Решение № 56 от 09.02.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. С., 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20225400500412 по описа за 2022 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производстното е по чл.269 и следващите от ГПК, във връзка с чл.200 КТ.

С. окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№2375 от 14.11.2022година, депозирана от З. К. Т., с ЕГН ********** с. М., общ.М.,обл.С., чрез пълномощника адв.С.М. и въззивна жалба вх.№ 2373 от 11.11.2022година от “Горубсо М.“АД ЕИК 120057853, със седалище и адрес на управление: гр.М., ул. „Явор“№1, представлявано от С.А. - изпълнителен директор, депозирана чрез пълномощника си юрисконсулт Я.К. и двете срещу решение № 129/27.10.2022 г. Постановено по гр.дело № 112/2022 г. по описа на Районен съд – М., с което е осъдено дружеството да заплати на З. К.

Т. с ЕГН **********, с. М., общ.М.,обл.С., сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева)- главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди-болки и страдания, дължащи се на получено при ответника професионално заболяване „Силикоза I степен - фиброзна форма“ - 20 % ТНР, установено с влязло в сила Експертно решение № 0636 от 153/13.08.2021 год. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ гр. С., ведно 1 със законната лихва върху главницата, считано от 11.06.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 10 000 лева до пълния предявен размер от 24 000 лева, както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 24.05.2019 г. до 10.06.2021г. ,както и е осъдено “Горубсо М.“АД, с ЕИК120057853, да заплати на З. К. Т. сумата от 520,84 лева (петстотин и двадесет лева и осемдесет и четири стотинки) разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност с уважената част от иска, а З. К. Т. е осъден да заплати на “Горубсо М.“АД с ЕИК120057853, сумата от 116,66 лева (сто и шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) разноски за депозит за СМЕ и сумата от 145,83 лева (сто четиридесет и пет лева и осемдесет и три стотинки) разноски за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност с отхвърлената част от иска.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от “Горубсо М.“АД срещу „ГЕОПС-БОЛКАН ДРИЛИНГ СЕРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 115827779, седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Захария“ № 105, представлявано от управителя В.К.А. обратен иск за осъждането на ГЕОПСБОЛКАН ДРИЛИНГ СЕРВИСИС ЕООД да заплати на ГОРУБСО-М. АД сумата от 6604,02 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.05.2019 г. – датата на установяване на заболяването на З. Т., представляваща припадащата му се част от присъденото обезщетение за неимуществени вреди, дължащи се на професионално заболяване, с оглед положения рисков трудов стаж на З. Т. при ГЕОПСБОЛКАН ДРИЛИНГ СЕРВИСИС ЕООД. ОСЪЖДА „ГОРУБСОМ.“ АД с ЕИК120057853, със седалище и адрес на управление: гр.М., ул.

"Явор", № 1 да заплати на „ГЕОПС-БОЛКАН ДРИЛИНГ СЕРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 115827779, седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул.

„Захария“ № 105 сумата от 1440 лева (хиляда четиристотин и четиридесет лева) с вкл. ДДС, представляваща разноски по предявения обратен иск за заплатено адвокатско възнаграждение, както и е осъдено „ГОРУБСО-М.“ АД с ЕИК120057853, да заплати по сметка на Районен съд М., в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 83,33 лева (осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки) разноски за изготвяне на СМЕ и 400 лева (четиристотин лева) държавна такса по съразмерност с уважената част от иска, дължими на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

2

Решението е връчено на жалбоподателя “Горубсо М.“АД на 03.11.

2022година, а на жалбоподателя З. К. Т. на 02.11.2022година, като въззивната жалба е изпратена чрез куриер с дата на изпращане видно от товарителницата - 29.11.2022година, поради което двете въззивни жалби са депозирани в срока по чл.259,ал.1 от ГПК.

С въззивната жалба на З. К. Т. се обжалва постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди в разликата над сумата над 10000 лв.(за която той е бил уважен) до предявения пълен размер от 24000 лв., или за разликата от 14 000 лв., в частта с която е отхвърлена претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение над сумата 520.84 лв.(за която са били уважени по съразмерност предявения пълен размер от 1250.00 лв., както и в частта, с която е осъден да заплати разноски 116.66 лв. за депозит за СМЕ и сумата 145.83 лв.разноски за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност , в които размери са уважени в обжалваното решение. Моли в тези части решението да бъде отменено като неправилно, и вместо него бъде постановено друго, с което допълнително му бъде присъдена като обезщетение за причинените му от ответника неимуществени вреди по главния иск сумата в размер на 14000 лв.,т.е разликате между претендираната сума от 24000 лв. и присъдената сума от 10000 лв.); разноски за адвокатско възнаграждение сумата в размер на 729.16 лв. (разликате между претендираната сума от 1250 лв. и присъдената сума от 520.84 лв.., както и да бъде отхвърлена изцяло претенцията на ответника за разноски за СМЕ в размер на 116.66 лв. за депозит за СМЕ и сумата 145.83 лв.разноски за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност,в които размери са били уважени с обжалваната от нас част от решението. Претендират се инаправените разноски за въззивната инстанция.

Направено е оплакване за неправилност на съдебното решение в обжалваните части, от което се прави извод за незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен акт,в частта относно определения размер на обезщетението за неимугцествени вреди- болки и странадания, в резултат на професионалното му заболяване. Развива оплакване, че в нарушение на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,която го задължава да основава решението си само на установени(т.е.доказани)обстоятелства,съдът е изложил мотиви,в които обосновава изводът си за присъждане на по-малко 3 от претендираното обезщетение за болки и страдания с предположение, че от друга страна съдът съобразил, че част от oплакванията могат да се дължат на ХОББ и на останалите негови заболявания. Твърди също, че о тветникът по иска е поставил на вещото лице въпрос дали оплакванията на ищеца могат да се дължат на останалите му заболявания- въпрос № 12 в експертизата,на който въпрос вещото лице е отговорило,че част от отплакванията могат да се дължат на ХОББ и останалите негови заболявания. Твърди още, че в тази част на заключението вещотот лице е посочило само една възможност, но върху ответника е лежала доказателствената тежест чрез допълнителни въпроси да изясни кои оплаквания от посочените в исковата молба и приложените към нея доказателства, и установени от свидетелите по делото могат да се дължат на останалите заболявания на ищеца, и съответно да ангажира доказателства, които да потвърдят посочената от вещото лице теоретична възможгност.Такива не са ангажирани,поради което изказаното от вещото лице теоретично предположение,не е доказано по делото от страната,която е поискала да се позове на него.Следователно съдът не е следвало да обсъжда това предположение,след като то е можело,но не е доказано от страната,която го е въвела като възражение-ответникът по делото.След като изводът противоречи на процесуалния закон и след като е и необоснован, поради липса на доказателства,които да го подкрепят,в тази част решението е неправилно.Твърди още, че след като този извод е ползван във връзка с определяне размера на обезщетението,като е дало повод на съда да го намали спрямо претендирания размер от 24000 лв.до приетия за доказан от него размер -10000 лв.обосновава извод,че в тази част решението е неправилно и съдът не е следвало на това основание да го намалява. Според жалбоподателя размерът на обезщетението от 10000 лв.е неправилно определен и поради нарушение на материалния закон. Отново,за да обоснове,че 10000 лв.е справедливо обезщетение за търпените от ищецза болки и страдания и да не уважи претенцията в пълен размер от 24000 лв.,съдът се е аргументирал обсъждайки основание за присъждане на обезщетение,поради наличие на професионално заболяване,което е съвсем различно от основанието на настоящия предявен иск.В мотивите на решението,отново на стр.10,последния абзац, съдът е посочил, че с оглед началната фаза на заболяването,при евентуално влошаване на здравословното състояние вследствие на това професионално заболяване,установено от надлежен орган, 4 ищецът би разполагтал с правото да претендира ,ново обезщетение за претърпените вреди, който извод според жалбоподателя а бсолютно нарушение на процесуалния и материалния закон е да се ползва като аргументи обстоятелство,което е извън предмета на разглеждания спор и свързан с правото да бъде предявен евентуален бъдещ иск,свързан с професионалното заболяване,предмет на настоящото производство, който освен това ще бъде предявен на на различно от настоящото основание,тъй като основанието му ще бъде т.нар.ексцес.Посочено е също така, че основанието за предявяване на иск поради настъпил ексцес при професионално заболяване са или новонастъпили по сила и интензитет, но установени като вид и взети предвид при постановяване на съдебното решение за присъждане на обезщетение за това професионално заболяване при първоначалното предявяване на иск за същото) или новопоявили се (различни по вид,сила и интензитет болки и страдания,причината за които е същото професионално заболяване,за което е имало вече присъдено обезщетение,но за различни по вид,сила и интенцзитет болки и страдания ).Ето защо,напълно неоснователно,в нарушение и на процесуалния, и на материалния закон, съдът е ползвал като аргумент,за да намали размера на претендираното обезщетение обстоятелства,които са извън на предмета на настоящото дело,в който е включено задължението на съда да присъди обезщетение ,което да е справедливо по отношение на разглежданите в него гр.С. болки и страдания,а не такива,които биха били на бъдещ иск с различно правно осно[1]вание и различен предмет на разглеждане. Твърди още, че присъденото обезщетение от 10000 лв.за професионалното заболяване „Силикоза I степен - фиброзна форма" - 20 % ТНР е очевидно несправедливо и силно занижено. Съдът не е отчел,че жалбоподателят е само на 51 години,но с така влошеното здраве не е в състояние да работи,за да се издържа нормално при сегашните трудни икономически условия и висока инфлация.Не е отчел,че същият живее сам,не може да разчита на близки в трудните ситуации,които попада ежедневно,свързани с необходимост от физическа сила ,за да се справи с тях,като например набавяне на дърва за огрев(цепене,нареждане,носене),пазаруване на по-тежки неща и др.Не е отчетено,че професионалното му заболяване го прави предлазположен към други възпалителни за[1]болявания на белите дробове (стр.38 края на отговор на въпрос № 2 от СМЕ) в услов ията на продължаващата Covid 19 вирусна 5 пандемия,която поразява най-напред дихателните способности на пациентите.В тази връзка жалбоподателят е принуден да се пази повече от обичайното за останалите хора,предвид своето заболяване от силикоза.Не е отчетено и че,болките от това заболяване са постоянни.макар и с периодична смяна на силата и интензитета ( стр.38 ,отговор на въпрос № 4 от СМЕ).От мотивите на решението е видно,че съдът не е съобразил размера на адекватното обезщетение с обстоятелството свързано с често срещащите се възпалителни белодробни усложнения при пациенти със силикоза,към които те са предлазположени.Т. неколкократно е бол едувал от пневмонии ".( стр.41 по средата,отговор на въпрос № 8 от СМЕ). Направено е и оплакване, че присъденото обезщетение от 10000 лв. е и явно несправедливо и силно занижено с оглед присъжданите обезщетения за аналогични случаи,при идентична фактическа обстановка според установената съдебна практика както на С.ския окръжен съд,на СГС , така и на ВКС, които в свои решения са присъждали размери колкото приблизително е предявения от ищеца размер.Действително всеки случай е различен и съдът отчита индивидуално характеристиките му,но евентуалните различия не следва да са в големи амплитуди,тъй като това поражда усещане за несправедливост и нееднакво приложение на закона.Както се посочи,за същото професионално заболяване и справедливото обезщетение за него при аналогични случаи има създадена съдебна практика на споменатите съдилища в техни решения на които се позовава -Решение № 264/20.06.2014 г.по в.гр.д.№ 197/2014 год.на Окръжен съд С.,оставено в сила,поради недопускане на касационно обжалване с Определение № 24 от 07.01.2015 г.по гр.д.№ 6008/2014 г.на Г.К.ДУ ГО на ВКС 2. /Решение № 472/17.12.2018 г.по в.гр.д.№ 352/2018 год.на Окръжен съд С.,оставено в сила,поради недопускане на касационно обжалване с Определение № 699 от 23.10.2019 г.по гр.д.№ 1312/2019 г. ,ІІІ г.о на ВКС , Решение № 2807/14.07.2014 г.по гр.д.№ 6242/2013 год.на Софийски градски съд,оставено вд сила,поради недопускане на касационно обжалване с Определение № 127 от 29.01.2015 г.по гр.д.№ 5961/2014 г.на ІVг.о. на ВКС , Решение № 281 от 22.01.2020 г.по гр.д.№ 7/2019 г.на ІVг.о. на ВКС.