри, 3-ти и 6-ти въпрос, отговарят на изискването да са обуславящи изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, но в конкретния случай те не могат да обосноват допускане на касационен контрол, защото не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Касационнният съд констатира, че произнасянето на въззивния съд не е в противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, доколкото в мотивите на обжалваното решение са изложени подробни съображения за конкретните обстоятелства, формиращи извода на въззивния съд за определяне на конкретния размер на обезщетението за претърпените от ищеца болки и страдания.

Не е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с цитираните в изложението решения на ВКС по чл. 290 ГПК , защото решаващият съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди се е съобразил с критериите по чл. 52 ЗЗД. При преценката на обстоятелствата, релевантни за определяне на размера на обезщетението, въззивният съд е взел предвид различните травматични увреждания на ищеца, продължителността на периода, в който преживените от него болки и страдания са били по-интензивни, както и продължителността на общия възстановителен период - от 6 до 12 месеца. Решаващият съд е съобразил отражението на инцидента върху психическото състояние на ищеца, което от свидетелските показания е приел за установено, че е било засегнато негативно от болките и страданията през първоначалния период на възстановяване и през периода от 3 месеца, през който ищецът не е могъл да 4 се обслужва сам. Отчетено е в мотивите на въззивното решение и наличието у ищеца на чувство на силна тревога, причинена от преживяната остра стресова ситуация при злополуката, както и на депресирано състояние, причинено от необходимостта от чужда помощ.

Въззивният съд е съобразил приетия за установен факт, че към момента ищецът е преодолял неблагоприятните страхови усещания и представи.

Отчетени са от въззивната инстанция липсата на усложнения и на трайни последици за здравето и външността на ищеца , както и фактът на пълно възстановяване на травматичните увреди. Направена е констатация въз основа на заключението на СМЕ, че движенията в областта на увредената част от крайника на ищеца са възстановени изцяло. При определяне на размера на обезщетението е съобразено и обстоятелството кога е настъпило увреждането с о гл е д на съществувалите към този момент обществено-икономически условия в страната. Въззивният съд е обсъдил и факта на претърпени от ищеца множество леки травми и контузни увреждания по главата и лицето, за които е приел въз основа на заключението на СМЕ, че представляват леки по степен увреждания.