Решение № 4708 от 01.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4708 гр. София, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100509070 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по повод подадена от „Софийска вода“ АД- длъжник в изпълнително производство, жалба срещу постановление за разноските и отказ на ЧСИ „да отмени приети за събиране по изп. дело № 2023851 0401031 на ЧСИ М.П.- с рег.№ 851 на КЧСИ, разноски по изпълнението“, обективиран в разпореждане от 3.04.2023 г., с искане за освобождаване на жалбоподателя от отговорността за разноски, при твърдения, че не е станал причина за образуване на изпълнителното производство.

Взискателят по изпълнителното дело- „С.У.“ ЕООД изразява становище за неоснователност на подадената от длъжника жалба и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й.

Съдебният изпълнител по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия- съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото доказателства, намира следното:

Изпълнителното производство по изп. дело № 20238510401031 на ЧСИ М.П.- с рег.№ 851 на КЧСИ, е образувано по молба на взискателя „С.У.“ ЕООД- чрез адв. М.

Л., подадена на 22.03.2023 г., с приложен към нея изпълнителен лист от 6.02.2019 г., 1 издаден въз основа на Решение от 10.12.2018 г. по гр.д.№ 33122/ 2018 г. на СРС, 169 състав, с което „Софийска вода“ АД /жалбоподателят/ е осъдено да заплати на адв.

В.В.Т.- праводател на взискателя „С.У.“ ЕООД, сумата 300 лв.- адвокатско възнаграждение. Към молбата са приложени пълномощно на името на адв. М. Л., „споразумение за адвокатско възнаграждение“ от 20.03.2023 г., с което е „определено“ адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнителното дело, както и два договора за цесия 15.02.2022 г. и 23.08.2022 г., с които преди образуване на изпълнителното дело събираемото вземане е прехвърлено последователно от кредитора- адв. В. Т., на В.Н.Д. и от последната- на „С.У.“ ЕООД- взискател по изпълнението.

На 22.03.2023 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 23.03.2023 г., в която са посочени задължения по изпълнителното дело в общ размер на 668.22 лв., от които: 300 лв.- вземане по цитирания изпълнителен лист;

„210.91 лв.- разноски по изпълнителното дело, и 157.31 лв.- такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 5.04.2023 г.“.

На 3.04.2023 г., по повод молба на длъжника е постановен отказ от ЧСИ „да отмени приети за събиране по изпълнителното дело разноски по изпълнението“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима- подадена в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ- чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата на длъжника по изпълнението е основателна.

Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски. По общите правила за възлагане на разноските както в исковото съдебно производство, така и в изпълнителното производство, заплатените от ищеца, респ. взискателя такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, респ. длъжника- чл.78, ал.1 ГПК.

Ако, обаче, ответникът, респ. длъжникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, респ. взискателячл.78, ал.2 ГПК.

Специалната разпоредба на чл.79 ГПК, касаеща изпълнителното производство, въвежда общото правило, че разноските по изпълнението /т.е. разноските за извършените действия по принудително изпълнение/ са за сметка на длъжника, като законът е уредил изключенията от това правило- т.1- т.3. Всички случаи, при които длъжникът не дължи разноски, са свързани с прекратяване на изпълнителното 2 производство или с незаконо-съобразност и необоснованост на извършените изпълнителни действия, т.е. отговорността за разноските в изпълнението е изградена върху съображението за неоснователно предизвикване на делото поради липса или отпаднали условия за допустимост на изпълнителното производство и се явява санкция спрямо страната, която го е предизвикала, което е залегнало и в общите правила на чл.78 ГПК. Предвид горното, взискателят, предизвикал принудително изпълнение срещу длъжник, предприел всички възможни действия за доброволно изплащане на дължима сума, следва да понесе разноските по изпълнението, поради това, че е имал недобросъвестно поведение, изразяващо се в съзнателно неприемане на предложеното му от длъжника доброволно изпълнение.

В случая постановеното срещу жалбоподателя /длъжник по изпълнението/ решение, с което е присъдено събираемото вземане за разноски, датира от 10.12.2018 г., а изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, е издаден на 6.02.2019 г.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на подадена от „С.У.“ ЕООД на 22.03.2023 г. писмена молба, като след издаване на изпълнителния лист на 6.02.2019 г. събираемото вземане двукратно е цедирано от кредитора- според приложените договори за цесия от 15.02.2022 г. и 23.08.2022 г., за последната от които длъжникът е уведомен на 26.08.2022 г. и непосредствено след това е отправил покана до кредитора- взискател по изпълнението, да посочи банкова сметка за извършването на превод на присъденото вземане.

Предвид горното, тъй като от страна на длъжника по изпълнението са представени доказателства за предприемането на фактически действия по изпълнение на задължението, респ. за неприемане на изпълнението от страна на взискателя, като не се твърди от последния да е била посочена банкова сметка за изпълнение на задължението и същото да е останало неизпълнено поради пасивно поведение на длъжника, приложима в случая е нормата на чл.78, ал.2 ГПК.

При установената по делото фактическа обстановка се налага приемането на извод за безпричинно образувано от страна на взискателя изпълнително производство и съответно за налично основание за възлагане на сторените по делото разноски в негова тежест- съгласно чл.78, ал.2 ГПК. Тъй като с поведението си длъжникът „Софийска вода“ АД не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, сторените за същото разноски следва да бъдат възложени в тежест на насрещната страна.

При тези съображения жалбата на длъжника по изпълнението срещу постановлението за разноски като основателна следва да бъде уважена, като бъде постановена отмяна на постановлението за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.№ 20106/ 22.03.2023 г. и в разпореждане от 3.04.2023 г.

3

/отказ на ЧСИ „да отмени приети за събиране разноски по изпълнението/, с които в негова тежест са възложени разноски по изпълнението в размер на 210.91 лв. и 157.31 лв.- такси по ТТРЗЧСИ.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на „Софийска вода“ АД- гр. София /ЕИК 130175000/длъжник по изпълнението, постановление за разноските, издадено по изп. дело № 20238510401031 на ЧСИ М.П.- с рег.№ 851 на КЧСИ, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.№ 20106/ 22.03.2023 г. и в разпореждане от 3.04.2023 г.

/отказ на ЧСИ „да отмени приети за събиране разноски по изпълнението“/, с които в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД са възложени разноски по изпълнението в размер на 210.91 лв. и 157.31 лв.- такси по ТТРЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване- съгласно чл.437, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4